За да си прекарваш приятно на чаша вино с приятели или дори сам, трябва да положиш известни усилия. В смисъл да се пообразоваш как и с какво да си пиеш виното. Кръчмарската традиция у нас, да се наливаш с каквото падне, постепенно почва да отсъпва на цивилизованото винопитие. Целта, разбира се, е повишаване на удоволствието.
В този ред на мисли няколко дружески съвета няма да са ви излишни.
За приятното вкусово възприятие и правилната оценка на ароматичните достойнства на вината голямо значение има избора на напитка и съчетанието с подходящи мезета и ястия.
В България преди основното ядене е прието да се пие нещо по-силно – водка, ракия, а напоследък и узо (френският вариант е „Перно” или „Пастис”). Свежи салати или рибни предястия са подходящи за кулинарното встъпление.
В Европа посягат по-често към аперитиви, които възбуждат и подобряват апетита. Става дума ча чашка добър коняк или вина от типа херес, мадера, портвайн или по-силни вермути. Въпрос на вкус. Нези напитки лесно се съчетават с всякакви мезета, без мариновани риби или червен и чер хайвер.
Основно правило е: червено вино се пие с червено месо, а бяло вино - с риба. Практиката е доказала, че е точно така. Но винаги има изключения.
И понеже стана дума за риби, веднага трябва да се отбележи, че към тях всяко бяло вино е добре дошло. Шардоне са много популярни. Често имат аромат на мед, плодове, ванилия или ядки. Шардонето от Преслав, например, ще ви дари с вкусовете и ароматите на ябълка, кайсия или праскова. Поморийското шардоне също разчита на тези нюанси. Италианските задължително имат неповторим дъбов аромат или на цитруси. Ефектът ще е прекрасен и с леки ястия от пернат дивеч и пиле.
Ако се спрете на Ризлинг, знайте, че те са по-сочни и плътни. Ако сте на диета, а ви се пие бяло вино, подкрепете го с резенчета от ябълка. Ще ви хареса.
Професионалистите препоръчват сансер, пино гриджо, соаве, бяла риоха към риба и салати, италиански антипасти с чесън, пикантна храна с чили и лятна българска кухня.
По-сухите вина като шардоне, пино блан, семийон и др. подхождат много на сьомга, пиле, пуйка, свинско или телешко, спаначени кюфтенца, речна риба, омлети и пържени тиквички.
По-леките розета са идеални към студени меса и салати, докато по-наситените, силни розета комбинирайте с меса на барбекю, всичкот морските дълбини, защо не с пица, с паста, селска баница, соленките на баба и др.
Все по-популярното просеко може да пиете като аперитив. На кава и креман отиват рибни деликатеси, а също китайска и японска рибна кухня.
За по-тежките кулинарни изкушения, както и за мезета от рода на прошуто, свинско филе, колбаси, бекон и любимата ни осолена и хрупкава сланинка се полага, без никакво колебание, някакво червино вино. Избирайте според вкуса си и според възможностите си. Посягайте към българските червени вина спокойно, стига да сте сигурно, че не ви се предлага нещо съмнително. Добрите ресторанти не си позволяват подобни рискове, но има заведения, които с охота рекламират наливни вина. Бъдете бдителни. Италианските, френските, чилийските, американските, австрийските и испанските вина са с изписани характеристики на етикета. Това е достатъчно, за да се ориентирате кое е по-сухо, по-леко или със силен гроздов аромат.
С кого също е от голямо значение...
Едно наистина добро каберне совиньон можете да си пийвате с печени птици, немазни пържоли, мусака, пълнени чушки. Върви отлично и с ястия с гъби. Класика са пържолите – на фурна, задушени или на скара. Ако сте на мезе – разчитайте на луканка, суджук, пастърмау пикантни колбаси. Комбинацията освен вкусна, е и здравословна.
Съчетанието на каберне с мерло се предпочита в много райони на страната ни. Много е добро с готвени национални ястия и гювечета. Също със стековете за основно ястие, гъби, дивеч.
Мерлото е идеално за пържола със задушен лук. Просто е супер! Сухите мезета също много му отиват. Подходящо е и за печени червени меса с всякакви сосове. Една пълнена кокошка би била превъзходна версия. След обяда преминете на сирена – всички видове, наши и чужди. Няма да сгрешите.
Все по-популярни стават и естествено пенливите вина. Казвам „естествено пенливите”, защото от години някои българи възприемат съветското шампанско (което всъщност въобще не е шампанско, а пенлива газирана напитка с алкохолен градус). Не бъркайте тези неща. Спомените за соца и българо-съветската дружба оставете за по-старото поколение. Добре е да знаете, че към естествено пенливите вина доста естествено се „връзват” рибни деликатеси: октопод, калмари, ципура, калкан, пангасиус и пр. Изборът е голям. Не са за подценяване и дребните рибки – пържен или панирани. Паниран или печен на барбекю лук (или други целенчуци) също са добра компания за приятно изстуденото вино.
След основното хранене и десерта, идва ред на дижестивите. Европейска традиция, която постепенно пробива път и у нас.
За нея ще говорим друг път надълго и нашироко, защото сега темата са вината. Искам само да ви ракажа случка, която в обикаля свободно в интернет, защото е доста забавна.
Лимончело или Амарето, Ундерберг или Йегермейстер е въпрос на вкус. Европейците знаят кое и колко. Американците обаче са любопитни и готови на рискове.
Преди време Джордж Клуни и Дани де Вито се оказват по някаква работа в Италия. Решават да седнат някъде на тихо място и да си пиянат нещо свежо. “Просто си седяхме в един ресторант”, разказва по-късно Клуни. “Не че бяхме излезли да се напиваме. Седяхме си в ресторанта, и си пиехме Лимончело. След това си легнах в 11:30 и като се събудих в 7, още бях пиян”.
Разбира се това е съвсем кратък курс, защото светът на вината и техните приятели мезетата и ястията, е необятен. Важното е да се спазват най-важните правила, за да е удоволствието двойно.
Наир Торев
