Администрацията и държавата си правят оглушки, както преди всички избори, категорична е политоложката
Татяна Буруджиева е завършила социология. Доктор е на науките и доцент. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1999 г. ръководи Научно-изследователска лаборатория за изследване на политическото поведение към Философския факултет на Алма Матер.
интервю на Васил Василев
- Г-жо Буруджиева, кои са основните причини за политическата криза, която все повече се задълбочава?
- Основната причина са парите в държавата, които намаляват светкавично. В момента параметрите на фискалния резерв са почти същите от тези през 2005 г. Всичко, което се случва, е пречупено през призмата на безпаричието. От друга страна, вече започва политическото пренареждане и комбинативните ходове за предстоящите избори. Това също е съществен фактор, който допълнително засилва напрежението както сред политиците, така и сред гражданите. Рейтингът на Бойко Борисов се запазва единствено защото е харизматичен лидер и все още няма конкуренция в това отношение. Той е единствената опора на хората в момента, защото вече, както се вижда от социологическите проучвания, те не вярват особено на останалите институции. Ако го нямаше този премиер, протестите днес щяха да са далеч по-опасни.
- Сгреши ли премиерът, че призна популизма, с който управлява?
- Това е поредният му ход, който доказва защо Борисов има висок рейтинг. Когато нещата са очевидни, не можеш да ги прикриваш и да отричаш фактите. Подобно самопризнание досега нито един премиер не е правил и го прави уникално явление за гражданите. Самопризнанието не беше импулсивно, а по-скоро дирижирано от пиарите на премиера, с който той да докаже, че политикът може да е откровен. Лошото е обаче, че облаците над премиерската глава все повече се сгъстяват. Когато в една страна министър-председателят върши всичко и оправя всички проблеми, нещата не вървят.
- След лекарствата, бонусите и яйцата къде да очакваме новия удар срещу правителството?
- Удари срещу правителството могат да дойдат отвсякъде. Където и да се бръкне, ще се намери по някое заровено куче. Ще ви дам пример с цените на учебниците, които по аналогичен с лекарствения монопол начин държат изключително високи цени заради десетките издателства, които са оторизирани да печатат изданията и по този начин само да облъчват учителите. Знае се колко са примерно петокласниците. Ако са 50 000 деца, то да се печатат 50 000 бройки от една фирма, спечелила конкурс. Така тя ще има минимални загуби, а цените ще са двойно по-ниски. Разбирам, че държавата не може да наложи таван, но по-ниските цени с някои мерки могат да се случат по естествен път. Държавата обаче е абдикирала и не се интересува от тези проблеми. Защо има по-високи цени на лекарствата? Защото държавата не се намеси миналата година и отказа да се включи в определянето на цените. Остави това да се върши от хора, които имат корпоративни интереси. Още миналата година се знаеше, че лекарствата ще са поскъпнат. При положение, че по време на криза всеки се чуди как да похарчи и един лев, държавата трябва да следи с микроскоп къде и как е похарчена всяка стотинка и да направи така, че гражданите да не живеят в страх. Както се вижда, очевидно е възможно да се намалят цените на лекарствата. Трябваше ли да се намесят медиите, за да се случи това. След подробен анализ съм убедена, че цените на много други стоки ще се окаже, че са изкуствено завишени и могат да бъдат регулирани. Защото в противен случай все повече българи стигат до моралния казус – да работя без пари, или да отида на борсата.
- Какви промени са нужни в политическата система у нас, за да се избегнат подобни казуси?
- По-силна намеса на държавата във всички сфери. Няма сериозна развита страна в съвременната демокрация, в която да няма силна социална държава. Най-богатите сили залагат на грижата от страна на държавата, защото без нея няма как да има каквото и да е развитие. България, както и повечето от останалите й партньори в ЕС, се храни от приходи, взети чрез публичната сфера. Т.е. държавата е източникът на средства. Това е самата истина. От това, какво направи правителството по време на криза, зависи всичко. Частникът не е длъжен да мисли за гражданите. Той по някакъв начин ще оцелее, ще живее на гърба на другите, ако се наложи. Освен това всички в момента пропускат важната роля на външното министерство, което трябва да помага на износителите ни, а не да им пречи. Дипломатическият ни корпус все още се приема като нещо безсмислено, като зала с топли местенца. Може би с право, защото той не изпълнява основната си задача – да привлече туризма и да помага при износа на стоки примерно. При новия президент мисля, че ще има големи промени, дано начинът на работа да се промени. Промени са нужни и при администрацията. Тя трябва да е по-компактна и да не е политизирана, както сме свикнали да наблюдаваме през последните 22 години. В администрацията, който работи, както е навсякъде, прави грешки. Задават се нови избори и в момента се предпочита да не се работи, за да няма след това уволнения. По-лошото е, че този принцип започва да се налага и от държавата, която се ослушва.
- В чия полза са наклонени везните за лидерския пост в БСП – към Станишев или към Първанов?
- Всеки има своите предимства и на този въпрос е трудно да се отговори. Разбирам позицията на Станишев, който иска да постави проблемите публично на ясна основа. Разбирам желанието му за разговори в БСП, защото това е начинът на работа в една нормална партия, но не и в БСП. В нея са утвърдени традиции на общуване, колкото и да се опита Татяна Дончева да казва, че не било така и да изкарва анализаторите виновни. БСП за пръв път преживява тази ситуация – да има две силни фигури. Първанов направи голяма грешка. Дори да не беше казал нищо, щеше да стане лидер на партията заради добрия си имидж пред социалистите като президент с два мандата. Той избра битката със Станишев още като беше президент. Заблудата за рейтингите идва от там, че за Първанов гласуват хора, които не харесват БСП. Парламентарните избори са различни, те не са мажоритарни като президентските и в този контекст той по-трудно би открил по-широка подкрепа от страна на гласоподавателите. На конгреса в БСП всеки ще гласува за това, как сам вижда бъдещето си при Първанов и при Станишев. Ще избере дали да рискува и да види червената метла на бившия президент докъде ще стигне, дали няма да засегне и него. Т.е. за делегатите Първанов носи несигурност, докато при Станишев всичко е ясно и играчите се знаят.
- Сгреши ли Станишев, че започна компроматна война с досието „Гоце”?
- „Гоце” трябва да продължи да се обяснява. Не е сгрешил, защото това не е компромат. Не е възможно през 2012 г. държава в ЕС да се управлява от хора с агентурно минало. В Германия бе избран президент, който първи след промените обяви къде е работил след промените. Не може да чакаш да ти вадят досието други хора и дори да не помниш в един момент, че си имал картонче в архивите на ДС. Председателството на Станишев в ПЕС е златен шанс за страната ни. Социологията показва, че през последните години се сменя надмощието на леви и десни в ЕП. В този контекст мисля, че следващото мнозинство там ще е на социалистите.
- Откъде идва самочувствието на Мартин Димитров, който е сигурен, че Синята коалиция ще спечели дори изборите догодина?
- Тези изказвания са научна фантастика. Освен ако не се коалират с ГЕРБ, „сините” нямат шанс да раздават постове. Самочувствието на Димитров идва от местния вот, където десницата доказа, че има ресурс в страната, което даде повод за спокойствие. Ако трябва „сините” да се сърдят на някого, то това трябва да е единствено на себе си. Те сами си създадоха конкуренцията ГЕРБ, като ходатайстваха за тях пред ЕНП, а Петър Стоянов обясняваше колко силна и читава партия се е родила. Що се отнася до следващия парламент, ако в него влязат повече от три партии, както мисля, че ще се случи, отново се очертава дясно правителство, имайки предвид очакваната война в БСП.
