Законът за отнемане на имущество придобито по незаконен начин предизвика водопад от крокодилски сълзи в парламента. Сякаш коритото на Нил се премести през жълтите павета. Но не плачат клетите българи от панелките и селата. Горко ридаят лъскави депутати – законът бил мракобесен.
Народът щял да страда, хлипат те, а политически противници ще бъдат унижавани, честни богаташи оскърбявани. Вай, вай, вай.... Някои представители на БСП и ДПС толкова се вживяха, че надминаха циганките оплаквачки и тяхната конкуренция във Филипините.
Но да не ги корим прибързано. Те имат за какво да жалят и какво да бранят. Направиха го толкова самоотвержено, кресчендо и автентично, че трябва да им свалим шапка. Браво! Ако така бореха и срещу корупцията, защитаваха избирателите си и отстояваха българските интереси – Швейцария отдавна щеше да ни гледа номера на фанелката. Ама не.
Политическите оплаквачки са прави в едно и трябва да го признаем открито. Напълно възможно е законът да се прилага лошо: по поръчка, интереси, за омаскаряване, рекет, изнудване, отстрелване и пр. коварни цели. Така е било досега. Затова се предполага по презумпция, че така ще бъде и занапред. Друго народните избранци не могат да си представят, защото те най-добре знаят как се прилагат законите у нас. Но другари, скъпи слуги на народа, нали трябва да почнем за излизаме от лайната, в които се вкарахме не без ваше участие. Дори най-закъсалите българи таят някаква надежда, че все още нещо може да се случи, а вие гасите паникьосани и тази мъничка искрица... Нали двайсет години ревем всички, че мафия, власт и олигархия ни съдират кожите и ги превръщат в бутикови предмети за силиконови и ботоксови красавици, крокодилски чанти, къщи в Ница, Соренто, Драгалевци, Бояна, край морето, Марково, Калифорния и други райски кътчета. Нали всяка вечер си лягахме с надеждата, че най-после някой ще позвъни (ако трябва и два пъти, като онзи пощальон на Джак Никълсън) на железните порти на новобогаташките замъци и ще попита вежливо: „Извинете, може ли фактурите за този великолепен ансамбъл, да сте живи и здрави да му се радвате дълги години?”. Нали давахме до втръсване примери и четохме текстове на Конвенцията на ООН за борба с организираната престъпност, Конвенцията от Палермо, Хелзинки и пр. Вие ги ратифицирахте тези документи, а сега се дърпате като магаре на мост. Сакън, не може с лошо. Може, може. Като не става с добро, става по друг начин. В САЩ, Италия, Франция, Испания, Ирландия, Гуермания и пр. бели държави това се прави от десетилетия.
Че ще има продажни политици и алчни чиновници, които ще използват закона като бухалка, няма съмнение. Ще се разиграят сигурно и грозни сцени. Но нали смисълът е друг: да докажем на самите себе си, че не сме вече ония примати с мазните мустаци, кални цървули, дето пърдят навсякъде и гледат как да навредят на ближния, както ни описа някога г-н Иречек. Онези бяха дядо и баба, но от тях останаха сал няколко пожълтели снимки. Гражданският контрол, мнение и натиск, са тези, които ще гарантират спазването и цивилизованото прилагане на закона. Не вярваме на БОРКОР, защото няма как да му се вярва. Не вярваме на ДАНС, защото техните сигнали са понякога препредадени сигнали на други кръгове и среди. Не вярваме и на немалко депутати от ГЕРБ, защото не са доказали с нищо, че заслужават да им се вярва. Нито на комисии, на нови агенции, правораздавателни органи и прочие институции, които досега са ни лъгали по-често, отколкото са ни защитавали и помагали. Смисълът е да почнем да се променяме. Малко по малко, сантиметър по сантиметър. Стига с тия манипулации, че „всички са гадове” и „нищо не може да се промени”. Вярно, че тази власт ще започне да прилага закона, но буквално за няколко месеца. Следващата ще трябва да работи истински по него. Ще се нароят граждански комитети и организации, които да претендират за контролни функции. Но и този период бързо ще отмине, защото българите не ядат доматите с колците.
Не знам властта как я мисли тази работа, но би трябвало да се е подготвила за старта. Първите стъпки и действия са най-важни.
Силно влюбената в своята депутатска половинка и страстно връхлитащата върху идеята за отнемане на незаконно имущество Мая Манолова може да е спокойна. Няма да започнат от нея. Дори и да има защо, пак ще я пощадят, за да не възникне съмнение, че някой и отмъщава за кресливата акция. А и не е сред очевадно оялите се политици – дали от хитрост или морал – друг въпрос. Няма да е сред първите проверени и колегата й от ДПС (преди това от СДС) Христо Бисеров. Макар, че би било любопитно да узнаем как точно поддържа високия стандарт на живот, съизмерим навярно с този на колегата му Йордан Цонев, но по-нисък със сигурност от боса му Ахмед Доган.
Би могло да се стартира с един много добре и аргументирано подготвен списък на категориите проверявани. Още Марк Твен ни учеше да си правим списък преди пътуване, за да не забравим чадъра, колосаните яки, любимимата книга, цигарите... Такъв списък без особени усилия би могъл да направи всеки българин, който няма епикриза от МБАЛНП „Св. Наум”, известна сред населението като 4-ти километър.
Ето примерен такъв:
Всички подсъдими по знаковите дела „Наглите”, „Килърите”, „Октопод”, братя Галеви и др. подобни.
Силоваците от годините на прехода. Стотина са – не повече.
Политици.
Олигарси.
Кредитни милионери
Хора във властта
Новобогаташи демостриращи лъскав живот и т.н. и т.н.
Не е никак сложно. Ще има един основен списък от най-знаковите фигури и един разширен за помагачи, ятаци, роднини, любовници, подставени лица.
Обемът е голям. Някои ще пискат, защо проверяват точно тях, а не еди кой си. Възможно е да се обадят от засада и добре мотивирани защитници на човешките права. Позната картинка.
Но за да е всичко както трябва, би било добре президентът Росен Плевнелиев да даде пример и сам да поиска да бъде проверено имуществото и доходите му. Такъв жест се помни. Ако му стиска, де.
После председателят на Народното събрание, премиерът, вицепремиерите (Цветанов вече си мина по реда) и надолу по ерархичната стълбица. Който покаже документи и докаже съвпадение на доходи с имане – да е жив и здрав. Извинение за отнетото време и – нататък.
Така се прави. Сигурно ви звучи доста наивно, но наистина не е толкова сложно. Драматизмът идва от заинтересовани, които усложнят нещата с някакви измислени предположения, съмнения, презумпции и прочие елементи на нечистата съвест.
Едгар Хувър, бащата на ФБР обичал да повтаря: „Във войната срещу организираната престъпност трябва да се използват всички средства и да участват всички”. Затова законът американският закон RICO от 70-те години на м.в., в основата си е насочен срещу престъпните групи на семеен принцип. Става дума за норми, които позволяват да се преследва някой дори само заради принадлежността му към престъпна групировка, без да е нужно да е извършил конкретно престъпление.
По децибелите на съпротива ще познаете, кой се страхува. Не че не знаем, де...
Кирил Манолов
