Нещо тайно става в тайните служби. За има-няма месец, паднаха главите на няколко знакови фигури от горните етажи на спец агенциите. Не е ясно само дали разводът е по италиянски или по взаимно съгласие. Както и причините: несходство в характерите, лош секс, брутални отношения, лъжи, изневери...
Първо си отидоха Иван Драшков и Веселин Марков, зам.-шефове в ДАНС. След тях в запаса бе пратен ген. Кирчо Киров, който ръководеше Националната разузнавателна служба по времето на президентските мандати на Георги Първанов. Последен, засега, бе освободен ген. Румен Миланов, съветник в правителството по сигурността и ръководител на създадената миналата година структура БОРКОР, която трябваше да громи корупцията по етажите на властта.
Промяната е толкова радикална, че напомня действията на Кромуел в размирна Англия през 17 век. Кралете на тайните отиват на дръвника - започва ново летоброене. Такава е заявката. Тя обаче остава без коментар от страна на управляващите, което кара наблюдателите да гадаят какво точно се е случило и да надават ухо за плъзналите версии и слухове.
Драшков и Марков са знакови фигури за Националната служба за сигурност, по-популярна като контраразузнаване. Там са повече от две десетилетия, би трябвало да познават и кътните зъби на враговете на България, както и на престъпните босове в страната. Със сигурност знаят любопитни неща и за мафията, и за кукловодите. Двамата се възпротивиха преди три години срещу намесата на депутатката Татяна Дончева в работата на агенцията, организираха подписка и писмо срещу това, след което напуснаха. Бяха считани за едни от най-явните противници на стила и методите на работа на Алексей Петров в ДАНС. Петров им отвърна с тежки упреци за връзки с чужди служби и корпоративни кръгове. Когато ГЕРБ дойде на власт Драшков и Марков се върнаха на работа. Ген. Иван Драшков свидетелства и по делото „Октопод”, по което основен обвиняем е именно Алексей Петров – Трактора. Според някои доста неубедително, а според него съвсем нормално и честно.
Драшков и Марков са сред малцината, които знаят важните тайни на държавата. За бизнеса на партиите, целувките с мафията, контрабандните канали, наркотрафика и отчисленията към партийните каси. Въпросът е, дали са злоупотребявали с тази информация в полза на едни политически кръгове за сметка на други, както подсказа тези дни лидерът на РЗС Яне Янев. Този казус трябва да се изясни, иначе ще останат съмнения за използване на службите по интереси. Не че не е правено досега, но нали уж бе спряно.
Кирчо Киров пък бил отговорен за злоупотреби в разузнаването за милиони левове. Такива са първоначалните слухове, според някои медии. Това едва ли изненадва някого, защото българите сме свикнали, когато някой се издигне, да използва поста за облагодетелстване и обслужване на нечии интереси. Научихме също, че с пари на разузнаването били купувани скъпи пушки за Първанов като президент. Дребен детайл, но важен и неприятен. Никой все още не е казал ясно дали злоупотребите са довели до лошо изпълнение на задължениета на службата. Дали фирмите за прикритие не въртят „мръсни пари” и не организират „мокри поръчки”. Дали разузнавачите ни са лоялни към Родината и дали някои от тях не служат на чужди господари. Има и такива съмнения. Ако е така – лошо. Всъщност достатъчно смущаващо бе любовното отношение, което Киров демонстрираше години наред към Първанов и неговите идеи в един или друг период. Това със сигурност не е направило добро впечатление на партньорските служби.
Ген. Румен Миланов е в системата на МВР от 1975 г. Заемал е доста шефски постове, между които в ГДБОП и на Националната служба за охрана от 2005 г, където е работил под ръководството на Георги Първанов. Бидейки секретар по сигурността в кабинета на ГЕРБ той пътува в САЩ в компанията на соц активиста и бивш вътрешен министър Румен Петков. Уж ходиха по линия на Федерацията по мотоциклетизъм, а после на Петков му спряха визата за Америка и той обяви война на американския посланик в София Джеймс Уорлик. Защо Миланов бе в Америка с доверен човек на Първанов – не стана ясно. Сигурно е само, че няма как да е случайно.
Миланов е и сред авторите на новата стратегия за национална сигурност. За нея се чуват противоречиви неща. Като личен съветник на Бойко Борисов Миланов си позволи остри критики към вътрешния министър Цветан Цветанов. „Полицаят е призван да прави услуги на населението, да помага, а не да наказва и заклеймява: този е нагъл, оня – лихвар. Не ни трябва полиция, която да се крие зад маски, беше коментарът на Миланов по повод акциите, с които Цветанов толкова се гордее. Ако е мислил, че ще му се размине, излъгал се е.
Общото между четиримата са връзките им с политически и корпоративни кръгове. Драшков често е свързван с ДПС, сигурно заради защитата му от лидера Ахмед Доган, когато се разделяше с ДАНС преди три години.
Миланов пък се опитал да спас Кирчо Киров и да спре скандала със злоупотребите в НРС.
Самият Кирчо Киров бе част от екипа на Първанов и негов близък човек. Това го свързва по някакъв начин и с олигархичния кръг на бившия президент.
Преди година с ДАНС се раздели тогавашния й ръководител - Цветлин Йовчев. Той бе считан за близък до Бойко Борисов, но в един момент се разминаха по въпроса с изтичането на информация от агенцията. Част от тази информация под формата на флашки и приносители може с нахлупени каскети, се озова в медии на "Октопода". Борисов се ядоса, а Йовчев се засегна на чест. Както се казва, случва се и в най-добрите семейства.
За обществото е особено важно къде ще отидат тези висши ченгета след раздялата с високите постове. Накъде ще „изтече” информацията, която притежават и за какво ще се използва. Липсата на закон за разузнаването и НСО пречи да се упражнява контрол върху този процес. Власта може да се развежда с генералите, но никой не може да им забрани да използват информацията, придобита по време на брака. Стига да не застрашават пряко националната сигурност. Която е толкова разтегливо понятие, че досега няма нито един пострадал по тази линия.
Обикновено и никой не търси отговорност на такива хора и те се разминават само с шума около раздялата с постовете.
И всичко това, заради липсата на прозрачност. В България открай време обществото няма понятие какво вършат службите и как харчат народната пара. Всичко е забулено в някакви тайни, сякаш мъглата от времето на „желязната завеса” никога не се е вдигала. Което създава условия за интриги, манипулации, задкулисни игри, шантаж и злоупотреби с информация и влияние. Години наред сме свидетели точно на това. Научаваме само за смените, но не защо се правят, какво ги налага и какво се променя след това. И дали информацията за грешки и злоупотреби не идва от партньорски служби. Което означава, че властта няма ясна визия за сектора „Сигурност”. Въпросът е: случайно или умишлено се прави това. Властта трябва да отговори. Засега е ясно само, че между службите и държавата има срещи, любов, брак, изневери и разлъки, но не знаем защо се стига до тях. Доброволно или насила се случват. Хубавото е, че премиерът не се бои да се разделя с важни персони от "тихия фронт". Още по-добре би било, ако обществото научаваше повече за причините.
Димитър Попкутуев
