От години българите се питат, защо няма справедливост у нас. Във Франция пръскат черепа на терорист със снайпер, но опозицията не писка, че са нарушени човешките му права.
Не скачат и правозащитниците, дори френският Хелзински комитет си трае. И знаете ли защо? Защото на французите правата на жертвите са им по-мили. Мохамед Мерах уби седем души, между които и деца, за което получи куршум, защото се опитваше да шикалкави по време на преговорите да се предаде и дори възникна опасност да пострадат още хора.
У нас това нямаше да се случи или щеше да е повод за сериал от скандали. Ако наш снайперист бе отсвирил копелето, моментално в парламента щеше да се внесе вод на недоверие от опозицията за превишаване на правата по време на служба, за полицейско насилие, за лоша организация, непрофесионализъм и прочие. Ако пък го бяха спипали жив, щеше да започне дълъг и тягостен процес, адвокати щяха да отхвърлят събраните доказателства. Щяха да се появят слухове, че е имало втори човек до Мерах, който всъщност е застрелял децата, че този човек е може би свързан с МВР и затова е прикриван. Прокуратурата щеше да се извива като червей под натиска на политици, мафиоти и защитници докато съдът произнесе оправдателна или задочна присъда след 10-15 години. Междувременно още дузина доклади на ЕК щяха да описват неработещата ни правораздавателна система, Холандия все така нямаше да ни пуска в Шенген, а румънците отдавна ще са горди собственици на онези „сладки” 17 километра от териториалните ни води. И всичко това, защото главният прокурор предпочита да не е буден.
Борис Велчев е симпатичен, интелигентен и може би ловък човек. Откакто е начело на обвинението той не е влязъл в спор с нито една медия, партия или мафиотска структура. Умее да тушира и да се измъква от скандалите.
Доскоро изглеждаше, че МВР и службите не си вършат качествено работата по разследванията на организираната престъпност и ловът на корумпирани. Създаваше се впечатление, че и съдът го е ударил през просото и се е прегърнал с извършителите на престъпления. Затова и прескачат искри между тях. Прокуратурата обаче оставаше суха. Защо? Защото може би бездейства? Защото е корумпирана? Непрофесионална? Не, не затова. Прокуратурата просто е демотивирана. На обвинителите сякаш е отнет хъса да защитават обществения интерес.
През последните седмици някакъв изгонен за кражби и закононарушения счетоводител от Инвест банк прави „бомбастични” изявления, че прокурорът Роман Василев бил подкупен от собственичката на банката Петя Славова, за да предприеме действия срещу него. Счетоводителят се хвали, че има документи, но не ги показва. Същият изпъден счетоводител излива кубици помия и върху един от основните свидетели по делото „Октопод” Георги Цветанов, който е служител на Инвест банк. Но и тези обвинения не са подкрепени с никакви доказателсдтва. Счетоводителят Петър Маринов повтаря отново и отново безсмислените си, нагли и абсурдни твърдения, а две-три медии с промафиотска насоченост, ги тиражират екзалтирано.
Главният прокурор обаче мълчи. Нито той, нито някой от обкръжението му не проронва и дума в защита на магистрата Роман Василев. Това мълчание окуражава средите, които го атакуват и те стават още по-нагли. Подобно поведение е необяснимо. Ако пък има някакво обяснение, то със сигурност би било много гадно и не е за изричане...
В плюваческата кампания се включва, защо ли никой не е изненадан, Теодор Дечев. Същият, който бе номиниран за кандидаткмет на София от Съюза за стопанска инициатива и получи почти нула гласове. Той вече не е в ССИ, защото е основал нова партия „Свободен народ”, която щяла... сещате се какво. Дечев, който притежава известни манипулаторски умения, се нахвърля превъзбудено върху вътрешния министър Цветан Цветанов и банкерката Петя Славова. Според него Цветанов пътувал в делегацията до Катар само за да говори със Славова и да уреди банката й да стане любима на властта. Това Дечев го заявява пред журналисти, някои от които с влажни погледи попиват всяка негова фалшива дума. Теодор, този радетел за справедливост и лява ръка на Алексей Петров, разкрива пъклен заговор и заплашва с протест пред сградата на Инвест банк. Главният прокурор отново мълчи. Все едно става дума за ланския сняг. Само че става въпрос за нещо много сериозно и опасно. Тиражират се скалъпени обвинения и лъжи срещу хора и институции, които могат да доведат до непредвидими последици. Внушават се клевети, руши се доверието в банковата система, в правителството (без значение коя партия управлява), в институциите. Има приети закони по този въпрос и на главния прокурор това е известно, но сякаш не е буден.
Ако счетоводителят Петър Маринов и беквокалиста Теодор Дечев са прави – то час по-скоро Цветан Цветанов, Петя Славова, Роман Василев и Георги Цветанов трябва да бъдат разследвани, вината им доказана и заслужено осъдени. Така е справедливо. Но ако не са? Ако се окаже, че Петърчо и Тео лъжат като дърти цигани, не трябва ли да понесат последствията от кампанията, която водят? Както и подбудителят на цялата кампания? И кой друг, ако не прокуратурата, е длъжен да започне разследване?
Зад сценария с оклеветяването личат и поръчителите и мотивите им. Не е обаче наша работа да ги разкриваме. Дълг е на обвинението да стори това.
Ще си позволя само да представя една от възможните версии. Атакуват Цветан Цветанов, защото е в основата на поредица от акции срещу организираната престъпност и в частнос срещу „Октопод”. По едноименното дело доцент Алексей Петров е обвиняем. Петя Славова попада на мушката, защото Георги Цветанов е неин служител. Искат той да бъде уволнен, дискредитиран и омаскарен, за да нямат голяма тежест показанията му в съда, където той убедително разкри силовите машинации на Петров. За целта преди време бе изпробван рекет срещу банкерката от дама, приближена на Трактора. Прокуратурата бе известена за това, но не последва нищо. Теодор Дечев пък се „включва” в схемата с нова партия, която след година ще запише на челно място в кандидат-депутатските си листи самият Алексей Петров. По този начин Трактора ще получи имунитет за определен период. Дотогава делото „Октопод” трябва да се влачи, отлага и спъва. Както е известно, единият от обвиняемите – Джотолов, вече заболя внезапно и заседанията бяха прекратени. Стане ли Трактора отново кандидат (вече беше за президент), ще чуем отново онази противна песен за политическите репресии срещу него. Всъщност прокурорите, които работят по делото „Октопод” също изглеждат доста самотни и без подкрепа от своите. Според наблюдатели дори им се пречи и им се създават трудности.
Само дълбоко спящ човек може да не види и да не усети този елементарен, но брутален и ефективен план. Той е в действие и застрашава не просто определени хора и институции, а обществото като цяло.
Събудете се, г-н главен прокурор – пролетта дойде...
Николай Милчев
