ИНТЕРВЮ

Кметът Бойко Борисов и други политици продават земята на „Кремиковци" на Катар. В сделката била разиграна и свободата на медиците ни в Либия, чиято невинност е спорна. Кръгът "Монтерей" е мит.

Петър Христозов е роден през 1935 година в Борисовград, днес Първомай. Истинското му име е Христо Вълчев. Възпитаник на Езуитския орден, наричан днес Конгрегация за разпространение на вярата. Завършва с докторат биофизика в Лионския университет. Офицер от съветското военно разузнаване /ГРУ/. Работил е на прикритие в САЩ, Франция, Швейцария, Ватикана и Израел. Осем години лежи в български затвор по обвинение, че е френски шпионин. Реабилитиран. Автор на многобройни политически романи. Книгите му се намират дори в библиотеката на Държавния департамент на САЩ. Член на МОЖ, СБЖ и СБП. През 2006 година с указ на президента Георги Първанов е награден с орден "Стара планина" за заслуги към българската култура. Живее и работи в София и Банкя.

-  Действително списъкът на премиерите с досиета е много по-дълг. И не прави чест на комисията да вади на показ най-младия и най-неопитния. Да започнем с Андрей Карлович Луканов. Още баща му, Карло Луканов, бивш външен министър на България, е агент на КГБ. И дори зет на Берия. Малцина знаят, че той има формален брак с друга жена, а не с Мария, майката на Александър Атанасов /брат на Андрей Луканов/. За последния и злите, и добрите езици говорят, че е син на ген. Иван Винаров. Мария си остава по закон до края на живота си съпруга на Карло Луканов, но майката на "сина" й Андрей всъщност е син на сестрата на съпругата на Берия - Гутиера. Тя е еврейка и оттук идва еврейският корен на Андрей Луканов, който широко се обсъжда. Мария е чиста българка от Русе. Та Андрей Карлович, след като по баща принадлежи на КГБ, в Берлин е вербуван  от американците. Това става след като се дипломира в Москва, в МГИМО, по специалността  международни отношения, и трябва, по нареждане на тогавашния министър на външните работи Иван Башев да положи изпит по българска история и българска география, тъй като е завършил в чужбина. Луканов отказва, обиден от висотата на произхода си. Постъпва на работа във външната търговия и оттам в Берлин започват връзките му с американците. Един примерен продукт от тези връзки по-късно е прочутият план „Ран-Ът". Но тогава е още 1965 година. За вербовката на Луканов от ЦРУ постъпват данни в ГРУ /съветското военно разузнаване/. Това не попречва в по-късен етап Луканов да направи шеметна кариера, а след 10 ноември - да стане и министър-председател.

-  Различни легенди свързват името на Пламен Юруков с рода, но по линия на Александър Атанасов?

- За това аз не зная. Но знам, че Пламен Юруков започна издигането си в политиката от ДПС, той е техен човек. А какво да кажем за явочника Филип Димитров? Защо го няма в списъка с досиетата и Иван Йорданов Костов? Ще ви отговоря. Защото част от архива на бившата Държавна сигурност, а и на цялото МВР, навремето се ръководеше от руските спецслужби. И досиетата на тези, които бяха ценни и перспективни в агентурната им мрежа, се изнасяха в Москва. Досието на Костов е в Москва. Той и затова е спокоен, защото няма кой друг да го издаде, освен Йордан Соколов - човекът, който като вътрешен министър по онова време знаеше къде са насочени част от ценните архиви на службите. Не е тайна, че споменавайки тези имена, говорим за така наречената "подготвена опозиция".

- Както казваше Луканов, да си отгледаме опозицията...

- Той самият е отгледан и разсъждава в унисон с разбиранията и опита си. Такъв е и г-н Костов, който тайнствено заминава за Киев, а всъщност е в Москва, където уж се занимава с метеорология, а на практика получава друга подготовка.

- Каква?

