От опозицията се възмущават, че имало тайни причини за смените на министри, забравяйки конспиративното изритване на своите кадри
Може ли днес някой да каже дали черните ангели от филма за антифашистката борба със Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Виолета Гиндева, Доротея Тончева и пр. са положителни герои? В името на народа те убиват ген. Христо Луков, депутата Сотир Янев и полк. Атанас Пантев. Луков е представян за национал-социалист, а за други герой от войните, който спасява Кюстендил от сръбските войски.
Останал сам, той се сражава, като обстрелва вражеските позиции с четири оръдия, а снаряди му подавали местни козари. Янев пък е социалдемократ, съратник на Кръстьо Пастухов и Янко Сакъзов, но си падал по германския ред и дисциплина. Времената обаче се менят и вече българските социалисти, горди наследници на БКП, все по-често се определят като социалдемократи. Дори Георги Първанов с носталгия припомня заслугите на Петър Дертлиев, който някога бе в комунистическите затвори.
В същото време хора, които екзекутират от засада, днес наричаме терористи. А бяха герои. Странна работа. Едни и същи действия, обаче с различни имена. По времето на предишните правителства раздаването на премии, допълнителни заплати и хонорари е морално, заслужено и честно. Бонусите на този кабинет обаче са заклеймени от опозицията като нещо гнусно и отвратително. И сигурно е така на фона на мизерията и беднотията, в която живеят немалко българи. Но на този фон всеки, който купува на детето си торта, също изглежда аморален и разточителен. Защото не всеки може да си го позволи.
Подобно нещо се забелязва и покрай вдигнатия шум с оставките на министрите Трайчо Трайков и Стефан Константинов. Премиерът доста изчерпателно аргументира своето решение да ги освободи. Опозицията и дежурните политолози и социолози обаче заподозряха някаква мистерия, нещо неизречено. Със сигурност има и премълчани причини, но реакцията е малко странна. Доскоро тези двама министри бяха в отбора на „черните ангели” според малцинството в парламента. След излизането им от властта вече са ангели небесни.
Несъмнено става дума за тежка форма на лицемерие. По средата на своя мандат Иван Костов освободи 9 министри от кабинета на ОДС. За нито един от тях не бе дадено обяснение защо си отива. Дори изявени управленци като Богомил Бонев и Евгени Бакърджиев бяха изпратени с подмятания за корупция, интриги и какво ли още не. Не че те по-късно не си го върнаха, но е някак странно „сините” и „тъмно сините” в парламента да искат още и още обяснения по повод Константинов и Трайков.
По време на тройната коалиция нещата бяха също толкова непрозрачни и съмнителни. Румен Петков и до днес се хвали с невижданите успехи, постигнати от него като вътрешен министър. Като го слуша човек, остава с впечатлението, че е трябвало да бъде повишен поне в ранг вицепремиер, а не да му „режат” главата (крилата). Да не говорим за Румен Овчаров, който първо бе забъркан в някаква одисея с подкупи и далавери, а след като прокуратурата се произнесе, че е чист, от БСП не последва дори въздишка на облекчение. Нищо подобно. Похарчиха го и толкова.
Корнелия Нинова, която тогава беше негов заместник в икономическото министерство, също бе забъркана в скандали и също си отиде, но днес е толкова активна, сякаш е минала през специална пералня за политици.
Чистата Корнелия, рекламно лице на прах за пране...
Лютви Местан и той реди ли реди дълги изречения за това как мистериозно и нехуманно Борисов се отървавал от министрите си. Очевидно се налага да припомним на Местан как бяха сменяни министри като Мехмед Дикме и Нихат Кабил – нито ред мотиви. А какво ще каже Местан за назначаването и бързата смяната след това на Димитър Тадаръков като шеф на Фонд „Земеделие”? Нито дума за причините. Сега обаче личният говорител на Доган подозира тайни причини за освобождаването на Бойковите министри. Въпросът е какви точно ангели са изпадащите от правителството – черни или бели? Трайчо Трайков упорито не признаваше вина за гафовете в Катар. Може и да е прав.
Но и не казва, че примерно външният министър е виновен. Намеква, ама не го изрича ясно и трябва да гадаем. Трайчо обаче не казва нищо за свои доста по-големи гафове, които му се разминаваха доста великодушно. Всички говорят за АЕЦ "Белене" и ЛУКойл – там било заровено кучето. А защо забравяте миналогодишните драми със спрелия ток по Южното Черноморие? Наши и чужди туристи стояха на тъмно няколко дена, ядоха суха храна като на фронта и пиеха топли коли, защото нямаше кой да се справи в срок с аварията след лятната буря.
Хотелиери и ресторантьори понесоха тежки загуби, но Трайчо не пострада, нито ресорният му заместник. Министърът в оставка заемаше героични пози и когато се говореше за цените на горивата у нас. Само че Ваньо Танов и Бойко Борисов разпоредиха ЛУКойл да инсталира нужната измервателна техника в складовете. Трайчо си траеше и пускаше иронични забележки по адрес на цените И още много неща могат да се припомнят. Същото важи и за Стефан Константинов, който се оказа неподготвен за скандалите около цените на лекарствата. Оказа се, че и от дрога се печели по-малко, но кой да ти каже... Константинов обаче се държи достойно, трябва да му се признае.
Покрай суматохата с двамата министри и техните млади заместници, някак тихо и незабелязано бяха приети още две оставки – тези на зам.-шефовете на ДАНС Иван Драшков и Веселин Марков. Навсякъде по света подобни оставки предизвикват коментари и анализи, пораждат дори скандали. Когато си тръгват шефове от такъв ранг в тайна служба, редно е да се каже дали нещо са сгафили, дали не са лоялни или наистина им е дошло време за пенсия.
Казаното обаче трябва да звучи автентично, иначе тръгват слуховете. У нас този спорт е национален. Веднага се заговори, че имало някакви тайни срещи на Драшков с хора от кръга на Първанов, че нещо по линия на Алексей Петров не се е случило, за изтеклите СРС-та преди година и пр. Възможно е всичко това да са „партенки”, но мълчанието винаги препраща към агнетата... Допреди три години ДАНС бе олицетворение на Сталиновите служби с ярко изразен репресивен характер.
Тогава Драшков и Марков напуснаха, а Трактора, техен колега в двегодишен период, ги обвини във всички възможни грехове. Те не отвърнаха, но напуснаха. После бяха възстановени, през това време Трактора се оказа в ареста, след това и в съдебната зала като главен обвиняем по делото „Октопод”. Драшков и Марков обаче вместо да потриват ръце и да чакат присъдата на своя опонент, седнаха и написаха рапорти за освобождаване. Това няма как да не събуди любопитството.
Да се говори в случая за ангели, ще е доста пресилено. Но все пак обществото има право да знае какво се е случило. Но обяснението трябва задължително да е правдоподобно. Иначе политици и анализатори ще продължат да обикалят медиите и да сипят неприятелски и приятелски огън.
