Проектите за закон за съдебната власт и ГПК ни дават основание да стартираме европейското си членство с нови модерни законопроекти, а не прибавки и добавки да се наплъстяват към стари закони, смята председателката на ПГ на НДСВ.
- Г-жо Мингова, Съветът на коалицията, на който присъствахте и вие, в неделя обсъди съвсем нов законопроект за съдебната власт и също чисто нов проект за Гражданско-процесуален кодекс. Защо тези два закона ще станат гръбнака на българската съдебна система?- Ангажиментите за приемането на нов ГПК бяха поети още от предишното управление и затвърдени с внасянето на проекта от сегашния МС в Народното събрание. Този политически ангажимент е свързан по начало с щекотливата тема за качеството на правораздавателната дейност и изобщо със състоянието и развитието на съдебната реформа. Затова новият ГПК е и крайъгълен камък в контекста на последния мониторингов доклад преди присъединяването ни и това, което сега ще отчетем като резултат от наша страна, за да бъде предоставен на Европейската комисия. А новият закон за съдебната власт всъщност идва като резултат от последните промени в конституцията, за да затвърди принципите на независимост и отчетност на съдебната система най-вече с разписване на конкретиката на новосформирания орган към ВСС – инспектората. Той ще наблюдава и ще отговоря за отчетността в съдебната система и за прозрачността на действията на магистратите.
- Инспекторатът ли беше точката, по която най-трудно постигнахте съгласие? Чу се за разминавания в позициите, бяха изказани съмнения за политизиране на този орган...
- Няма такова нещо. Бяха поставени други странични проблеми, които нямат отношение към инспектората. По отношение на инспектората е видно и от приетите промени в конституцията, че има единомислие и единодушие между коалиционните партньори. Впрочем, вчера решението на Съвета на коалицията беше, че законопроектът за съдебната власт непременно трябва да мине през МС в четвъртък, за да може да го заявим като вече внесен в Народното събрание до края на март.
- Но излязоха информации, че е имало разминаване между НДСВ и коалиционните му партньори за ВСС дали да бъде постоянно действащ орган?
- Разминаването е по друг страничен въпрос, по който нито е взето решение, нито е част от проекта за закон за съдебната власт. То няма отношение към темата, за която говорим.
- От ЕС ли препоръчаха приемането на нов съдебен закон и нов ГПК, вместо да продължаваме да кърпим старите, както до сега?
- Тези решения са взети от наша страна след разговори и партньорско участие на колегите ни от ЕС. Така че това са ангажименти, които ние сме поели. В крайна сметка вече идва времето, в което многото кръпки в тези два закона по-скоро пречат на тяхното нормално прилагане. Освен това има и други корекции в тях. Например в ГПК се въвежда или поне се предлага нов модел на касационно обжалване. Предлага се т. нар. принцип на концетрационното начало, което има за цел да дисциплинира участниците в производството. То изнася в по-ранен стадий на процеса възможността да бъдат представени нови обстоятелства и нови доказателства, което дава основание процесът да се движи по-бързо и да приключва по-бързо с решение. Защото бавното правораздаване е лошо правораздаване и то не ползва никого. Така че има и нови неща. А това ни дава основание да стартираме европейското си членство с нови модерни законопроекти, а не прибавки и добавки, което в крайна сметка не винаги е най-удачното, да се наплъстяват към стари закони.
- Кои са важните нови неща в ГПК, които го правят нов и модерен?
- Две от тях вече посочих. Мога да продължа с т.нар. заповедно производство, което има за цел да облекчи при безспорни вземания изпълнителното производство – издаването на изпълнителен лист и привеждането по-нататък в изпълнение чрез принудителното изземване. Трябва да се предвидят и транспониращи норми за няколкото европейски регламента в областта на международния граждански процес. Така че има нови неща, които сега работната група отчита, за да може най-добре да се впишат към тези институти, които са утвърдени и действащи и които ще намерят приложение и в новия закон.
