Колко ли ще се окажат сътрудниците на ДС сред кредитните милионери? А кой им е раздал тези кредити?, пита евродепутатът своя колега от ляво, който пожела да научи щсе случи ли някога в България политик да понесе отговорност за беди, които е нанесъл на държавата.
Трябва да се носи отговорност, да се гради, а не да се руши, така евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев коментира статията, публикувана от колегата си в ЕП Ивайло Калфин.
Ето какво пише Ковачев в статията си, изпратена от него до Frognews.bg: "Ще се случи ли някога в България политик да понесе отговорност за беди, които е нанесъл на държавата? Този въпрос задава моят колега Ивайло Калфин в едно от последните си мнения в своя блог и препечатано в някои медии. И отговаря кои трябва да понесат тази отговорност – авторите на реформата в земеделието, Иван Костов и, разбира се, Бойко Борисов. За да завърши патетично – „За пореден път в България вземат връх тези, които разрушават, а не тези, които създават”.
Съгласен съм, че трябва да се носи политическа и при злоупотреби и наказателна отговорност. Че трябва да се гради, а не да се руши. Че на България са й нужни далновидни политици, способни да взимат непопулярни, но важни решения. Хора, които мислят не само за следващите избори, но и за няколко десетилетия напред. Съгласен съм, че преходът в България беше несправедлив.
Съгласен съм с г-н Калфин, но четейки статията у мен остана чувството, че с него сме живели в различни държави, ако не и на различни планети, за това и реших да напише тези редове. Откога и от кого според него започва разрушаването на държавата? Защо не споменава Георги Димитров и Тодор Живков? Защо не споменава Луканов? Или Жан Виденов? Списъкът може да бъде продължен с още немалко имена на хора, които той сигурно подрежда сред „създателите” (или „строителите”) на днешна България.
Да вземем любимия пример за селското стопанство и неговите „ликвидатори”. Ще цитирам думите на Петър Младенов от началото на декември 1989 г., когато той казва следното: „Нали говорихме, че ето ние сме в състояние да изхраним две Българии в последните години и къде са тези продукти един Бог знае. Аз мислех, че ги изнасят. Извиках другарите Луканов и Христо Христов. Рекох: „Престанете да изнасяте селскостопанска продукция”. Нищо подобно. Няма натури.” В същата реч Младенов казва, че „картината в областта на икономиката е тежка, много тежка. … Можем да докараме нещата до крупни аварии, които да имат катастрофални последици”. И обобщава патетично, подобно на г-н Калфин: „Картината е потресаваща.” Днес вече знаем от архивите, че комунистическата партия донесе на България три фалита– през 1960 г., 1977 г. и 1989 г. В резултат на това българските граждани още изплащат дълговете на комунизма. Да не говорим за националните предателства относно Македония и предлагането ни на два пъти за съветска република.
При последният четвърти фалит в края на 1996 г. научихме и думата „хиперинфлация”, за която бяхме чели само в учебниците по история.
Може би с г-н Калфин сме гледали различни филми? Може би преди да напише статията си той е гледал прочутото филмче за брадвата - в него всичко беше казано по-просто: „Костов го направи с Балкан, ще го направи и с АЕЦ Козлодуй” – докато зад гърба на Иван Костов надничаше Бойко Борисов. Единствената разлика е, че в статията на г-н Калфин „АЕЦ Козлодуй” е заменен с „АЕЦ Белене”. Нужно ли е да напомням какъв беше ефектът от този клип – успехът му беше феноменален и днес той наистина е в учебниците за бъдещи политици, но в раздел „забранено”. Днес дори партията на г-н Калфин не иска да си спомня този филм.
Според мен политиците трябва да понасят политическа отговорност, когато взимат решенията си на тъмно, без обществен дебат и без да искат да чуят мнението както на обществото, така и на експертите и наказателна отговорност когато използват политическата си власт за свое собствено облагодетелстване или за обогатяването на своите приближени. Дали не беше такова решението за строежа на АЕЦ „Белене”? Очакваме прокуратурата да си свърши работата и ако има злоупотреба с власт да има обвинени както за търга за АЕЦ „Белене”, така и за изхарчените до сега пари.
Няма големи съмнения, че лявата страна на политическия спектър в България традиционно е „патриотично” вярна на източните интереси без да се съобразява винаги с интересите на България. За това и наблюдаваме това огромно раздразнение и изпускане на нервите от страна на левите представители след отказа на правителството на България от компрометирания и неизгоден проект АЕЦ „Белене”.
Всички политици са изправени пред предизвикателството да взимат непопулярни решения с дългосрочни последици. Някои го правят, други не. Но ако тези решения се взимат прозрачно и след публичен дебат, те ще бъдат правилните. В това се състои демокрацията. За това се говори в последния филм за г-жа Маргарет Тачър, който предпочитам да гледам, вместо филмчето за брадвата.
Г-н Калфин повдига и въпроса за справедливостта. И то за справедливостта на прехода. Напълно правилен въпрос, отговорът на който го знаем всички. Не, българският преход не беше справедлив. Защо? Не стана ли така, защото в началото решенията бяха взимани на тъмно, защото тогава старата гвардия отстъпи властта, но „организирано, умно, без паника, и динамично” – цитатът е от една реч на Любен Гоцев от началото на 1990 г.
Дали причината за несправедливостта бяха недалновидните решения на българските политици? Не съвсем. Струва ми се, че зад гърба точно на тези политици надничат хората със сивите шлифери и дипломатическите куфарчета, хората от Държавна сигурност. Кой ги назначаваше тези хора? Кой направи така, че близо половината доскорошни български посланици са били в миналото „на двойно подчинение”, но не на разузнавателни служби на демократична държава, а на служби на бивш репресивен диктаторски режим?
Колко ли ще се окажат сътрудниците на ДС сред кредитните милионери? А кой им е раздал тези кредити? Скоро ще научим и тази истина. Миналата седмица българският парламент подкрепи законовите поправки, които ни дават възможност да надникнем в тайната на прохождащия български преход и бизнес. Съвсем наскоро и Конституционният съд потвърди практиката на Комисията по досиетата да оповестява и хората с т. нар. „картончета”, чийто досиета са били унищожени отново на тъмно, от същите тези сиви хора. Всичко това е съществена част от знанието за несправедливостта на прехода. Българското общество иска да знае тази истина и е готово да я научи. Може би не всички.