- Естествено, в спецслужбите се минава политическа и стратегическа подготовка. По време на правителството на Костов също бе проведена известна чистка и известна негласна лустрация, също бяха открити някои досиета по съвсем избирателен признак и също бяха запазени редица лица. Например като Васил Киров, шефът на финансовото разузнаване. Защо Киров, като Иван Драшков и Николай Николов не стана първи заместник на Петко Сертов сега, когато се учреди Държавната агенция  "Национална сигурност"? Защото вероятно скоро и ще излезе от системата. Защото е пряко и доверено лице на Иван Костов и на Муравей Радев. Той не извършваше реално финансово разузнаване за прането на пари, а по същество скриваше фактите. И скандалите с Вальо Топлото, и с Амигоса, и с Доктора той ги знаеше много добре още преди да избухнат. Ето виждате как когато проблемът започва отгоре, от хората със скрити досиета, колко последици има, колко неща остават скрити за обществото.

- В медиите се прокрадна информацията, че Костов всъщност е кандидатствувал за летец, дори е бил известно време в авиационна школа. Това според вашите разкрития сега означава ли, че престоят му е бил част от друго обучение?

- Костов, като физически качества няма данни да бъде летец. Но досието му е в Москва, т.е. той има досие и то е от важните, щом не е в България. Костов пази и други тайни. Преди няколко години заради сделка и препродажба на един имот от Елена Костова, те се развеждат, като адвокат му е същия онзи Йордан Соколов, който, както вече споменах, знае доста неща за своя премиер. След сделката семейството отново се събира.

Но да се върнем към досиетата. Считам за смешно и срамно да се вадят на групи досиетата. Сега - на артистите, утре - на журналистите, други ден - на оперните певци. Както и да се крият. Пак на групи. Така не става. Нито по света, нито в Източна Европа, която също беше под същия диктат като нас.

- Защо в България се деформира дори и това?

-  Защото трябва да се избяга от истинския проблем. На обществото се дава дъвка, а не храна, залъгалка, а не тема за размисъл. За мен обяснението в момента е слабото държавно ръководство, жаждата на тройната коалиция да продължи да управлява. Сякаш са вечни и сякаш нямат и те тайни. Ами ако заговорим за досиетата на тройната коалиция?

- Хайде да говорим.

-  Симеон. Той не е бил агент, не е бил секретен сътрудник, не е писал доноси. Но от него са се интересували всички служби - и наши, и чужди, и са му съставили огромно досие. Защо не го открият? Защо не огласят връзките, които дадени правителства установяваха с него - какви са били контактите, пазарлъците, мотивите за неговото завръщане, за влизането му в наследствени права, на каква цена става всичко това, кои хора и от кои лобита са посредниците...

- А какво крие Ахмед Доган?

-  Първо, той винаги е бил на разположение на органите на разузнаването. Особено по време на възродителния процес, а за мен той започва през 1983 г. Тогава Доган влиза активно в политическите процеси заедно с повечето си сегашни съратници. Те са били на практика, в една или друга степен, в помощ не само на идологията и стратегията за национална сигурност по времето на Живков, но и активни помощници на режима. Той учи първоначално в Шумен и то - каква ирония - специалност детска педагогика. Там го забелязват хора от ДС и го прехвърлят директно в Софийския университет да следва философия. След това Доган е изпратен от Държавна сигурност в Турция, където е действуващ разузнавач. Там турските служби го разкриват, вербуват го и го връщат в България. И това е козът, който нашите използват. За разлика от други, Доган засега проявява едно високопатриотично чувство. Още по време на "голямата екскурзия" той вижда, че нещата отиват към катастрофа, че се проваля реколтата за тютюна, който е единствен поминък на населението от онези райони и си дава сметка за последиците.

- На кого служи Станишев?

- Аз не мога да кажа това, но той не може да не помни, че реално мандатът му е от ДПС и без тях няма полезен ход. Произходът му е от партийната аристокрация. Баща му отговаряше в ЦК за специалните служби, а там влизаше и Научно-техническото разузнаване, което имаше много голям принос както за сигурността на България, така и за нейното развитие и просперитет, защото дейността му бе в определени периоди от време изключително доходоносна.

