Сенатът в САЩ и Европарламентът са категорични, че Командира е най-добрият политик в България, категоричен е световноизвестният кардиохирург.
ЕС си свърши работата, като ни прие за членове, оттук нататък не очаквайте повече от него
интервю на Васил Василев
- Д-р Чирков, бяхте ли изненадан от новите скандали в здравеопазването, след като само преди дни се върнахте от Фрайбург?
- В българското здравеопазване отдавна нищо не може да ме изненада. Сякаш над него е надвиснало някакво проклятие, от което не може да се отървем. Освен тези картели и монополи, за които се вдигна шум, липсва организация и професионализъм. На няколко пъти с лични средства каних представители на лекарските камари от ЕС, които са основните двигатели за обучението на лекари и оформянето на здравеопазване в Европа. Исках те да убедят нашите организации и да им покажат как трябва да се развива секторът у нас. Никой не искаше да слуша колегите си с опит, които са образец за здравеопазване на световно ниво. Белгия например година и половина няма правителство, но здравеопазването там, както виждате, функционира, което означава, че здравната система сама се управлява, а правителството има само контролни функции. В България има една думичка, която описва цялата ситуация – хаос. Лошо е, че младите хора само се оправдават и се оплакват постоянно са отчаяни, не взимат отношение към сериозните и актуални проблеми и чакат някой друг да им ги реши. Не могат да разберат, че в момента се кове тяхната съдба, а не моята.
- Профилактичната смяна на министри решава ли проблема?
- Промяната на министър е само елемент от здравеопазването. Не може като някакви пожарникари премиерът и вицепремиерите му да гасят пожари постоянно със смени на министри и ремонти на кабинета. Това не е политика. Нужно е изграждането на компактна администрация, която да изгради ежедневието, да бъде направена цялостна концепция за здравеопазването от много широк кръг хора. На кръглите маси не бива да се промъкват само шефове на болници и висши чиновници, а хора от всички нива на здравеопазването Това липсва през последните 22 години преход.
- Провален ли е изцяло преходът?
- Не, това не може да се каже. Имаме някакъв напредък, макар и минимален. За мен по-лошото е, че вече Европейският съюз почти няма интерес към България. За него ние сме територия, която сами сме си я дали на ЕС. Съюзът поощри това, а не лицемерното ни желание да приемем европейските ценности и заради кухите фрази, с които дипломатите ни се подмазват пред Европа. Оттук нататък не очаквайте съюзът да направи кой знае какво за българите. Той помага от време на време. Ние също нямаме желание особено да се впишем в новото време. Доведох млади хора, които са отлични професионалисти в своята област в Европа. Предложих те да бъдат включени в екипа на министрите като съветници, или в екипа на кметовете например. Съветът ми се чу като глас в пустиня. Остана само хаосът, защото е по-лесно да си го караме постарому.
- Това ли е най-голямото ви разочарование по време на прехода?
- Да. Не се изградиха институции, а се изгради уродливата политика на антикомунизма, антидемокрацията и на архаичния патриотизъм. Преди всичко съм се стремял да живея и да говоря честно. Когато Тодор Живков ме покани да се върна в България, му казах, че не съм съгласен с много от нещата, които върши. С част от тях той се съгласи. Изслуша ме внимателно. Сега дори най-елементарното уважение – да чуеш някого, независимо дали съм аз или друг колега, липсва. Аз съм оптимист. Трябва да мине време. Учуден съм защо нашите млади хора не помагат? Защо не кажат, че това не е демокрацията, която искат, а един партиен балон?
- Кой пречи всичко това, за което говорите, да се случи?
- Некомпетентните хора с белите якички и заучените захаросани фрази. Изключително лесно беше подобни тарикати да манипулират 22 години останалите непросветени хора, живели 45 години в мрак и тъмнина, да бъдат ощетени откъм познания за живота, да им бъде промит до известна степен мозъкът. Те все още не могат да свалят прангите на онзи режим, не защото нямат възможност, а защото като че ли не искат. Няма я мисловната култура и се разчита на далечни надежди, както се разчиташе преди 1989 г. да падне режимът.
- Кое беше най-успешното правителство по време на прехода?
- Има един-единствен човек, който постигна напредък, докато беше министър-председател. Това е Иван Костов. Това не ви го казвам аз. На срещите си с бившия председател на сенатската комисия по външна политика Ричард Лугар в САЩ, както и с шефа на сената в Щатите са ми го признавали неведнъж. Еврокомисарите, с които се познавам и част от които са мои пациенти, също твърдят, че Иван Костов е бил най-успешният премиер. Като цяло Европейският съюз има най-висока оценка от всички наши политици към лидера на ДСБ. Не можа да продължи мандата си, защото, както сам призна, се бе обградил с хората, за които ви говоря. Тези, които използваха политиката единствено, за да се облагодетелстват. Може би е мълчал, защото те всички имат семейства. Който анализира внимателно мандата му като премиер обаче, ще види, че твърдението „Костов е виновен за всичко” е изпразнено от съдържание.
- Възможно ли е същият сценарий да се повтори и с Бойко Борисов?
- Не мога да ви кажа. Гледайте и анализирайте. Това е единствената реалност, а не тази, която политиците се опитват да ни пробутат.
- Какви са настроенията спрямо останалите политици?
- Имам информация за Меглена Кунева и за Сергей Станишев. Колкото и да са оплювани у нас, и за двамата чувам позитиви от еврокомисарите и евродепутатите. Каквото и да се говори у нас за Станишев, той е възпитан и представителен. Почувствах се горд, че съм българин, когато гледах интервюто му пред CNN, където на перфектен английски отговаряше логично на всички въпроси. Аз се опитвам реално и обективно да разглеждам нещата.
- Простихте ли на Станишев, че по време на тройната коалиция бяхте уволнен от болница „Св. Екатерина”?
- Вижте, няма значение какво е ставало тогава. Напоследък нямам никакво време и не знам какво се случва в лечебното заведение. Искам да ви кажа друго – трябва да изберем най-доброто, с което разполагаме и да се разграничим от партийните страсти, както направи Ангела Меркел. Тя подкрепи за президент човек от т.нар. вражески лагер. За мен един съюз между Костов, Кунева и Станишев, ако те загърбят, разбира се, партийната си принадлежност, ще е най-добър за страната ни. Нужна е истинската социалдемокрация. Виждаме, че в Европа това се случва навсякъде, а при нас господства егоизмът Действително сега Георги Първанов се опитва да извади знамето на социалдемокрацията, но то е фалшиво, неистинско. Тази политика се използва единствено за лична изгода. Но не мога да го коментирам, защото не съм наблюдавал политическото му развитие, не знам какво е правил през последните години, защото рядко ходеше в Европа.
- Нужни ли са все още идеите на покойния Дертлиев, кой попречи на социалдемократа да ги реализира?
- Петър Дертлиев беше изключително добронамерен човек, но беше неук. Тежката му съдба в концлагерите не му е дала възможност да се образова. Той вече беше и на възраст. Като негов заместник-председател в БСДП го водех на срещи със социалдемократи в Европа. Беше попрочел оттук оттам нещо, но знанията му бяха разпокъсани и не можеше да управлява държавата например. Що се отнася до идеите му, действително има много от тях, които и днес са актуални. Успоредно с това трябва да използваме развитието на социалдемокрацията през последните 10 години и да почерпим опит от държавите в ЕС. Мисля, че социалдемокрацията е единственият път за излизане от тежкото положение, в което България е приклещена. За да се случи това успешно, са нужни нови, компетентни лица.
