Не, не е смешно – страшно е. Културни и възпитани хора влязоха в яростен сблъсък заради паркиран автомобил. Оперният певец, който май вече не пее, а е в ролята на телевизионна звезда, Юлиан Константинов и журналистът от БНТ Кирил Христов станаха герои в софийски уличен екшън.
Сюжетът е до болка познат на стотици българи. Някой паркира, където му е удобно, а друг се нерви от нахалното поведение на първия. Нервите не издържат и двамата се хващат за гушите. Сценарият досега свързваше участниците в подобни баталии с борческите среди, охранителите и откровените мутри.
Този път нещата са по-различни. Но колко по-различни?...
Кирил Христов води предаването "Ние и градът" по БНТ.
Юлиан Константинов, брат на волейболната легенда Пламен Константинов, е водещ на „Аз обичам България” по Нова телевизия.
И двамата разказват различни версии на случката, в която е имало паркиран джип на неправилно място, изнервен журналист, скарване, обиди, псувни, юмрук в лицето, счупени очила, изривени чистачки.
Ето версиите на двамата участници, преценете сами кой е прав и кой – не.
Блог на Кирил Христов – добронамерен хейтър
Мислех, че мутренските години са си отишли, но май съм се пообъркал. Черните джипове, затъмнените стъкла, арогантните хора продължаваме да ги срещаме обикновено по пътя, когато ни засичат, отнемат предимство, присветкват ни с фарове на магистралата, паркират по тротоарите. Не заради друго, ами защото те са друга по-висша от нас класа и няма как да се засечем на едни и същи места, по едни и същи заведения, в една и съща социална среда, освен на едно място, което всички делим – пътя. Funny, right?
В събота на отиване към парка за следобедния си джогинг, забелязах поредният паркирал черен джип BMW, на ъгъл, по такъв начин, че нито колите могат да минат нормално, нито пешеходците. Въобще и не отварям дума за майка с количка. Според закона за движение по пътищата:
Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
…
на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
Далече съм от мисълта, че някой спазва това правило, но когато колата ти стърчи от кръстовището на улицата и затрудняваш кръстовището за коли и пешеходци, е малко в повече. Знам, че няма регулаторни органи, които да се занимават с неправилно паркиралите, защото тук нарушители сме практически почти всички. Все пак това не може да ме спре да изразя личното си гражданско недоволство, особено в квартала, в който живея.
В този случай направих това, което правя всеки път щом видя неправилно паркирана кола. Вдигам и чистачките, което на уличен език означава “Приятелю, паркирал си неправилно. Моля премести си колата”. Не мисля, че в този акт има нещо вандалско или обидно. Това е гражданско предупреждение.
Няколко метра по-късно чух подсвирквания и предположих, че това е собственика на колата. С изненада видях, че срещу мен идва Юлиан Константинов от “Аз обичам България” и “Стани Милионер” по Нова телевизия, обществена фигура, оперен певец, въобще харесван от медиите човек. Странното беше, че изглеждаше изключително засегнат.
“К’ъв ти е проблема на тебе, бе, отворко?” – пита ме.
“Ами, господине, пречите на движението, затова ви предупреждавам. Друг би могъл директно да ви мине с ключ или да сложи камък в предното стъкло” – обяснявам наистина смирено, респектиран от двуметровата планина фитнес мускули пред мен.
“Ама, кво точно ти пречи на тебе бе” – все така разпенено любезен е Юлиан.
“Ами точно на мен не, защото мога да заобиколя, но за други е трудно”…
“Не мога ли да си взема детето от детска градина, бе?” Вярно на близо има детска градина, но с Юлиан няма дете, а и като си тръгваше не взе никой със себе си.
Кирил Христов
Следва размяна на реплики и култовото клише: “К’ъв си ти, бе?”, последван от демонстративно изпъчване на гърди и последващ удар с юмрук в лицето ми, фалшивият ми розов Рей бан полетя към улицата.
Мина ми мисълта за камък в стъклото, но ясно е, че с моите 70 кг няма как да играя този мач, за това просто му снимах номера на колата му и се запътих към 4-то районно, което е само на 100 метра от мястото на инцидента, пуснах си всички жалби, плюс медицинско и т.н. Т.е. това не е важно, не ме мислете мен. Идеята да напиша това е съвсем друга.
Не приемам за редно, когато някой е виновен и му направиш елементарна забележка, с нормален тон, той да побеснява. Нормално е да се извиниш, да поправиш грешката си и да продължиш. Наличието на образование не замества липсата на възпитание. Не аз провокирам с вдигането на чистачките, а водачите с неправилното си паркиране.
Аз НЕ обичам България на Юлиан Константинов. Не обичам България на мутрите, на джиповете, на парвенютата, на хората, които не знаят как да кажат “Добър ден” но вече са се научили да използват юмруците си. Още повече, не обичам когато това са обществени личности, които ги показват по национална медия. Не съм обиден, смешно ми е. От тъжното смешно.
