В българската традиция вторият ден на Великден наричат "разтурни понеделник". Той е свързан с обичая "размятване на яйц" - за предпазване от градушка и за плодородие.
По стар обичай младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца.
През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Наричат я още празна неделя, заради забраната да се работи каквото и да е.
Томина неделя се свързва с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава остава израза "Тома неверни", а денят е наречен Томина неделя.
