Подли номера, задкулисни интриги, открити обиди и брутални атаки бележат битката за лидерския пост в БСП. Обикновените социалисти немеят пред жестоката баталия, разиграваща се пред очите им. След сто години партията е на прага на разпада.
„Тяхното интимно желание е да изменят само характера на партията, но да й запазят името - като вкусна примамка. Те имат нужда само от „фирмата”. Всичките усилия… от две години насам са насочени именно към това - да обсебят „фирмата”, защото без тая „фирма” - без фирмата на социалдемократическа партия, те ще се окажат едно недоразумение в нашия живот, каквото са и в нашите редове… Няма съмнение, че една социалистическа партия, изпаднала в подобно дередже, вече носи в себе си червея на разложението и нейната смърт е само един въпрос на времето.”
В края на текста ще разкрия чии са тези думи и кога са изречени. Няма съмнение обаче, че в навечерието на конгреса на БСП са удар „в десятката”.
Биткта за БСП, е битка за Фирмата. В това вече не се съмняват дори покосените от склероза ветерани в червените редици.
Мача за купата на „Позитано” 20 допреди часове изглеждаше решен. Станишев се окичи с усмивката на победител и почна да говори в бъдеще време. Особено след подкрепата на председателя на Европарламента Мартин Шулц. Но дали не избърза?
Първанов не само че не сви знамената, но пусна в ход задкулисните си умения. В атаката срещу Станишев съвсем очаквано се включи и един от най-преданите му ординарци – Кирил Добрев. Синът на Николай Добрев се хвърли „На нож” срещу сегашния си партиен шеф. „Станишев ако ще да говори цял ден и цяла нощ – все тая. Той е най-губещият лидер на БСП. Загубил е всички избори. Какво зависи сега от БСП? Нищо. Един вот на недоверие не може да вкара в парламента!” Така рече Добрев.
Битката навлезе във фазата „ва банк”. Или ние или нищо! Битка за Фирмата. Който загуби – губи всичко. Защото и двата лагера дължат властта и материалното блаженство на партията-фирма. Без нея биха били семпли личности без никакво значение за историята. Затова Кирил Добрев се хвърля на амбразурата. Не е лошо обаче някой ден да поразпита и други, освен любимия си патрон, за това каква е по-точно първановата роля в онази зима на 1997 г. и дали ходенето на гроба на баща му не е „изпиране” на съвест. И дали Първанов не подведе баща му, за да свалят Виденов и да превърне себе си в герой, какъвто не е. Не е нужна кой знае интелигентност, за да се анализира онази ситуация, ако и това не е проблем, де. Защото може и да е. За да се фукаш с чалготека „Бандера роса” не е нужно кой знае какво I.Q...
Но да се върнем към конгреса. Уж неочаквано бе отворен трети фронт. На него като превъзбуден хусар изскочи Драгомир Стойнев - напет и самовлюбен депутат, включен в листите лично от другаря Станишев, на когото бе съветник докато последния премиерстваше. Та Стойнев твърде нескромно обяви, че е готов да ръководи БСП, знае как да я измъкне от батака и накъде да я поведе. Каза също, че Станишев трябва да понесе отговорността за трагичното положение на партията и загубените избори. Че в партията имало хиляди честни хора. Е, имало и милионери, ама това не било лошо (Дали не е и той вече такъв? Немалко съветници са го постигали с лекота.). Лошо било, че не всички са милионери. Каза и нещо много важно: ако Стефан Данаилов го подкрепял, щал да се чувства победител.
Ето кой държал ключа от бараката. Любимимецът Ламбо, майор Деянов.
Изведнъж нещата си дойдоха на мястото. Усетил, че Станишев го задминава на последната права, Първанов задейства коварна конспирация.
Данаилов дава рамо на младока Стойнев. Стойнев бута Станишев и заема мястото му. После целува ръка на Гоце за дадения шанс и обещава да се отблагодари. В тази връзка една сутрин се събужда оплетен в конци. Поглежда се в огледалото, откъдето му се усмихва симпатична кукла на конци.
Нищо ново под червените знамена.
Дали бригадата „Чавдар” ще отстъпи така безславно завоюваните позиции?
Питате се, какво общо имат нормалните българи с междуклановите битки в столетницата? Ами помислете. Комунистите управляваха България 45 години. Приемниците социалисти управляваха два пъти чрез Луканов. Контролираха Беровото правителство. Бяха на власт при Виденов. Имаха министри в кабинета „Сакскобургготски”. Командваха парада в тройната коалиция. През това време стигнахме дъното на Европа и все още не можем да отлепим от там. Стана ли ви ясно? Не? Ами лек път към Бузлуджа тогава.
А сега към обещаното. Думите, които цитирах в увода за партията и фирмата, са на Майстор Гочо Зуляма. Чудите се кой е пък този? Псевдоним на Георги Кирков, виден класик на социалистическата идея. Не се притеснявайте, че не го знаете. Те в БСП не го помнят... „Без фирмата са едно недоразумение”. Казал го е преди стотина години, а звучи като плесница и днес.
Димитър Дядов
