Гневът е пяната на един нов начин на мислене на света. Като неравенство и несправедливост. Възмутените чертаят нова геополитическа карта на протеста, гнева и мобилизациите.
Гневът заля площадите. 15 май 2011 г.
Първа беше Puerta del Sol в Мадрид. Фейсбук, няколкостотин, хиляди, много хиляди, гняв, глас, отчаяние, еуфория, хаос, нов ред, надежда, солидарност...”. Ако вие не ни оставите да мечтаем, ние няма да ви оставим да спите”. Броят на Възмутените има по-малко значение от решителността им и категоричната заявка за промяна. Гласът им се чува и тежи: 70-80% от испанците им симпатизират.
От kiss-in до окупиране на учелища, в Чили разгневени студенти увличат 150 000 в мащабни демонстрации. 40 000 студенти в Колубмия се мобилизират срещу реформата в образованието. Друг повод, но отново гняв в Лондон, Бирмингам и други английски градове срещу полицията, стреляла срещу тъмнокож младеж. В Мексико масови демонстрации срещу нарковойните, изригнали след смъртта на друг млад човек и вдъхновени от достойната скръб на баща му, поета Javier Sicilia.
От Пуерта дел Сол до китайската провинция Wulkan, от Чили до Лондон, от Москва до Уолстрийт – Възмутените чертаят нова геополитическа карта на протеста, гнева и мобилизациите. Социалните мрежи разширяват и надграждат първата мрежа.
„Окупирай Уолстрийт!” окупира световните медии. „Ние сме 99%” – гневът преминава в гордост, отчаянието в самоутвърждаване, маргинализацията – в централност. След „арабската пролет” младите отвъд океана пожелаха да имат своята „американска пролет”.
Исканията на гнева?
Да има глас и лице. Млад нюйоркски активист създава сайта „Ние сме 99%”, където всеки ден хиляди постват своите снимки и разкази.Сайтът на Възмутените (Tomalaplaza.net) информира за повече от хиляда инициативи в над 50 испански града. „Ние не сме стока в ръцете на политиците и банкерите” – испанските студенти формулират друго централно искане на възмутените. Чуваме отглас от посланията на гуруто Стефан Хесел и световния му бестесъл „Възмутете се!”.
Пряката демокрация да прерастне в реалност. Решенията в „Окупирай” се взимат с консенсус, на общи асамблеи. Сякаш за да я скрепи в телесност, полицията в Ню Йорк забранява мегафоните и словото на оратора се предава от човек на човек. Жива вибрираща верига. Словото на един става слово да всички. Всеки е необходимим, за да функционира цялото на всички.
Абмицията им е висока - смяна на модела: „Трябва да се премине от логиката на съревнованието към логиката на сътрудничеството”, заявява един от емблематичните гласове на Възмутените в Испания - двадесет и осемгодишният млад архитект Jon Aguirre Such. Искат да оспорят монопола на единствения модел и да открият нови хорзонти, да обосноват бъдеще в множествено число. Четири са опорите на новата ценностна система: достойнство, респект, реална демокрация, солидарност. Движението 15М (по датата, когато възниква – 15 май) издига пет искания: нито евро повече за спасение на банките; за обществено и качествено образование и здравеопазване; не на несигурността на пазара на труда; за дойстойно и гарантирано жилище; за гарантиран минимален доход.
Гневът е пяната на един нов начин на мислене на света. Като неравенство и несправедливост. Умерен вестник като френския Le Monde информира, че неравенствата нарастват в ЕС. Доходите на 20% от най-богатите са 5 пет по-високи от доходите на 20% от най-бедните. Много дурги региони в света искрено биха завидели на тези цифри, но гражданите не мислят глобално, а локално. Те знаят, че другаде има значително по-драстични неравенства, но виждат кризата не като уравняваща всички в бедата, а като даваща още на вече имащите, и взмаща много от нямащите. Гневът избухва не толкова от самата криза, колкото от нарушеното чувство за справедливост. Асиметрията на неравенствата ярко се проявява и в самия ЕС. Петте пъти разлика в доходите между богатите и бедните варира съществено между Щвеция и Финландия (около 3.5 п.) и Испания, Латвия, Литва, където тя достига 8%. Друг взивоопасен фактор е бързото им нарастване – най-голямо в Испания и Литва след 2007 г. В Испания безбаротицата достига световъртежни размери: всеки втори младеж е без работа и без шанс в обозримо време да си намери, същата е ситуацията на всеки четвърти от по-възрастните.
Темпоралността на гнева е сгъстеното и интензивното врпеме на площада и мобилизацията. Какво стана през годината, след като Възмутените се отляха от площадите и се потопиха в по-равното социално време? Ще откроя две техни постижения.
Първото е с български привкус. То отново издига призива Окупирай. В случая се окупира достъпа до застрашени жилища, от които бирници и представители на банките се опитват да изгонят собствениците, които повече не плащат кредитите си. Българката се оказва в авангарда на това движение. Семейството й загубва малкия си бизнес и те престават да обслужват кредита. На няколко пъти банката се опитва да си вземе жилището, всеки път се сблъсква с жива стена от мобилизирани и възмутени граждани. Тезата на българката резонира и сред Възмутените, и сред широки слоеве: не ние сме предизвикали кризата, а именно нас ни карат да плащаме за нея. Внушават ни, че сме виновни, но няма да приемем тази роля. Борбената българката е първата, която успява да пребори банката, която им опрощава кредита и ги настанява в друго жилище, което им предоставя безплатно през първите месеци. Окупирането на застрашените жилища не може да предпази всички – над 15 000 жилища са отнети, но спасява 250 семества.
Втора интересна инициатива е Банката на времето: обмен на услуги, без да се мами данъчната система. Хиляди малки дейности, които индивидите си обменят „бартерно”: дърводелец прави етажерка на студента, който му преподава урок по английски, друг прави сайт в замяна на урок по управление. Млад информатик споделя, че благодарение на търсените си знания е направил много икономии и е научил как сам да си открие малка фирма.
От гнева към регулярната мобилизация, от героичното към прагматичното – така се променят Възмутените за една година. За тях времето наистина тече бързо. Едва пет месеца след създаването си - на 15 октомври 2011 г. организират и чевстват първия Международен ден на Въмутените.
А по случай първия си рожден ден – мащабни демонстрации. Отново тръпката на площадите, на множеството, на високия градус.
доц. д-р Анна Кръстева