- Ще бъдат ли променени и съкратени сроковете за разглеждане на делата, тъй като вие сама казахте, че бавното правораздаване е лошо правораздаване?
- Има, разбира се, дисциплиниращи срокове, които законът предвижда. Но въпросът не е само в тях. Въпросът е изобщо в протичането на заседанията, на делата и в правата и задълженията, които страните упражняват. При тях има фиксирани срокове, което означава, че ако те не упражнят правото си в определеното време, те не могат да го направят по-нататък. Т.е. небрежното поведение на всяка от страните рефлектира върху нейните собствени права и интереси, което обаче гарантира правата и интересите на насрещната страна и на правосъдието като цяло.
- Това одначава ли, че вече делата няма да се отлагат безкрайно, да се представят в съдебната зала болнични, удостоверения за командировки в чужбина и други такива трикове за протакане?
- В материята на призоваването, съобщаването и връчването на книжа са предвидени малко по-различни стандарти от досега действащите. С тях се търси балансът от една страна, да има действително гаранция, че даден документ или призовка е достигнала до своя адресат, но от друга, се предвижда да има фикция, че призовката е връчена дори ако страната не бъде намерена на адреса, който е посочила и на който би трябвало да бъде открита според регистрацията й. Така се намалява възможността страната, която умишлено се укрива, за да не получи дадена призовка да, може да го прави до безкрайност. Разбира се, всичко зависи от това дали ще бъде стриктно прилагана една законова норма. Защото законът може да е много хубав, но ако тези, които го прилагат не са на ниво и не са достатъчно отговорни, той ще бъде опорочен.
- Всъщност, това е истинският проблем у нас. А адвокатите ще могат ли пак да се разболяват толкова често и многократно да се отлагат дела, заради тяхното неявяване?
- Не няма да има възможност за такова безкрайно отлагане на делата, защото едновременно и участието на страната, и на представителя, трябва да бъде гарантирано. Надявам се, чрез тези нововъведения съдилищата все пак да не допускат безконтролно отлагания на производствата.
- Разбрахте ли се с БСП за текстовете, свързани с дознателите, които НДСВ оспорваше във внесените промени в НПК?
- Това не беше обсъждано вчера на коалиционния съвет. Очевидно, допълнително предстоят разговори по тази тема, доколкото няма яснота и единомислие за това, какво трябва да включват промените в НПК.
- Но в замяна Съветът на коалицията е разгледал законопроекта за дипломатическата служба.
- Да. Всъщност, той беше представен от вицепремиера Калфин. Моето убеждение беше, че са много малко пунктовете, по които има още неща за доизглаждане между коалиционните партньори. Обща е идеята, че такъв закон най-после трябва да има. И че той трябва да допринесе за една стабилност и сигурност в кариерното израстване на дипломатическите служители, ако мога така да кажа. Моето впечатление е, че има готовност за внасянето, придвижването и приемането на този закон в това Народно събрание.
- Според вас оставени ли са все пак вратички за политически назначения?
- Не съм запозната в подробности с проекта, но мисля, че след като и сегашният външен министър, и предишният, пък и единият от вносителите, който е представител на социалдемократите в „Коалиция за България”, Николай Камов, не изразиха опасения за такова нещо. Струва ми се, че именно фактът, че представители на различни политически сили нямат опасения за „вратички, е гаранция, че те не съществуват в проекта.
- Какви текстове за промяна на закона за досиетата смята да внесе НДСВ, за да може комисията по досиетата да заработи до средата на април и да провери кандидатите за евродепутати?
- Мисля, че не се налага да се правят някакви промени в закона. Вчера партньорите, присъстващи на съвета и компетентни по темата, се обединиха около това, че няма проблем комисията да бъде сформирана до великденската ваканция на парламента.
- Това означава ли, че СДС ще остане без свой представител в нея?
- Ако те не посочат друг кандидат, очевидно ще останат без представител.
