Когато миналата неделя някаква репортерка пищеше възторжено, че президентът Плевнелиев „напълнил цял чувал с боклук”, помислих, че нещата са преминали в областта на медицината или карнавалния бизнес. Не заради репортерката, която очевидно не знаеше нито къде се намира, нито какво се случва.
Очевидно цвърченето за нея е задължително за занаята, с който се е нагърбила. Достраша ме за България. Държава, в която президентът смята за най-важното нещо да събира фасове и кофички от кафе, няма големи шансове, откъдето й да го погледнеш. В други страни това упражнение се прави, след като си свършил други по-важни неща. Като да събереш Консултативния съвет и да начертаете стратегия и тактика за преборване на организираната престъпност, например. Но къде ти.
Очевидно нашият перманентно засмян президент (надявахме се, че ерата Софиянски е отминала...) е последовател на Карлсон и неговият девиз: ”И ще гърми и ще се веселим”. Не че е лошо, но е сбъркал държавата. Което в известна степен обяснява някои действия на съпругата му Юлияна, но това е друга тема.
Все пак тези дни се появи знак, че президентът Росен Плевнелиев се е събудил. И е разбрал, че се намира тук, и че е държавен глава. Не е лесно да свикнеш с подобна мисъл, когато допреди година си вярвал, че министерския пост е седмото небе в живота ти. Но избирателите си казаха думата и е време за реализъм.
Няколко месеца, прекарани в бутафорни срещи с партии от парламента, каране на електомобил, разговори със словашкия му колега в полусънно състояние, даване автографи на любопитковци, обикалящи коридорите на „Дондуков” 2 и размяната на местата на две картини, си е състояние на тежка дрямка.
Сигнал, че Плевнелиев се е събудил, е оставката на шефа на НСО ген. Димитър Димитров. Въпреки че „оставка” чисто и просто награда за човек, който би трябвало да бъде освободен или уволнен от поста, който заема. Без да му се изплащат полагаемите по закон двайсет или не знам колко заплати накуп, преди да завършат задълбочени проверка и финансова ревизия на Националната служба за сигурност.
Прокуратурута също има доста работа в НСО и точно президентът е този, който трябва да поиска тя да я свърши. Сигнали в тази посока не само че има, но са много и страшни. Ще спомена само няколко: държавни гардове от години охраняват босове от подземния свят, въртят полулегален бизнес, събират информация за политици и дипломати, участват в несвойствени дейности. А какво се получава? Димитров си тръгвал сам, с гордо вдигната глава, дори изживяващ се като жертва. Няма да се учудя, ако в близките дни се появят негови изявления и интервюта как несправедливо е бил пренесен в жертва на някакви зли сили.
Този български феномен не престава да ни учудва от години. Няма един генерал, който да е признал и с половин уста, че е сгафил, или, че не е бил на нивото на поста, който заема. Затова и външната, и вътрешната ни сигурност са в съмнително състояние и зависят от други фактори, а не от тези, от които би трябвало. Димитров е част от тази плеяда измислени генерали, получили пагони заради обстоятелства, е по заслуги.
Политиците ни така й не разбраха, че единствените звания, които се дават по заслуги са ефрейтор и генерал. Останалите се получават за прослужено време. Какви са заслугите на Димитров и на заместникът му, бившият боксьор и частен гард Стоян Томчев, сигурно никога няма да разберем.
Недоразумението отдавна трябваше да се корегира, но с волята на държавния глава. А такава не бе забелязана, освен ако не е попаднала в чувала с боклук, събран от него и извозена на някое крайградско сметище...
Не е достатъчно сегашното ръководство на НСО да си тръгне. Трябва преди това да знаем какво ще е бъдещето на службата. Дали ще остане в състав от над 1300 души (по времето на Георги Димитров като министър председател е била около 70 човека)? Какви задачи ще изпълнява? Продължител на традициите на УБО ли ще продължи да бъде или ще заприлича на партньорските служби от ЕС и САЩ? Пак ли ще слугува на политици и семействата им и ще води капризните им деца на училище? Кой ще регламентира контрола върху действията на НСО, на която плащаме всички ние?
Всичко това е работа на Плевнелиев и няма какво да се крие зад някакви розовобузи медийни инициативи за събиране на смет, еко мероприятия и срещи без никакво значение.
Време е да каже също какво става с Военното разузнаване или ще чака ген. Стоимен Стоименов да му напише нещо по въпроса. (Да не се окаже само, че НАТО има някои притеснения относно избора на бившия шеф от соцпериода на РУМНО за съветник и да му спрат достъпа до тайните на алианса...). Плевнелиев трябва да каже ясно и дали е злоупотреби в Националната разузнавателна служба или слуховете за финансови разхищения са силно преувеличени. Да не се крие зад чувала с боклук.
Друг знак за евентуално разбуждане на президента е срещата му с Бил Гейтс. Разбира се, това не е Гейтс от работния му период в Майкрософт, а като лице на мащабна благотворителна дейност. Но все пак е добре. Ако има реално продължение и резултати, а не е просто ръкостискане и снимки на добра воля.
Не е лошо президентът да е засмян, но нека да е след свършена работа, а не просто мимика.
Димитър Попкутуев
