Оказва се обаче, че най-късият месец е имал 3 пъти в историята и своите 30 дена. Днес късметът да се родят са имали Вселенският патриарх Вартоломей I и Петьо Бойчев, гл. редактор на "Монитор".
Първоначално юлианският календар, по който се водим и днес, е бил с 30-дневен февруари – от 710 до 746 г. След като обаче Октавиан Август отбелязва грешка при броенето на високосните години в този период, в негова чест към август се добавя 31-вия ден за сметка на февруари. Вторият случай на 30-дневен месец се регистрира през далечната 1712 г. в Швеция. През 1699 г. държавата се решава да премине от юлианския към григорианския календар, като пропусне допълнителните дни за високосните години след 1700, в продължение на 40 години. Така 1700 г. не е високосна в Швеция, но това е единствената променена година, защото въпреки първоначалния план, 1704 и 1708 г. са високосни. През този кратък период шведският календар е един ден напред спрямо юлианския и 10 дни назад спрямо григорианския. През 1711 г. Швеция решава да се върне към юлианския календар и затова на следващата 1712 г. февруари има два допълнителни дни - 29-и и 30-и. Тази дата е отговаряла на 29 февруари от юлианския и на 11 март от григорианския календар. Приемането на григорианския календар в Швеция става окончателно през 1753 г. Последният случай на по-дълъг февруари в историята е в Съветския съюз. През 1929 г. в страната се въвежда революционен календар, в който всеки месец има задължително по 30 дни. Оставащите 5 или 6 дни, които се натрупват, са давани за почивка и не са включени в нито един месец. Този феномен се повтаря и през 1930 г. През 1932 г. календарът е окончателно изоставен и месеците възвръщат обичайната си дължина. Обяснението за високосната година, която съдържа 366 дни вместо 365, се свързва с привързването на календарната година към сезоните, т.е. времето, за което Земята се върти около Слънцето. То отнема приблизително 365,2422 дни, а при фиксирана 365-дневна година сезонноста ще се измести. Затова се вмъква и по един допълнителен ден във февруари през всяка година, чиито числа са кратни на 4.
Сред най-известните личности, родени днес, са композиторът на „Севилския бръснар” Джоакино Росини, както и Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей I, който навършва 68 години. Именно рождениците днес имат четворно повече повод за празнуване, тъй като това се случва една на 4 години. Това обаче не им пречи да отбелязват рождените си дни и през останалите години – на 28 февруари или на 1 март например. Да са живи и здрави всички, които празнуват днес и нека се насладят на празника си напълно, защото ще трябва доста да почакат до следващия такъв.Васил Василев
