Май се очертава много интересен 6-ти май с три важни събития извън нас, но в нашето полезрение. На 6 май трябва да си отваряме очите на три, за да разберем нещо и за себе си.
На тази дата ще има избори в Гърция с ключово значение за някакво стабилизиране на тази важна за нас държава. Същият ден набиращата сила антикремълска смесица от опозиционни настроения обещава да изригне с най-големия си досега митинг в Москва, с който да покаже на автократичния си президент Путин ,ден преди да се завърне в запазеното му място на върха на държавата, какво го очаква.
Но за Европа най-важното послание от 6 май се очаква да бъде резултатът от втория тур на президентските избори във Франция. Интригата е какво ще случи с гласовете на крайните националисти на Марин льо Пен, която доведе последователите си до третото място на изборите във голямата европейска държава с цели 18 на сто от гласовете на избирателите.
Интригата в лявото пространство, наситено с всякаква идеологическа екзотика, включително с троцкисти, които искат национализация и диктатура на пролетариата, е никаква. Техните гласове и без специална покана от страна на лидерите им най-вероятно в голямата си част автоматично ще се прелеят към социалиста Франсоа Оланд, когото мнозина във Франция подкрепят напук на скучното му излъчване заради омразата си към Никола Саркози. Ще призове ли обаче Марин льо Пен верните си последователи да подкрепят Саркози и дали те ще я послушат, ако го направи?
Не е лошо българските националисти, които точат зъби за власт или поне държавни субсидии за партиите и партийките си, също да чуят какво казва дъщерята на Льо Пен, с когото Волен Сидеров например не веднъж се е сравнявал в публичните си изяви. Нещо повече, нашите мегапатриоти имат претенция да бъдат част от европейската националистическа вълна и дори да бъдат участници в организирани форми на солидарност между подобни трансгранични формирования. Ето защо им предлагам да се видят в огледалото на френските си „събратя” и сестри в ролята на циганите, за каквито там ни имат вкупом, когато говорят за нас. Защото паразитирането върху омразата срещу различните по вяра и цвят на кожата хора у нас се храни от плашилото на „циганската опасност”, а в Европа- на българската и румънската. Ето за сведение едно от предизборните послания на кандидатката на френския Национален фронт Марин льо Пен, отпаднала вече лично от надпреварата за Елисейския дворец, но с ключова роля за предстоящия втори тур на президентските избори във Франция: „Искат да либерализират напълно пазара на труда в ЕС, като разрешат на румънците и българите да станат конкуренция на нашите работници. А това е хиляда пъти по-лошо от директивата „Болкенщайн”, посочи още кандидат-президентът на Национален фронт, имайки предвид несполучливото предложение за директива за по-гъвкаво социално право и либерализиране на сектора на услугите в ЕС.
Принципът, че не бива да пожелаваш другиму това, което не желаеш да ти се случи на теб не е просто библейски, той е въпрос на елементарен здрав разум. В смаляващия се свят на високите технологии в комуникациите и транспорта, и на изчезващи граници между интегрираните държави, би трябвало да се увеличава усещането ни за принадлежност към същия този свят. На 6 май трябва да си отваряме очите на три, за да разберем нещо и за себе си.
Иво Инджев (https://ivo.bg)
