У нас често съдебните процеси и присъдите напомнят на древноримската легенда за Кимон и Перо, описана от Валериус Максимус. Кимон бил осъден на гладна смърт. В килията допускали единствено дъщеря му, за да почиства. Минавали седмици, но Кимон не умирал.
Оказало се, че Перо, която наскоро била родила, хранела затворника с майчиното си мляко. Не е известно как е завършила тази история, но Максимус споменава, че май Перо на свой ред била осъдена за инцест (кръвосмешение), забранявано строго от римските закони.
441 години затвор за „Наглите” обяви състав на Софийски градски съд. Не бързайте да възкликвате: „Най-после”. Цифрата е чисто статистическа и е за медийна употреба, а не за излежаване. 441 е сборът от присъди по отделните деяния на подсъдимите от групата за отвличания. 69 години е реалният срок, който те може би някой ден ще лежат. „Някой ден”, защото адвокатите им тепърва ще се развихрят за втора и трета инстанция. През това време похитителите пък ще се излежават по домовете си или ще ходят на екскурзии в чужбина (Гребеца го правеше и по време на процеса). Жертвите и обществото ще се надяват справедливостта все пак да възтържествува. А дано, ама надали, казала циганската булка на младоженеца, който се надявал да е девствена...
Признатите за виновни Ивайло Евтимов – Йожи, Прокопи Прокопиев – Културиста и Даниел Димитров – Релето ще трябва да лежат по 18 години зад решетките. Любомир Димитров - 15 години. Цветозар Славчев, братята Митко и Радослав Лебешковски и Павел Петков – Прасето са оправдани по обвинения в общо 11 отвличания, както и за участието им в бандата на “Наглите”. Нямало достатъчно доказателства. Председателят на съдийския състав Виолета Магдалинчева обясни още, че освен четиримата осъдени в групата са участвали двамата защитени свидетели Найден Недев и Валентин Михайлов, починалият Кирил Кирилов – Шкафа и убитият Иван Пайнавелов-Сапата.
Според съдиите нито един от групата не е виновен за отвличането на Румен Гунински. Мотивите на съдия Магдалинчева са, че обвинителната теза по отношение на похищението на младежа се крепи единствено на показанията на Любомир Димитров, дадени в досъдебната фаза. Впоследствие обаче той се отказал от тях. Не била открита и къщата, в която е държан Гунински.
Няма да спорим с Темида. Като се замисли човек, напълно възможно е Румен Гунински сам да се е дръпнал в микробуса в Студентски град, да си е ритнал маратонката, да се е вързал, да си е надянал чувал на главата и после да се е самоизолирал в неизвестна къща за доста време. Защо пък не. Гунински вероятно е искал да накисне интелигентни пичове като Релето, Културиста, Гребеца, Шкафа и пр. в някаква несвойствена за бизнесмени като тях тях дейност. И правдата възтържествува.
Съдът всъщност не отрича, че Гунински е бил похитен, но нямало доказателства.
Много неща могат да се кажат в тази посока. Длъжни сме обаче да признаем, че съдът и съдия Магдалинчева, са се постарали съвестно да си свършат работата в името на закона. Но обществото едва ли ще е доволно.
Няма как да не споменем мърлявата работа на разследването по време на тройната коалиция. Михаил Миков и Румен Петков могат да се ежат на Цветан Цветанов и да го иронизират колкото си искат, но той ги тури в малкия си джоб по ефективност в борбата с организираната престъпност. Ако Петков и Миков притежаваха повече гражданска, отколкото партийна лоялност, би трябвало да признаят, че не са имали политическа воля да разкрият „Наглите”, защото над групата е имало опънат „политически чадър”. Или поне да си траят. Защото по време на процеса срещу „Наглите” зад някои свидетелски показания се показа уродливата глава на „Октопода”, въпреки липсата на категорични доказателства, а знайно е, че той си има приятели, авери, началници и слуги сред политическия персонаж. Но да не изпадаме в мечти спрямо политическия ни елит. Все пак има присъди и слава богу. Което не означава да си затваряме очите за несвършеното. Така и не стана ясно, защо никой не провери обвиняемите и техните близки с какви средства живеят, откъде са придобити доходите им и с какво официално са се занимавали през последните 7-8 години. Също и къде са платените над 6 млн. лв. за откупи. Съмнения има всякакви, но е добре да има и официална позиция.
Не е ясно също кой е дърпал конците на „Наглите”. Нееднократно специалисти, жертви и журналисти посочваха, че без вътрешна информация от службите и без „къртици” отвличанията са били невъзможни. Не е ясно също, защо толкова време групата бе неуловима. Обществото има свои отговори, но липсват такива от представители на съответните институции. Дори и да не са доказани, причините могат да бъдат посочени и коментирани.
Четирима подсъдими получиха 69 години. Техните жертви - доживотни присъди. Семействата на похитените и самите отвлечени ще преживяват отново и отново ужасите, на които са били подложени. Но освен физически и психически травми, те търпят и тежки финансови загуби. Не е справедливо да бъдат съдени някои само за отвличане, а не и за присвоените чрез престъпление пари. Няма логика. На всичкото отгоре жертвите бяха принудени да преживеят и подхвърлени „съмнения” дали не са си заслужили участта. На някои журналисти е платено вероятно с пари от откупите, за да напишат подобни скверни неща.
Пита се: кой в тази държава ще защити жертвите? Кой ще им помогне да си върнат отново нормалния живот? Прекрасно е, ако обществото намери начин да изрази подкрепата си. Но още по-добре би било държавата да покаже своята подкрепа – не само на думи. Това ще означава много.
Димитър Попкутуев
