Тъжно е, когато българи са в премеждие и страдат. В такива мигове трябва да сме сплотени и да си помагаме. Но и в това има нещо много стихийно и сбъркано. Медиите втори ден ни заливат със сълзлив поток, по-мътен и от този, който заля част от село Дъбене.
Репортажи с прасенца, щастливо намерени козички и върнати овце на вайкащи се стопани. Просълзени кахърни пенсионери. Неизмазани, полупорутени и мръсни къщи с разхвърляни дворове (но не от наводнението), кирпичени дувари, паянтови обори, купища тор и боклуци навсякъде. Такава е гледката, но не по вина на наводнението. Такава е от десетилетия.
Вече е ясно: няма приливна вълна, а пороен дъжд извън селото. Няма цунами, земетръс, скъсана язовирна стена или авария в АЕЦ. Няма природно бедствие! Разбирате ли, хора, за какво става въпрос?! Завалял пороен дъжд и залял около 50 къщи в селото. И защо мислите е станало така? Защото Господ е наказал несправедливо тези хора? Нищо подобно. Причината е непочистваната от години селска бара. 20 години тя е обрасвала и никой не е въртял мотика, брадва и трион, за да освободи коритото от храсталаците. Напротив – там селяните си изхвърляли боклуците, че им е под ръка. К’во като вони. Те са свикнали. Същите селяни, които сега искат държавата да им плати щетите! Защото нито една къща, нито един имот, нито едно животно или градина не са застраховани.
Баба пред тв камера разказва с умиление за любимата си внучка, която поздравява „от телевизора” и я успокоява, че вече е добре. Внучката обаче я няма там да помага на любимата си баба, защото живее чаааак в Карлово и е заета с нещо си.
Но в селото пристигат министри, сякаш някой е обявил война на България. Свиква се извънредно междуведомствената комисия, за да бъдат обезщетени максимално бързо хората. Това ни казва вътрешният министър Цветан Цветанов, който заедно със земеделският министър Мирослав Найденов пристигнаха в селото, сякаш има тотална мобилизация във военно време. От ранни зори командировани през нощта специалисти описват щетите и максимално бързо ще се вземат решения за обезщетяване на хората.
Не ми стига въображение да си представя кякво ще е, ако марица наводни квартали в Пловдив, например. Или Дунав залее, недай се боже, селища край реката. Ами ако нещо с АЕЦ се случи? Ще внасяма ли министри тогава?
Кметът на селото Вълко Шойлеков ясно и кратко обясни какво е станало, но май никой не го чува. Няма скъсване на язовирни стени. Няма. Има вълна, предизвикана от нечистото дере в най-ниската част на селото. Преди година поискал 10 хил. лева за почистването на мястото, но не ги получил. Но министрите вместо да хванат за ушите този, който е трябвало да ги даде, тичат „на терен”. Това ли им е работата?
Обезщетенията за удавените животни в Дъбене ще бъдат изплатени до дни, увери Мирослав Найденов. Удавени са обаче всичко на всичко пет-шест животни, но цял министър се ангажира. Министерството на земеделието доставя още минерална вода и хранителни продукти на пострадалите. В селото е пълно с екипи на Пожарната и Гражданска защита. На война като на война.
Колко тъжно, смешно и тъпо. 90 на сто от българските села са в това окаяно положение. Но не заради природните стихии, а заради българското безхаберие. В тях няма млади хора. А няма, защото няма поминък. А няма поминък, защото се краде като за световно, а крадците никой не ги преследва. Никой не ги гони, защото правораздавателната система не работи. Не работи, защото едни закони са калпави, а други никой не спазва. А не ги спазва, защото на никой не му пука. Най-вече на политиците. Те са заети със своите си идеологии, планови и бизнес. Българското село не е част от националните планове. То не е приоритет. То е в девета глуха.
Тези, които са останали в селата, всъщност са заточени в нещо като хосписи, където изчакват в мизерия края на земните си дни. Много от тях са изоставени от най-близките си. Оправят се сами както могат. Липсват алтернативни проекти за съживяване на българското село. Липсва и желание да бъдат ползвани такива.
Със сълзи и сополи тази работа не става. Дъждовете, слънцето и ветровете все повече ще се превръщат в непосилно препятствие за насилствено умъртвеното българско село.
Властта и президентът говорят глупости за някакви национални програми. В тях няма и дума за селата. Училища, читалища и детски градини са обезкостени от върлуващи гладни цигани. Старци вият за помощ. Кметове и полиция вдигат рамене, безсилни пред държавното безхаберие.
Всяко село е Дъбене. Всяко село е Бисер. Всяко село е Голгота на този проклет преход.
Тихомир Велчев
