Д-р Иванова каза, че е български лекар, лекува български деца и българските родители й имат доверие. Затова решила и нея да я лекуват български лекари.
Вече излизам, доколкото лекарите ми позволяват, разхождам се, върша си домашната работа, разказа по БТВ сестрата на премиера Б. Борисов, д-р Красимира Иванова, която пребори зловеща болест. Тя обясни, че все още има следи от операцията по главата си. Големината на тумора в главата й била около 34 см, колкото едно яйце, но никога не била усещала нищо, нямала и главоболие, разказа Иванова. Разбрала, че има нещо ненаред, когато при едно движение, дясната й ръка се сковала, получила гърч и в крака, а главата й се обърнала неконтролируемо в обратната посока. Променила цвета на кожата си и получила тежко сърцебиене. Д-р Иванова сама овладяла сърцебиенето, но помислила, че става дума за инсулт. Семейството й било вкъщи, всички много се уплашили. След 15 мин. симптомите се повторили. Тогава тя се обадила на брат си, с когото иначе се чували и се виждали рядко заради ангажиментите му. Този път той вдигнал телефона на секундата и я попитал какво има. Д-р Иванова му казала, че най-вероятно прави инсулт, а Б. Борисов уговорил да я приемат и прегледат във Военна болница. Тя прибрала всичко в една торба и тръгнала. Човек трябва да запази самообладание, препоръча д-р Иванова.
В болницата я прегледали на скенер. В просъница чула, че има менингиом. Спомнила си, че това се лекува само с операция, не и с лекарства. Може би съм имала страх, но по-силно беше усещането за оцеляване, каза тя. Често й се доплаквало, но опитвала да го сподави, за да не притеснява околните. Изпратено ми е изпитание и трябва да мина през него, добави д-р Иванова. Трябвало бързо да се вземе решение къде да я оперират. Борисов й предложил да я лекуват в чужбина, ако тя реши. Д-р Иванова отговорила, че е български лекар, лекува български деца и българските родители й имат доверие. Затова решила и нея да я лекуват български лекари. Ако е писано да оцелея, ще оцелея тук, ако ми е писано друго, то може да се случи и в чужбина, смятала тя. На следващия ден й направили изследванията, на по-следващия я оперирали. Когато се събудила, брат й я държал за ръката. Не плачел, бил корав човек.
Д-р Иванова призова повече да се вярва на българските лекари.
