Историята би трябвало да е наука независима от политически влияния, но за съжаление това не е така. Всъщност никога не е било така. Повечето събития от миналото са представени според интереса и гледната точка на определени личности. Понякога поражения са представяни като победи, а някои народи незаслужено са получавали репутацията на кръвожадни варвари.
Старите летописци са били несправедливи не само спрямо дедите ни. Има и други хора, чието име е опетнено. Това са скандинавците – датчани, норвежци, шведи....От техните среди произлизат страховитите викинги. Цяла Европа е треперела от тях, това е вярно, но е вярно също и, че те са били способни търговци и добри занаятчии. Корабите на викингите са най-добрите за своето време, ковачите им са в състояние да направят чудеса. Развитието на Средновековна Англия се дължи до голяма степен на заселилите се там скандинавци...
До скоро се смяташе, че изкуството, а и обичаите на викингите са възникнали в Скандинавия. Обаче с повявата на все повече проучвания, става ясно, че гордите северни народи са повлияни от други хора. Изследователи като Lotte Hedeager и D.K. Faux са склонни да дадат тази роля на хуните (които са потомци на старите кимерии- народ обитавал Добруджа и Черноморските степи в Античността)... Друг учен, а именно Геза Фехер, представя в една от своите работи доста паралели между старобългарски (хунски) и скандинавски орнаменти, бижута... Това са интересни неща, но не означават нищо. Търговия между различни народи е съществувала още в зората на човечеството. Когато обаче се наблюдава поява на нови обекти в дадена територия, и тази поява на нови предмети е комбинирана с поява на нови обичаи и обреди, тогава вече можем да говорим за съжителство на два различни народа и за влияние на едния върху другия...
Днес повечето хора си мислят, че викингите са били едри мъже облечени в животински кожи и носещи рогати шлемове на главите.
Този образ на старите скандинавци не отговаря на истината. Благодарение на различни изображения, запазени дрехи и предмети от средновековни погребения, учените знаят, че викингите са изглеждали съвсем различно. Нищо дивашко няма в облика им, напротив, били са хора облечени с вкус, грижели са се изключително добре за външния си вид. Носиите на викингите са удивително различни, но още по-удивителен е костюма на благородниците. Той прилича много на този на старите българи. Късата куртка, украсена с петлици, високите ботуши, обшитата с кожа шапка – всичко това е типично за дрехите на дедите ни. А този тип дрехи се среща на Балканите още през първото хилядолетие преди Христа – факт, който бива премълчаван, или пък е неизвестен на специалистите...
Ето така са изглеждали представителите на благородническата класа на викингите. Възстановката е направена от префесионалисти (Almgren, Blindheim, Bouard, Capelle, Eldjarn, Perkins, Sawyer, Henning, Nicolson, Petterson, Stewart, художник е Gustavson) въз основа на доста археологически данни и изображения от миналото.
Разбира се относно приликата между викингското и старобългарското облекло може да се възрази, че се касае за търговия, т.е. за внесени от чужбина дрехи. Това разбира се е възможно, както платове, така и готови ризи, наметала и т.н. са били обект на търговия...но не и погребенията. В древността всеки народ си е имал свои обреди, на които е държал. През Средновековието обаче, в земите на Скандинавия се появява нов погребален ритуал. Благородника е поставян в гроба заедно с коня си. Това е ритуал типичен за траките и разбира се за старите българи. При своите многобройни проучвания К.Китов, Д. Агре и др. археолози са се натъквали многократно на този особен ритуал, който съвсем естествено намира продължение поне до Х-ти век в България. Сведенията от работите на Д. Овчаров и др. засягащи старобългарските некрополи показват това ясно.
Друг ритуал, който е типичен за траки и викинги е жертването на съпругата на починалия благородник. В Тракия този суров обичай е описан от Херодот още през V-ти век преди Христа, а в Скандинавия се появава около 1300 години по-късно. Това показва мтого добре каква е посоката на разпространение.
Ето как са изглеждали викингите всъщност.
Съществува още една особеност в скандинавските погребални обреди от 850- 950 г. В някои случаи гробницата на починалия е облицована с дървени трупи. Де факто – оформена е стая, която се превръща в нов дом за починалия. Точно същото се наблюдава при погребението на цар Мидас във Фригия, но доста по-рано – 700 г. преди Христа ( т.е. около 1550 години по-рано).
Тези три типични за траките и старите българи особености се срещат не по случайност сред скандинавците. Викингите са повлияни от дедите ни и то така сериозно, че са приели балкански погребални традиции. Разбира се няма културно влияние без да има и езиково. В датския намираме доста интересни думи от областта на скотовъдство и занаяти.
høved – говедо
rage – шип, рог
skrin – скрин
syl – шило
torv – търг
med – мед, медовина
bort – път, брод
lab – лапа, нокът
krae – креда, чреда (стадо)
Освен думите намираме и интересни топоними в Скандинавия. Плиний Стари пише за Мори Маруса, което според него означава мъртво море, море на смърта.
Г. Сотиров тълкува Мори Маруса като морето на мраза (студа). В това има логика понеже се касае за студеното Балтийско море. Плиний съобщава и за Тастрис, това е древното име на полуостров Скаген (Дания). Полуострова е тесен и завършва с остър нос. Тастрис се обяснява лесно със ст.блг. тѣснъ (тяснъ)–тесен.
Присъствие на българи в Дания не трябва да ни изненадва. В “Зографска История” е споменато, че дедите ни са живели в Скандинавия. А в краткото житие на Климент Охридски Д. Xоматиан обяснява, че в древността мизите (тракийско племе) наричани още българи били принудени да се оттеглят към Северния Океан и Мъртвото Море...Става дума за споменатото от Плиний Мори Маруса край Скандинавия...Разполагаме с исторически извори поставящи дедите ни в Северна Европа. Разполагаме с топоними и хидроними от Дания, чието обяснение се дава с помощта на българския език. Разполагаме и с данни от погребения в Скандинавия показващи връзка с по-ранни погребения от земите на траките. Генетичните изследвания на датчаните показват, че голяма част от тях са носители на гено Р1а1, който според учен то Мичигънския университет, има най-стар вариант на Балканите. За един непредубеден изследовател това е просто мечта...
Жалко е, че нашите учени не са обърнали внимание на паралелите между скандинавските погребални обреди, дрехи и думи показващи връзка с културата е езика на дедите ни. Северняците обаче май знаят истината, май не случайно датчаните се интересуват живо от тракийските могили...В Дания също си имат могили, десетки хиляди са. А за някои обекти намерени в тях се казва, че са внесени от юг, къде обаче е тоя мистериозен юг не се посочва:)
За мен няма съмнение, че дедите ни са били силни и влиятелни хора, които са повлияли много други. Не се съмнявам също и, че ние сме наследили техните способности. Те днес са само в спящо състояние и трябва да се събудят. Трябва да се събуди също старата гордост, нетърпимостта към лъжци, крадци и мошеници. Трябва да събудим волята си да управляваме, а не да чакаме друг да ни слага хомот.
Източник: https://sparotok.blog.bg
