Отиде си от този свят Асен Марчевски - преводачът и писателят, който свързваше България и Италия години наред.
След тежко боледуване почина Асен Марчевски - един от най-талантливите и колоритни интелектуалци, посветил живота си на свързването културата и политическия живот на две страни - България и Италия, съобщава БЛИЦ.
"Ил Кавалиере", както го наричаха приятелите му, беше преводач на петима президенти на Италия, на трима папи и на петнадесет италиански министри на външните работи. Той е главният преводач от българска страна по време на един от най-кризисните моменти за българската дипломация - случая "Антонов" и процеса за атентата срещу папа Йоан-Павел II, (1983-1986 г.). По време на дългогодишната си кариера Марчевски превежда на Тодор Живков, Жельо Желев и Георги Първанов, освен това е работил с известните италиански политици Алдо Моро и Джулио Андреоти. Награден е със златен орден и титла Кавалер за заслуги към Италианската република.
Книгата на Асен Марчевски "Италианските потайности" имаше голям успех сред българските и италианските читатели. В нея с тънко чувство за хумор и много обич и прошка той описваше добрите и недотам хубавите страни на двата ни народа, забавляваше себе си и читателя с весели случки от българската дипломация и изваждаше на бял свят моменти от съвременната история и политика, за които малко хора знаят. В последните си дни той готвеше ново допълнено издание на книгата.
В "Шифърът на Марчевски" с помощта на нови факти и изследвания той категорично оборваше тезата за "българската следа" в атентата срещу папата и насочваше вниманието към версията за вътрешна афера на Ватикана в опита за покушение.
В общуването си с хората Марчевски беше ведър приятел, забавен събеседник и неизчерпаем източник на добро настроение. Общуването с него зареждаше с позитивна енергия хората наоколо и затова всички търсеха неговата компания. Винаги е бил готов да помогне и да даде съвет или услуга, както и да се труди здраво до последните си дни.
При посещението си у нас папа Йоан Павел II разчиташе единствено на Асен Марчевски за комуникацията си с българите, и преводачът беше неотлъчно до него. Там където отиде, може би ще се срещнат отново.