- Ако се върнем пак назад във времето, какво бихте казали за Желю Желев?

- Службите дадоха на Желю Желев готовия материал за неговата книга "Фашизмът", с която той толкова се гордее и която му създаде ореол на дисидент. Имам предвид нашите служби, на Държавна сигурност, в Германия. Желю не знам дали е знаел това и не искам да го обвинявам, но на практика тази книга се твърди че е компилация от немски вестници и издания. По-важното и показателното е друго - след забраната на книгата и низвергването на Желю, той свободно излизаше от страната, издаваше му се служебен паспорт и всичко това ставаше с личното разрешение на Григор Шопов. Сами си правете извода. В тази ретроспекция ще спомена и Иван Башев, който "замръзна" на Витоша. А той всъщност е участвувал активно в мероприятието на американските и съветски служби по време на кубинската криза през 1963 година. И това досие няма да го видите.

- Защо си сътрудничат толкова добре американци и руснаци в България?

- Защото имат интерес от това. Енергийният поток през България идва от изток, но ще го пазят американците и техните бази. Руският нефт и газ храни Щатите. Само едно преференциално намаление на цената сетете се до какви пари води за САЩ само при една крупна доставка от Изтока. Защото в момента им отказват арабите, отказва им Иран, Венецуела. Двете служби си сътрудничат тук, защото ние де факто сме територия, през която минават стратегическите доставки за Америка. Според мен е много полезно за всички Америка и Русия да си сътрудничат. Дали и какво ще извлече България от това, зависи само от нас. Информацията е стока и то скъпа. Не случайно част от досиетата са в Москва. А други се пишат във Вашингтон.

- Има досиета и досиета.

- Има предатели, има и патриоти. Ще ви дам пример с прословутия Бисер Димитров. Той беше човек на Огнян Дойнов и като кадър на нашето научно-технческо разузнаване в САЩ от български външно-търговски работник, се легализира и достигна до Ай Би Ем, изучи целия технологичен процес и успя да открадне редица интересни и важни проекти и иновации, които приложи в България. За благодарност хората на Андрей Луканов, който мразеше Дойнов, и на Георги Атанасов, неговият зъл гений, го вкараха в затвора. След време отиде във Франция, сега пак е в Щатите заедно със съпругата си, която е дъщеря на бившия главен прокурор от времето преди 10 ноември Иван Вачков. Нейният брат, Пламен Вачков, в момента е в България и оглавява държавната агенция за информационни технологии.  Но благодарение на донесения от  Бисер Димитров флопидиск България можеше да бъде начело на електрониката, вместо да се срине. Хора, чиито досиета отвориха и така ги хвърлиха на кучетата, а медиите и обществото не успяха да обяснят какво точно са правили за родината си, купуваха фалирали заводи на безценица, товариха ги на кораби и тук въвеждаха в експлоатация технологиите, забранени ни от КОКОМ, правейки ръст от стотици милиони долари. И сега съществуват иновации, които още продължават да работят и от тях да се печели. А Бисер Димитров беше една малко част от НТР, което работеше в САЩ. Другата се оглавяваше от Пеньо Костадинов, от ген. Тодор Бояджиев, от Любен Гоцев. Те всички дадоха реален материален принос за икономиката на соцлагера и не изнасяха, а внасяха пари в България.

- Като споменахте името на Любен Гоцев, използвам повода да ви питам има ли кръг "Монтерей" наистина или го измислиха?

- Тези хора едва ли се събират, за да свалят или качват правителства. Това по-скоро стана един мит, за популяризирането на който използваха лъжеписател като Георги Стоев. Той е толкова дребен, слаб и беден, че не може да бъде нито килър на Маджо, нито пък да убива Поли Пантев. По отношение на Христо Калчев, това е една от големите клевети, за която Стоев търпи и обществена, и морална, и материална отговорност. Той дори не е негов информатор. Това момче е идвало при мен и ми е предлагало пари да му пиша романите. След това хвана Владо Даверов. Ударът на тези, които стоят зад него и му плащат, е насочен срещу МВР, срещу Бойко Борисов. Тези хора, които той нарича кръг „Монтерей", издигнаха Борисов, той е техен продукт. Не случайно навремето Бойко стана охрана на Симеон - при Кобурга дълго време е ходил и е имал контакти Гоцев. На Бойко Борисов му дадоха половината власт в МВР - професионалната, но той си взе и другата половина - политическата. За разлика от него Румен Петков пък взе всичко по обратен ред. Този мит за "Монтерей" основно е насочен и срещу Румен Петков.  

