В деня, в който Христовата църква отбелязва светлия празник Благовещение на Пресвета Богородица българите празнуват БЛАГОВЕЦ. Наричат го още Половин Великден.
Старо поверие е, че на Благовец идва пролетта. Тогава лястовичките се връщат от топлите страни, за да кажат, че зимата си отива. Мечките се събуждат от зимния си сън и отиват да се къпят в реката, а водата след тях става лековита.
Кукувичките, които са орисани да бъдат неми, започват да кукат. Затова, преди да чуят нейния глас, всички хапват по един залък хляб и слагали дребна пара в джоба си, за да са здрави и сити през годината. Девойките пък, при първото кукукане на чудната птица, обръщат няколко камъка и гадаят за кого ще се омъжат.
Отколешна традиция е на Благовец да се яде риба. Най-често жените приготвят рибник – риба с ориз , или шаран, пълнен с орехи, много лук и домати. Задължително пекат обредна пита с мед, която се раздават на близки и съседи – за здраве и щастие на семейството.
На празничната трапеза се нарежда още супа от прясно набрана коприва, салата от лук, джоджан и магданоз. Пече се сладък кравай, с формата на змия, от който трябва да хапне всеки, за да се предпази от зловредните животинки.
На Благовец от дупките си излизат змии и гущери – истинска благодат, знак за благополучие. За други тези животинки са „жива напаст”, която гонят като палят голям огън в градината или на двора. Обикалят три пъти дома си и всички стопански постройки, сипят пепел и просо, съскат с уста и удрят по метални предмети. Праскачат огъня, за да се изчистят и от бълхите.
Днес празнуват Блага, Благой, Благовест, Габриела, Вангел, Гавраил и др.
