Наскоро прочетох една наистина шокираща новина, която плъзна из родните медии – 88-годишен професор, работил дълги години в САЩ и Германия, бил нахапан от улични кучета в София и вследствие на това починал. Да, наистина трагична вест. Но това означава ли, че уличните кучета са проблем? Оправдава ли заканите за тяхното евтаназиране?
Първо да разгледаме самата случка – 88-годишен професор се прибирал у дома вечерно време в София, бил нападнат и нахапан от бездомни кучета и починал. Първо, за какво е толкова важна професията му? Нима смъртта на един хамалин или водопроводчик е по-малка трагедия? Защо фактът, че този човек е бил с високо образование и кариера едва ли не означава, че неговият живот е по-скъп от този на обикновения гражданин? Също така откога българинът е станал толкова елитарен – та допреди 20 години в България е властвал режим, който е издигал на пиедестал невежеството и простотията! Откъде накъде пък слушащото в днешно време пошла чалга и гледащото сиропирани сериали население изведнъж се е научило толкова да цени образованието? Дори щели да кръстят улица на името на професора в родния му град – дали щяха перничани изобщо да знаят, че толкова реномиран професор съществува на този свят, ако не беше трагичната му участ?
Друг въпрос е самото нападение – защо едно куче би нападнало човек? Възможностите са няколко – например болест от рода на бяс, или самозащита. Нито едно животно не владее това, което само човекът си знае най-добре – да напада и убива от чиста злоба. В животните няма зло, няма предразсъдъци, няма жестокост – това са абсолютно човешки качества. Кое животно избива собствения си вид (или който да е друг всъщност) като човека, който е първенец в тази категория – от римските арени до газовите камери на Аушвиц? Пък отгоре на това насилието над животните, особено в България, си е ежедневие – защо се очаква животното да стои мирно и да търпи ритници или по-лошо, без да се опита да реагира?
Друг фактор е обществената реакция от случая – изразена типично по нашенски с просташки замах. Като пример ще цитирам коментар от фейсбук - “Смърт за псетата”. Да приемем, че бездомните кучета наистина представляват опасност за гражданите. Нима няма други методи за решаването на този проблем освен евтаназията? Във Великобритания например съществуват специални приюти, където бездомните животни биват обезпаразитявани, обгрижвани и осиновявани. Светкавичната реакция на българина ще е веднага да се оправдае със своята вечна “бедност”. Но затова пък дори в мизерните панелки има по три телевизора на апартамент, жените имат по 20 чифта обувки, мъжете имат пари да се наливат в кръчмата, а разглезените има отрочета си цъкат игрички на скъпи джаджи. Финансовата бедност е много по-малка от мозъчната бедност у нас. Пък и по-добре пари да отиват за грижа за бездомните кучета, вместо да потъват в тъмната бездна на депутатските джобове. Отгоре на всичко това, защо кучетата да са по-маловажни от хората? Защо един своеобразен геноцид над тях, какъвто ще е потенциалното им евтаназиране, да е оправдан, а Холокостът да е гледан с погнуса, отвращение и тъга? Кучетата били вредни. Той господин Хитлер е смятал евреите, ромите, хомосексуалистите и т.н. за вредни и затова ги е “евтаназирал”. Тук трябва да вмъкна, че в никакъв случай не се опитвам да кажа, че Холокостът не е отвратителен акт на жестокост – смъртта на 6 милиона души всякак погледнато си е епохална трагедия. Но защо масовото убийство на кучетата да се гледа не просто с друго око, а даже с одобрение? Откога човекът е толкова божествен, че да има право над живота на другите живи организми на земята? О, да, естествено човекът толкова много превъзхожда животните – като започнем от палците ще завършим с мозъка. Но както вече споменах, човекът е и изключително жесток, което животните не са. Дали те не ни превъзхождат с това?
Ще кажа също, че вече живея в София от 7 месеца и за този период от време съм срещал бездомни кучета безброй пъти. Нито веднъж не са показвали капчица агресивност към мен, даже напротив – винаги са били много дружелюбни и дори са ме “изпращали” по целия ми път до блока ми. Едва ли аз имам невероятния късмет да се натъквам само на кучета-пацифисти.
За финал ще изразя своите искренни съболезнования към роднините и приятелите на проф. Ботьо Тачков. Мир на праха му.
Александър Томас Матюсън, студент