- Да се върнем към досиетата. Защо според Вас обявяват офицерите, които са служили, за агенти и ги причисляват под общ знаменател с доносниците?

- Необяснимо ми е. Това е смешно и цинично. Предаваме самите себе си. Особено служителите от Външно министерство. Посочете ми един чуждестранен дипломат, който е само от тази кариера.

- Минчо Герджиков се оправдаваше, че е работил като резидент в Гърция, но никой не обърна внимание на аргументите му, че по онова време са били подобрени отношенията между нашите страни. Част от тия хора и сега казват, че биха започнали отначало професията, но не за тази държава, защото тя не застава зад тях. Това не е ли огромен проблем за България?

-  Ние не само че не си ценим кадрите, но и национални предатели, които трябва да отговарят за много свои действия, ги запазваме, а вадим имената на тия, които действително са работили за България от сърце и душа. Такава е съдбата на голяма част от хората с отворени досиета. Аз се учудвам как така посочват и дискредитират като явочник едно младо момче, какъвто е бил Жан Виденов, когато един Иван Йорданов Костов, който също е работил за  службите, и то за съветски служби, един Андрей Карлович, остават скрити. За последния ми отговориха, че комисията по досиетата визирала само живи политици, а не покойници. Делото на Луканов обаче продължава да живее и да вреди на България.

- Излиза, че осветиха хора, които трябва да излезнат от системата, хора, които вече не са нужни?

- Това е основната цел, другото е отклоняване на вниманието. Но те дискредитират така и достойни хора, като не правят разлика между доносниците и разузнавачите и контраразузнавачите, между кариеристите и честните професионалисти.

- Иска ми се да ви попитам и за „Кремиковци", тъй като Вие взехте отношение и по този въпрос. Вие твърдите, че зад скандала с "Кремиковци" се крие всъщност далавера, чиято цена е животът на медицинските ни сестри, за който обаче българската държава все пак ще плати 1 милиард долара?

- Аз от известно време много внимателно проучвам данните, с които разполагам и се надявам скоро да ги финализирам като завършена схема с конкретни имена. Засега ще оглася само, че преди година и нещо се подготвя сделка от наши оръжейни търговци, които са имали много активни контакти с емира на Катар да се направи политически удар с освобождаването на българските медицински сестри. За да се плати откупа обаче, а той е 1 милиард долара, поискани от Кадафи, се предлага оръжие, но то не е достатъчно. Започва да се търси още някакъв вариант. И възниква идеята за земята на "Кремиковци". Чрез замислената схема ще останат доволни всички - оръжейните търговци, които си запазват пазара, емирът, който си получава обратно парите и посредникът - Саркози, който, особено в предизборната си кампания, печели славата на герой. За договорката по свои пътища научава международния секретар на партия ГЕРБ Радослав Точев, който информира за нея Бойко Борисов. И Борисов приема закриването на "Кремиковци" за своя кауза. Особено ако земята е общинска, тогава той ще може да се възползува от нея и да влезе в схемата. Тук трябва да спомена, че въпросният Точев е завършил във Франция, доколкото зная полицейска школа в Лион, и известно време е бил сред младшите светници на Саркози от периода му на вътрешен министър. 

- Вие приемате съдбата на комбината твърде присърце...

