Решението за спиране на проекта „Белене" не ни прави по-независими от Русия. Втората атомна централа е станала заложник на геополитическите интереси на големите сили в региона. Голямата грешка на българската външна политика през последните 130 години е, че страната ни се е обвързвала само с една велика сила. Сега ни наричат „американците" на Балканите.
Това заяви в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе историкът проф. Георги Марков. директор на Института по история при БАН. Тезата на Георги Марков е, че геополитическото положение на България трябва да струва скъпо. „Ние нямаме нефт, нито кой знае какви изкопаеми, но не бива така евтино да се заричаме. Сега нашите политици, където седнат и станат казват: Ние сме зависими от Русия и някой трябва да ни освободи. Кой ще ни освободи? Американците! Ама, стига са ни освобождавали!", репликира проф. Марков.
Понеже съм живял и пред 1989 година, тогава се смеехме, че пускаме обява „Заменям независима външна политика за удобна геополитическо местоположение". Така че не сме по- независими, за жалост. Ние не можем да вземем България от Черно море и да я преместим на Атлантическия океан. Това го казвам по повод, че наскоро издадох една моя книга „Балканизацията като геополитическо явление". Обикновено всяка балканска държава се свързва с определена велика сила. За тези 130 години голямата грешка на българската външна политика е това, че се подава на сателитния синдром. Тя се обвързва само с една велика сила - бяхме „руснаци" на Балканите, „прусаци" на Балканите, „американци" на Балканите. Въпросът е кога ще бъдем българи на Балканите. Въпреки че сега сме в Европейския съюз, пак имаме голям брат. И се съобразяваме с волята на големия брат. За жалост е така.
Аз бях в един граждански комитет за защита на атомните реактори в Козлодуй. Правителството на СДС закри първи и втори блок, а на Симеон - трети и четвърти. Тогава Симеон рече „Закривам трети и четвърти, но ще има АЕЦ „Белене". Аз знаех, че няма да има АЕЦ Белене. Както сега ще ви кажа, че няма да има и седми реактор в Козлодуй. Това е политическата игра. Ще го продадем на половин цена, както през 90-те продадохме предидущи. Няма да имаме газова централа. Руската мечка - навремето, преди петнадесет години един политик каза, че тази мечка вече е мършава. Казвам: „Не я дърпай по опашката, защото тази мечка има сила".
Ние, разбира се, сме в Европейския съюз - това е добре. Ние сме в НАТО, но това не означава, че трябва да угаждаме на големия брат. Защото техните отношения са сложни. Те имат геополитически интереси в различни точки на света. Утре Русия ако каже спирам снабдяването на Афганистан и САЩ ще отстъпят някъде във Венецуела. Това са великите сили, това е тяхната геополитика. Така че ако американците имат интерес някъде в друга точка, те могат да отстъпят тук. Не зависи от нашите доморасли политици, поради което майсторлъкът е да провираш своите национални интереси в противоречията между великите сили. Както правят гърците. А ние това не умеем. При нас се люшна махалото. Преди 1989 година бяхме най-верният съветски сателит. Тодор Живков заяви в Кремъл „Който не обича Съветския съюз, той не обича България". Обаче при Тодор Живков тази дружба струваше много скъпо: една целувка на Брежнев - пет милиона тона нефт и реекспорт. Ние сме изкарвали до един милиард щатски долара от нефтен реекспорт - преработва се в Нефтохима, а по това време Западна Европа се гърчи от енергийна криза след поредната арабо-израелска война. Така че Живков целуваше Брежнев, но това струваше много скъпо. Сега ги целуваме безплатно. В Ново село, в полигона - не знам дали е уредена сметката, - дори строителите не бяха получили парите на полигона, който използва американската армия. А нашето геополитическо положение трябва да струва скъпо. Тъй като ние нямаме нефт, нямаме кой знае какви природни изкопаеми. Но исторически цената на България - това е геополитика. Ние не бяхме готови нито за НАТО, нито за ЕС. Не бяхме готови, но те ни приеха геополитически с оглед сблъсъка на цивилизациите. Ние ставаме интересни, но не бива така евтино да се заричаме, да казваме ето, сега това е руска технология, ние не я приемаме, ако беше някаква друга технология...
Винаги при нас махалото се люшка. Аз бях в Белград през есента на миналата година и там вече ни наричат „американците на Балканите". Защото сърбите - разбира се, с тях имаме стари сметки, - но сърбите поне навремето се обявиха против Хитлер, после против Сталин, след това срещу Бил Клинтън. Те все са в национална катастрофа сърбите, но има самочувствие, казват „Ние сме си сърби". А ние все гледаме някакви да бъдем. „Прусаци", „руснаци", сега „американци". Освен това ние сме европейска държава, с европейска политика. Съединените щати са в НАТО, но те са извън ЕС. Големите европейски държави Германия и Франция, ето, тях ги няма в Ирак. А ние първи изтичахме в Ирак с нашата могъща армия. Така че трябва повече национално достойнство, по-малко декларации. Русия няма как да я отместим. Нито може.
Решението, взето онзи ден, което ще остане в историята, е определено грешка. Тази атомна централа отдавна щеше да бъде построена, още през 90-те години. Но тя се превърна в една играчка на тези геополитически интереси. Американският посланик, който иначе е така, весел човек, обикаля и парадира: Искам шистов газ! Не искам атомна централа! Хилари вчера прегръща Николай Младенов и казва браво, че спряхте централата в Белене. Това ще има последици, защото ние, като провеждаме еднопосочна политика, облягайки се само да един голям брат, залагайки само на една карта, ние сме губили. Ние сме загубили двете световни войни и студената война точно поради тази причина. Защото империите също загиват. Само Китай надживя вековете. Така че не бива да се облягаме само на една велика сила като Съединените щати, казва проф. Марков.
