Болно ни е, че ръководителят на дипломатическата мисия в Молдова се оказва толкова слаба фигура, казват за Frognews.bg български общественици от Молдова.
Петър Попов е председател на Асоциация „Съюз на българските организации”, а Николай Руссев е неин заместник-председател. Двамата са сериозно обезпокоени от действията на българския посланик в Р Молдова, където живее компактна българска общност с ясно изразено българско самосъзнание. Те изпратиха по този повод отворено писмо до премиера Б. Борисов, до вицепремиера С. Дянков, отговарящ и за българите в чужбина и до външния министър Н. Младенов. По този повод Frognews.bg потърси двамата общественици за интервю.
Интервю на Ана Кочева
- Г-да, вие отправихте наскоро отворено писмо, адресирано до премиера Б. Борисов, до вицепремиера С. Дянков и до министъра на външните работи Н. Младенов, за да изразите тревогата си за настоящото положение на българската диаспора в Република Молдова. От какво е продиктувана тази тревога?
Руссев:
- Тя произтича от някои действия на посланикът на Р България в Р Молдова Георги Панайотов и заедно с него на някои ръководители на български обществени организации. Георги Панайотов заема този важен пост повече от година. За това време успя да покаже единствено колко вреда могат да нанесат действията на високопоставено лице, основани не на професионализма и трезвия разум, а на неясни амбиции и натрапчиви идеи.
Попов:
- За да не бъдем голословни ще приведем само няколко факта, които при необходимост могат да бъдат лесно проверени.
- Какво конкретно имате предвид?
Попов:
- Почти веднага след назначението си Георги Панайотов разви на пръв поглед благородна дейност по обединяване на всички обществени организации на българите в Молдова под едно ръководство. Чрез този свой стремеж, както по-късно се оказва, той е възнамерявал да ръководи и контролира лично дейността на организациите.
Руссев:
Нищо от тези задкулисни намерения на посланика не се реализираха, тъй като не е възможно да се създаде отбор от хора, доброволно работещи за сънародниците си и такива, които с поведението си компрометират цялата общност и търсят изгода във всичко.
- Бихте ли дали конкретни примери?
Попов:
- Например: И. Забунов е с открито наказателно дело в Генпрокуратурата на Молдова за мошеничество, свързано с получаването на българско гражданство от граждани на Молдова, които нямат български произход. Ф. Сабий е без елементарна представа за истинските цели на Българската община, активно поддържащ всички афери на И. Забунов. За съжаление, посланикът намери много лесно общ език с И. Забунов и Ф. Сабий.
Руссев:
- Именно те заявяват, че ръководят 20 хиляди българи (според последното преброяване, в страната живеят 65 хиляди българи) и с години безсъвестно манипулират общественото мнение в Молдова и България. Периодично дори организират кампании за самореклама и очерняне на другите организации и техните ръководители. Целта е известна – с името на сънародниците да гарантират за себе си топли места до властта, какъвто и цвят да има тя. Това е мотивът им в поеманите и пред българските политици нереални обещания да осигурят в предстоящите избори 20 000 гласа от българската диаспора в Молдова.
Попов:
Съвсем не случайно се оказва организираният през месец май тази година от ДАБЧ, със съдействието на Г. Панайотов, прием на граждани, желаещи да получат български паспорти, в офиса на И. Забунов, когото стотици хора ежедневно издирват с единствената цел, да получат от него отговор на един особено важен за тях въпрос: „Защо те са дали поисканите от Забунов пари, а не са получили обещаните български паспорти?” Посланикът и консулът на България са показали на всички желаещи да си купят българско гражданство, кой е техният касиер и към кого да се обръщат. Ето най-яркия пример за създаване на идеални условия за корупция. Налага се въпросът: „Защо в сградата на Българското посолство или консулство, които до скоро бяха в едно здание и имаше място за всички, не се намери един малък кабинет за прием на граждани? Защо не се изолират посредниците-аферисти, а тъкмо обратното – посланикът и консулът им съдействат?”
Внимание предизвиква и фактът, че с подкрепата на Г. Панайотов, тъй наречените „национални лидери” се стремят към назначаване на почетен консул на България в Молдова, на бизнесмен, добре известен с изградения алкохолен бизнес в с. Твърдица, но чужд за културата, историята и актуалните проблеми на нашия народ. Съгласете се, че при наличието на официална консулска служба на РБългария в РМолдова, създаването на паралелна частна структура, е действие достатъчно подозрително.
- Какви други възражения имате към г-н Панайотов?