И аз съм спирал на тротоар. От тогава имам надпис издълбан с ключ на предния капак “гъз”. Още си седи там, мога да ви го покажа. Но е факт, че от тогава се научих и повече не правя така.
Искам да тегля чертата и да кажа следното. Не искам да ви съдя, г-н Константинов. Не смятам да изхабявам от моето време, за да пропилявам от вашето. Като теглим чертата никой не печели. И не си мислете, че следващият път няма да ви вдигна чистачките.
Единствено искам да се извините писмено за унижението, което ми причинихте и да ми възстановите розовия фалшив Рей бан, ако не в чифт очила, то поне в левовата му равностойност – 10 лв. Може да добавите и 40 лв разходи за Съдебна медицина, които ще похарча с удоволствие за нещо по-приятно, от лекарски преглед.
Ако не, да сте жив и здрав.
Кирил Христов – обикновен гражданин
Не закъснява и отговорът на Юлиан Константинов.
"Признавам - много драматично! Най-обикновеният гражданин (според него самия) Кирил Христов се разхожда, вижда неправилно паркирал джип, прави забележка на собственика, за което получава арогантно поведение, счупени очила и (според него) юмрук! Я за по-драматично да извадим и някой призрак. Призракът на мутрите. Чудесно пък и още по-драматично - чер...ни джипове, черни стъкла - кошмар!
Каква е истината?
Бях паркирал колата си пред детската градина и с жена ми отидохме да вземем 5-годишния ни син. Докато тя го обличаше, аз излязох да взема колата, която бях паркирал наблизо. Излизайки от градината, видях млад мъж - спортно облечен, да ми криви чистачките. Първо задната, после и предните две.
Приближавайки се, естествено го попитах защо ми пипа колата. Първото, за което бях информиран беше: "Аз тебе те познавам, но ти не знаеш кой съм!" Стана ясно още, че има някакви забележки относно паркирането ми.
Казах му, че въобще не ме интересува кой е, "само моля втори път да не ми пипа колата", тъй като има органи, които са упълномощени да регистрират нарушения, а той очевидно няма вид на такъв.
Обърнах се и си тръгнах към колата, след което чух как той брутално ме напсува - подчертавам - брутално. Бих цитирал думите му, но са твърди вулгарни, за да бъдат написани.
Дали тогава са му паднали очилата - не знам. Само помня, как той взе един огромен камък и тръгна срещу мен, след като се бях качил в колата, как снимаше с телефона си и как се заканваше.
Между другото, няколко часа по-късно, излизайки от киното, където бях с жена ми и двамата ми сина, се опитах да измия стъклото на колата, оказа се, че чистачките ми не работят. Това е следствие от "безобидното" вдигане на чистачките.
В нито една държава от ЕС не може да стане подобна случка, защото хората знаят правата и задълженията си! Нито един европеец няма да криви чистачките на"неправилно" спрял автомобил, а ако е толкова съвестен, ще информира своевременно органите на КАТ. Това е единственият начин на действие. Оставям настрана въпроса дали каруцарският стил на псуване е допустим.
"Не знам дали имам нещо общо със счупването на очилата на г-н Христов, но съм готов да му ги заплатя - дори в троен размер, естествено само, след като въпросният господин заплати ремонта на чистачките ми в специализиран сервиз", заяви Константинов.
"Аз Не обичам България на Юлиан Константинов", заяви Кирил Христов. Браво, г-н Христов, винаги е по-лесно да Не обичаш. И по-удобно. Аз пък, Обичам България, дори и с такива като Кирил Христов. Защото един Кирил Христов не е България и Слава Богу".
Това е. Една история - две коренно различни гледни точки. Василий Шукшин навремето написа пиеса „Гледна точка”, разсъждавайки върху феномена „различни мнения”. Сам призна след това, че не е успял, защото гледните точки понякога са безброй.
В случая най-тъпото е, че двама възпитани и образовани мъже стигат до псувни и юмруци заради нещо на пръв поглед дребно. Което за пореден път доказва, че точно малкото камъче обръща колата. Същата кола, натоварена с ценности, морал, възпитание, чузства и пр.
Константинов е живял години наред на запад, където тези сблъсъци уж са преодолени отдавна. Би трябвало да е по-въздържан и готов на компромис. Но не е. Дали защото там не се е научил, или връщайки се тук, е забравил наученото там? Сякаш българската обстановка предразполага към юмруци и псувни. Тя е изнервяща, често и подтискаща.
Христов сигурно е имал чаша на търпението, но този път тя е преляла.
Какво тогава да кажем за десетките други, които нито са на образованието, нито на възпитанието на Христов и Константинов. Щом тези двамата не си стиснаха ръцете, другите сигурно ще се изколят. И те го правят. В такава обстановка живеем. Пита се кой ни е виновен. Политиците? Световната конспирация? Българският манталитет? Все някой има „заслуга” за това тъпо положение, в което сме затънали не от 22, а от поне 66 години. Осъзнаваме ли това? Срамуваме ли се?
Вие срамувате ли се? Или България отново ще се раздели на два лагера и ще се почне една...
Frognews.bg
