25 наши авангардисти в диалог с Марсел Дюшан Темата за музея за съвременно изкуство е в центъра на културния дебат вече години наред. Първоначално, с апелите на професионалните среди за създаването му.
След това, с тяхното възмущение от начина, по който това се случи. Пред „Торнадо” изкуствоведът Мария Василева сподели мнение за недостроения „музей”, как е преодоляла съпротивата на художниците да излагат свои творби там и за амбициозния проект „Защо Дюшан? От музея до обекта и обратно (125 години)“, на който е куратор.
Още с обявяването на проекта през 2009 г. стана ясно, че всичко около изграждането му е обвеяно в тайнственост и обществото се държи в пълно информационно затъмнение по отношение на това как ще функционира бъдещият музей. След едно директорско уволнение и обявяване на нов архитектурен конкурс (спечелен от същия архитект) с амбицията на новия министър на културата и с бързане да се хванат сроковете заради отчета на европейските пари все пак Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство беше открит през лятото на миналата година най-официално и от най-високопоставените хора в държавата – четирима министри, водени от премиера Бойко Борисов. Открит във „фаза едно“, т.е. с ремонтиран единствено първи етаж и пространство около 200 квадратни метра.
Безвкусният ремонт на сградата, силно нефункционалното (особено за съвременно изкуство) пространство и най-вече липсата на програма предизвикаха нови дискусии. Вероятно в очакване на заключителния ремонт, който предвижда и строеж на допълнителни съоръжения, Министерството на културата изчаква с взимането на решения по отношение на самостоятелността на институцията, което означава отделен бюджет, ръководство и екип. Все още не се повдига и въпросът за събирането на колекция, без каквато един музей не може да изпълнява функциите си. Пространството съществува като изложбена зала, която поема проекти с различно качество и вид. Междувременно обаче публиката продължава да негодува и създаденото обществено мнение въобще не в полза на музея. Това вече се натрупва от доста време, а обратният процес ще е много дълъг.
Това са горе-долу условията, в които реших да покажа изложбата „Защо Дюшан? От музея до обекта и обратно (125 години)“ именно там, като трябваше да преодолея съпротивата на доста от художниците. Самата аз неведнъж съм изразявала мнението си по отношение на случващото се в този „музей“. От друга страна, професионално съм свързана с музейните институции като дългогодишен главен уредник на Софийска градска художествена галерия и знам от опит, че промяната или създаването им са свързани със сериозни съпротивителни процеси, които се преодоляват постепенно. Така че, залагайки името си и влизайки често в ролята на оправдаваща и обясняваща се пред приятели и колеги, аз поех риска.
Изборът на мястото в този случай наистина е концептуален. Марсел Дюшан е може би най-легендарният художник на 20-ти век, чието име е неразривно свързано със съвременното изкуство. Най-популярният му жест е, когато през 1917 г. предлага за една изложба в Ню Йорк писоар, назован „Фонтан“. С това той открива необятно поле пред художниците, заявявайки, че всичко може да бъде изкуство, стига да бъде назовано като такова от художник. Той се е превърнал в икона на съвременността. Именно затова мястото на една изложба, посветена на Дюшан, е само и единствено в Музея за съвременно изкуство. Приемам това като акт на пречистване на мястото от отрицателните енергии в желанието на общността то да се превърне в реално и истински функциониращо пространство. В крайна сметка музеят е на публиката и на хората, които сериозно и професионално се занимават със съвременно изкуство.
Изложбата включва 25 български художници с 33 произведения, които по един или друг начин влизат в диалог с Марсел Дюшан. Той въздейства на поколения художници по различен начин – труден за формулиране, но ефектно и трайно. Дюшан е комбинация от противоречиви качества – отговорен и нехаен, прецизен и отсъстващ, последователен и компромисен. Няма нито един текст за него, който поне малко да изчерпва сюжета. Нашите автори предлагат още гледни точки към неуловимата му фигура. Експонатите в изложбата демонстрират същото разнообразие и противоречие, възпяват, повтарят, анализират, коментират, отричат, но и отговарят на въпроса защо Дюшан продължава да бъде толкова важен източник на вдъхновение 125 години след рождението му. Така се получава съвременният разказ – от писоара до фонтана, от обекта до музея.
Ани Бос