Руссев:
- За времето на пребиваването си в Молдова Г. Панайотов се прослави и с работа, излизаща извън пределите на допустимото. Става дума за откритото му участие в предизборната агитация на партия, която трудно може да бъде заподозряна в симпатии към българите (както и към другите национални малцинства). Явното нарушениe пълномощията на длъжността „посланик” се допълни и с пълното пренебрежение на настройката на нашите сънародници. Това се потвърждава от неоспоримия факт: мнението на агитатора-дипломат подкрепиха само 6% от гласувалите в Тараклийски район, а абсолютното болшинство (над 70%) подкрепи опозицията. Трудно е да си представим, как след това, господин Панайотов може да изтъква себе си като борец за интересите на българите в Молдова.
- В последно време се появиха някакви недоразумения и по отношение на работата на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”?
Попов:
- Също толкова нелепа се оказа и намесата на посланика в работата на Тараклийския държавен университет. Именно с подкрепата на Г. Панайотов кандидати за поста „ректор” станаха хора, които дори не бяха допуснати от Министерство на образованието до конкурса. Специална комисия установи, че препоръчаните от толкова високопоставен деятел лица не отговарят на елементарните квалификационни изисквания, предявявани към претендентите за пост от такъв ранг. Не е ли това удар по авторитета на българите и България в Молдова?
Руссев:
- Мисля, че рейтингът на Тараклийския университет ни най-малко не се е повишил от непосредственото включване на Г. Панайотов в образователния процес. Бидейки доктор на науките, господин посланикът изведнъж реши да стане .... студент и, по-скоро, успешно вече е завършил първи курс. Съмнителната коректност на такъв род повишаване на знанията, предполагаме, има не само икономическа, но и етична страна.
- Какво е отношението на посланика към Асоциацията „Съюз на българските организации”?
Попов:
- Отначало тези отношения изглеждаха делови. Г. Панайотов дори взе участие в работата на научно-практическата конференция „Българи и гагаузи в многонационална Молдова”. Но твърде бързо господин посланика, по силата на известни само нему причини, промени ориентацията. Когато през февруари 2011 г., по време на визитата в Молдова на председателя на ДАБЧ, Асоциацията проведе презентация на издадения във Варна сборник с материали от споменатата конференция, той игнорира мероприятието ни, недопускайки участие в него на други сътрудници от посолството и членове на делегацията на ДАБЧ. Скоро след това той просто започна открито да пречи на работата ни. През пролетта на 2011 година, когато Асоциацията подготви нова конференция „Развитие на просвещението на българската общност в Молдова: проблеми и перспективи”, чието провеждане бе насрочено в Тараклийския университет, г-н Панайотов направи всичко, за да я провали. Предпочиташе да действа чрез други хора, макар интензивно да провеждаше индивидуална работа с ръководителите на Тараклийски район и университет. Стигна се до там, посланикът лично да звъни на участниците в конференцията от България, убеждавайки ги да не идват в Тараклия.
Руссев:
- По вина на посланика ние не можахме да обсъдим ситуацията в българските училища и да приемем програма за създаване на регионални лицеи. Логично, на отправеното от мен писмо с молба да разясни позицията си по възникналата ситуация, последва извънредно дипломатичния отговор на Г. Панайотов – ...страхливо мълчание. В резултат на неговите непрофесионални действия и липса на ориентация са настоящите резултати в образователната реформа в българските села в Молдова. За съжаление тя се приложи само за българите, в някои селища, където децата останаха без училища, поради тяхната ликвидация.
- През последните месеци са се случили и други неща, които ви тревожат?
Попов:
- Те същност доведоха дейността на посланника до пълно фиаско. С извънредни усилия на Г. Панайотов незаконно председател на община пак стана В. Сабий, който веднага се вмъкна в ръководството на една от политическите партии с изявени небългарски идеи. Президентските изборите бяха напълно провалени – да гласуват дойдоха само около 1000 граждани. А сега всичките му опити да се оттегли от тези оплескани работи изглеждат смешни и жалки… Не ли е крайно време да се сметне колко коства на България „родолюбието” на Панайтов? Или панайотовци все ще продолжават да пазят българската кауза в Молдова като корито за най-гладните бизнес-патриоти?
- Какво всъщност бихте искали от държавните ни мъже?
Попов:
- За мнозина е ясно, че в момента най-добрите си дипломатически кадри България изпраща в страните от Западна Европа и Америка, важни дестинации за българската дипломация. Заедно с това, като гражданин на България, на мен ми е болно, че ръководител на дипломатическата мисия в Молдова, вероятно случайно, се оказва толкова слаба фигура. Изразяваме надежда, че ръководството на страната и МВнР ще намерят достоен изход от създалото се незавидно положение.
Руссев:
- За съжаление, високите институции в България все още не реагират на нашите сигнали. Така дойде време за това интервю. Смятаме, че вярното решение на неотложния кадрови проблем ще отговаря както на интересите на живеещите българи в Молдова, така и на нашите държави като цяло.