- Шпионажът основно се използва в индустралното и финансовото дело и затова аз бях привлечен в края на 50-те години като работник на московската проектантска организация ГИПРОМЕС. Аз никога не съм работил в никаква българска служба за сигурност. Бях в съветското военно разузнване и като младши сътрудник участвах в групата в град Пхелай в Индия. Комбинатът там е копие на "Кремиковци". После дойдох и в България, след като на една зелена поляна Пеко Таков обяви построяването на металургичния гигант. Още тогава имаше борба в самото Политбюро на БКП "за" и "против" строежа. Той надхвърляше няколко милиарда и трябваше да мине през Колегиума на МС и да е в съгжласие в бюджета. Трябва да знаете, че най-голямата тайна на една страна е нейният бюджет. Затова всички разузнавания се стремят към цифрите в него. Ние го превърнахме в публично достояние и в клюка, която може да коментира всеки. А това е най-точната картина за структурата и състоянието на икономиката. "Кремиковци" само като скрап може да достигне 100 милиона лева. Сега това се разпродава и краде. Най-голямата далавера я направи Валентин Захариев с помощтта на такива като Иван Костов и сега - това нещастие за България, наречено Александър Томов. Още тогава ставаше въпрос за земята, около 12 хиляди декара хубава земя в подножието на планината, знаеше се, че ще бъдат затворени рудниците. Розата на ветровете беше благоприятна. По принцип такъв завод се амортизира за 30-40 години. В Пхелай, когато се амортизира, взеха земята. Това Митал го знае много добре. Каквито и модернизации да се направят, те са кръпки. Жалкото в случая е, че никой не мисли за тези 6500 работници, които, умножени по три, колкото са средно членовете на семействата им, стават 20 000 човека. Ако пък трови София, нека го закрият заради това, а не защото има договорка зад гърба на хората.

- Вие не криете и съмненията си относно невинността на нашите медицински сестри.

- Аз съм твърдо убеден, че те са достатъчно виновни пред либийските закони. Не мога да кажа дали са справедливо или не осъдени. Но присъдите им бяха потвърдени и то не само заради заразяване със СПИН. Никой не каза, че в техния случай става дума по-скоро за търговия с кръв. Освен това още навремето видният български юрист Борислав Йотов изнесе факта, че една от сестрите има около 300 000 долара в банкова сметка в атински клон на израелска банка. Това ме амбицира да се поровя и така открих, че две от сестрите пък имат следствени дела в България. 

- Александър Томов според Вас наясно ли е със сделката, за която твърдите, че е направена вече за земята на "Кремиковци"?

- Това е известно на Митал вероятно, за да дойде тук. Той ще чака да капне комбината, за да стане собственик на земята. Вероятно Александър Томов именно затова го предлага тоя комбинат.

- А кои са оръжейните търговци, които визирате?

- Аз не мога да кажа точно кой от оръжейните ни търговци е най-приближен в замисъла за сделката, но обществото знае кои са най-популярните сред тях, кои са най-тясно свързани с властта.

- Да не е някой награден с висш държавен орган?

- Възможно е. Тази сделка ще стане по простата причина, че тя е договорена вече. Не може някой да плати пари, в случая емирът, и да остане излъган. Аз не считам, че в случая официално българската държава е отговорна. Според мен трябва да се потърси персонална вина и да се разследва кой е договорил всичко. Направихме фойерверка, посрещнахме медиците, разни фирми ги наградиха, политиците се похвалиха, Саркози стана герой. Защо именно той се загрижи и то в предизборната си кампания за нашите медицински сестри? Логично е да има намесени пари. В случая това е земята на Кремиковци. Тя е разменната монета и се боя, че твърде много ще струва на България свободата на медиците. Аз съм се заел много сериозно с тази работа, предполагам, че скоро ще назова конкретни имена. Разполагам с интересни данни. Кремиковци е скрап. Къде е интересът на държавата, за да се съгласи на такава сделка? Мисля, че медиците са вече само поводът. Интересът е в реализацията на проекта.

- Но ние фактически даваме този милиард на Катар? Къде е нашият интерес?

- Ето това е въпросът. Утре обаче политиците ще ни убедят, че ние ще спечелим от това да построим този град, че ще се открият работни места и т.н. А земята ще е чужда.