Идва краят на кючек управлението на Боби Михайлов в БФС. Христо Стоичков захапа като питбул своя бивш съотборник в националния за лошото управление на футболната централа. От няколко седмици Камата не спира да критикува Футболния съюз. „Иска да заеме мястото на Боби Михайлов”, казват едни. „Прицелил се е на високо, защото няма къде да отиде вече”, - ехидничат други. „Изпълнява поръчка на Бойко Бор
Пробутва се и слухът, че Стоичков е искал да стане спортен министър на мястото на Свилен Нейков, но не му се отворил парашута и сега си търси друго място.
Може и да има верни неща в тези версии и предположения, но се съмнявам.
От години българският футбол е срам и позор за трикольора. Бяхме лъвове и българи-юнаци, сега сме овце. Няма и помен от предишната слава, няма ги и хората с големи сърца. Аз съм обикновен фен, който от години гледа мачовете на националния отбор с приятели и задължително с българския флаг за повдигане на адреналина. Вече не се събираме. Няма защо. Дори отбори като този на Кипър си правят спаринг с нас, а да бием Люксембург е истински късмет. Да не говорим за Турция, Хърватска, Сърбия, Черна гора и дори Македония, които ни бият където ни хванат. Не става и не става. При това не ни липсват добри играчи. Митко Бербатов, Стилиян Петров, господ здраве да му дава, Мартин Петров и още неколцина са на европейско и световно ниво. Има и други. Като махнем манекенските сесии на Благой Димитров и фолк епизодите на Валери Божинов – те също са момчета с качества. Други също, да не ги изреждам. Дори лигльото Никито Михайлов сме готови да преглътнем, но комай все по-рядко се налага. Кой ли треньор не опита да „съживи” националите, но не става. Няма и как, защото причините са по-дълбоки.
Казвам си мнението и не претендирам за професионален анализ.
Не е никаква новост, че рибата се вмирисва от главата. Българският футболен съюз отдавна има само представителни функции. Ръководството по същество е олигархичен кръг, готов да се прегръща със силните на деня, за да запази статуквото и превилегиите си. Комай това е единствената цел на Боби Михайлов и компания. Вероятно на поредния конгрес ще бъде прочетен помпозен доклад и удобна статистика, но никой няма да им вярва.
Михайлов се прочу през последните години повече с кючеците, които върти на купони, с посещенията си по барове и чалготеки, отколкото с грижата за футбола. Пикантните истории за него се роят едновременно с падащото уважение към него. Именно той наложи чалга стилът и в БФС.
Спортната база, стадионите и тренировъчни игрища са в отчайващо състояние. Дори в Беларус, Ирак, Иран, Грузия и др. нещата са на светлинни години от нас. Дежурните сълзи и оплаквания, че няма пари, са силно преувеличени. И бюджетът, и приходите към БФС са с пъти по-големи от всички останали спортове. Лошо е разпределението.
Липсва каквато й да е прозрачност на финансирането на БФС. Цифрите, които от време на време се обявяват, са манипулативни и целят прикриване на истинското положение. Със сигурност на върха в БФС има злоупотреби и затова една сериозна проверка е повече от задължителна.
Футболът вече не е масов спорт у нас. Някога ритахме по улиците и поляните, но днес трябва да има база. За да тренира едно дете в школа на известни отбори са необходими връзки, ходатайства и подкупи. Това демотивира малчуганите и техните родители.
Без нови кадри високото спортно майсторство се превръща в илюзия и първенството се пренасели с някакви екзотични екземпляри, които са го ударили на секс и пиячка. „Черно-бяло” първенство вече не е метафора. Промъкват се и някакви чужди аферисти, които в собствените си страни са или в пандиза, или ги издирват за далавери, или никой не ги е чувал.
Мутризацията все още владее част от футболните клубове.
Няма прозрачност на трансферите, което води до съмнения за „пране на пари” и съмнителни покупко-продажби на играчи.
Собствеността на много бази е съмнителна, нерешена или под въпрос. Терените са като неразорана нива.
В БФС отричат всеки намек за „черно тото” и се цупят като ощипани моми. Само че няма футболен фен, който да не знае за поне пет уредени мача. Появи ли се някой, който да говори по проблема, моментално го обявяват за луд, или, че изпълнява поръчка.
За сигурността по терените и за далаверите в съюза отговарят хора, известни от години с връзките си в подземния свят и корумпираните среди. Те ли да се борят?! Айде стига. И ген. Васил Василев е в това число – спомнете си как го наричаше контрабандиста Иван Тодоров-Доктора. Политици също участват в този маскарад.
За футбола в училищата и кварталите да не говорим – умряла работа. Някакви турнири организират бирени фирми и чужди такива. Но къде е БФС?
Раздаването на премии също става на тъмно, затова има съмнения, че е несправедливо.
Кючекът е запазена марка на шефа на БФС
Самият Михайлов преди години под път и над път повтаряше колко вредно е, че Иван Славков-Батето бил несменяем. Махнаха Батето и сега самият той окупира благата длъжност.
Всички тези неща ги казва и Христо Стоичков. Дори повече. Разбира се той има много повече информация какво се случва зад кулисите в БФС и кои куклроводи си пълнят гушите. Въпросът е дали самият той има ресурс да се справи с батаците в българския футбол. Световната му известност е голям плюс. Опитът му – също. Ще съумее ли да се възползва от това. Нужни са инвестиции, прозрачност и ясна стратегия.
Сигурен съм, че битката между Стоичков и Михайлов ще бъде голяма атракция, с много емоции, адреналин и наливане на масло в огъня и от двата лагера. Вече научихме, че Боби Михайлов си е хвърлил ръкавиците в онзи решаващ мач със Швеция за третото място на Световното първенство в САЩ през 1994 г, когато му набутаха 4 гола. Сам се сменил, а не по треньорско нареждане. После казал, че много му печало слънцето... Каза го Стоичков и му вярвам, защото виждам как Боби е възпитал синчето си Ники Михайлов. Ще излязат още кирливи ризи, което не е лошо. Това е вид прочистване, хигиена, обезпаразитяване ако щете. Авгиевите обори в БФС трябва да се изринат. В битката ще се включат заинтересовани кръгове, известни имена, ще потекат нови скандали. Нека, те и без това се знаят отдавна в България. Важното е в крайна сметка да се тръгне отнякъде. Не ни останаха много радости в този живот. Футболът е една от тях и не бива да зависи от меркантилни хора.
Ето ги и трите въпроса на Христо Стоичков към Боби Михайлов:
Първият въпрос е много простичък – дали той като президент е участвал в манипулирани резултати на националния отбор.
Вторият – участвал ли е в тото схеми на българското футболно първенство.
Трети въпрос – участвал ли е в нареждане на съдийски групи и правил ли е натиск върху рефери за определени мачове. Той или шефът на съдиите.
Боби, длъжен си да отговориш. И не бягай от открит диспут с Камата. Ако имаш аргументи - кажи ги. Ако нямаш – събирай си багажа.
Ето и един допълнителен въпрос. Може ли да каже Боби Михайлов как би завършила една проверка на имотното му състояние по новия закон за конфискация на незаконно имущество?
Венко Стоев
