ПОЛИТИКА

Самодоволството на властниците преминава в самовъзхищение. Най-яркият пример за това е подплатеното със завиден непукизъм самохвално поведение на вътрешния министър Румен Петков.

Румен Леонидов

У нас масите едва ли са чували кой е Марк Грей, след като повечето днешни българи не знаят къде се намират Западните покрайнини.

Марк, уважаеми сънародници, не е съотборник на Бербатов, нито футболен фен от компанията на онзи британец, който разби с камък главата на едно наше момче. Г-н Грей не е и европейски пришълец, който битува с грозната си жена в някое нашенско китно село.

Запомнете обаче името на този грейнал Марко, защото той е човекът с ангелския глас, говорещ от името на боговете в Брюксел и пращащ посланията им до нашите местни политически дяволи.

Г-н Грей изпълнява ролята на говорител, редовно изразява становището на Еврокомисията по всички възникнали в семейната ни среда въпроси. Например от това как се отнася същата среда към руската инвазия на путинизъм у нас, до заглъхналия вече скандал с подкупа от 50 000 лв., искан от арх. Георги Янев, след чийто сигнал двама чиновници от фонд "Републиканска пътна инфраструктура" бяха арестувани.

Тази случка пък  стана причина ЕК да поиска временно прекратяване на всякакви плащания по пътни проекти, а г-н Грей поясни защо:"Ние не искаме просто да си измием ръцете, като кажем, че щом в случая не става дума за пари на ЕС, значи всичко е наред. Обвиненията са сериозни. В работата на този фонд са замесени и европейски средства и ние искаме счетоводните сметки около проектите да не бъдат приключвани, докато не бъдат направени необходимите проверки."

Обаче окото на вътрешния министър Румен Петков въобще не трепна и той в прав текст отсече по „Хоризонт" в характерния за него самонадеян стил:"До две седмици забраната ще бъде вдигната!". Защото проверката щяла да докаже, според него, че работите в държавното ни управление са напълно в реда на нещата.

Нещо повече - МВР шефът със завиден непукизъм и липса на всякаква интелктуална погнуса подхвана с две ръце поредния рушветчийски скандал и го окачи като медал за особени заслуги на ревера си. Върху същия ревер на виртуално бляскавия син мундир на силовия министър - този златен МВР успех се оказа нанизан досущ като пендара в екселбантите от скъпоценни успехи на нашите мили милиционери.

Но не, защото този подкуп са го разкрили в зародиш, не защото са го проследели, разобличили и разбили с разрешени от  закона средства, а защото високото постижение се дължало на директора на Столичната полиция Румен Стоянов, който реагирал светкавично на оплакването на архитекта. И веднага се заел с изпълнение на професионалните си задължения. (Това е горе-долу текстът.)

Ако не знаехме отдавна, че министър Петков от време на време не чува онова, което говори, щяхме да си помислим, че не само хвали, но и героизира своя подчинен. (Тук вече навлизаме в контекста.) Едва ли не Стоянов не само не си е затворил очите, за да удари и той кьоравото, а е постъпил както малцина у нас биха постъпили така скромно, безсребърно и най-вече самоотвержено. Защо ли? Защото професионалната му постъпка е вече възможна, само защото (внимание - нахълтваме в подтекста!) на върха на пирамидата върху властовото си килимче седи по турски не кой да е друг, а Румен Петков - един беузпречен моралист, цивилен и нециничен професионалист, партиен и надпартиен ковчежник. 

Да се хвалиш сам, че си вършиш работата, за която ти плащат, е все едно да пееш фалшиво, но редовно да репетираш насаме с насапунисани уши в банята. Петков обича не само да се хвали, но не се умори да раздава кортици, пищаци и евтини часовници на своите подопечни. Както и на озъбения от страх архитект, осмелил се да се оплаче на полицейския поп...

На г-н министъра му се привидя, че арестуването на чиновниците Любомир Лилов и Иван Владимиров е мега успех, мега антикорупционно дело, което трябва да издигне професионалния му авторитет поне в очите на Марк Грей, ако не чак в сърцата на брюкселските му началници.

Петков като истински социалист възприема мечтите си като реалност и се надява всички да повряваме, че службата му е сам юнак на коня, който с поредния си безмилостен удар е отсякъл поредната глава на корупционната ламя. А всъщност само е отщипал две люспички от живата й кожа.

По-скоро е интересно дали ще продумат тези две поредни, дребни, но алчни хлебарки, разпореждащи се със своя частна територия  в потайностите на държавния долап. Но сигурно бързата справка в информационните масиви на вътрешното министерство е показала, че Лилов и Владимиров са пълни самодейци в областта на корупционното изкуство и опасността да подхъзнат някой по-висок майстор в рушветчийството са нулеви. Още по-любопитно е, от квотата на коя партия са тия двамата, чия прислуга са, защото на заеманите от тях топли места лоясват с наслада само люде на тройната коалиция.

Арх. Янев май се яви като манна небесна за архитектите на пластмасовата ни демокрация  и за техния чертожник Петков - нищо, че и този кьорфишек бързо се спихна в софийските потайности на Главна прокуратура. Досущ като медийните бомби на агресивния и безапелационен вътрешен министър, с които той порази публичното простраство - спомнете си сензационните аресни и уволнения на шефовете на „Червен кръст", на пожарната,  на КАТ.

Дилетантите Лилов и Владимиров вече бяха публично похарчени в процеса на  жертвоприношение пред брюкселския Олимп. И ако тамошните богове са заети със своите божествени работи, то г-н Грей, поразяващата уста на Главния секретариат на Еврокомисията, може и мило да ни се заусмихва.

Макар че още през миналата година Европейската комисия даде ход на шест наказателни процедури срещу България - заради непълни данни за вредните емисии, липсата на закон за корабните и пристанищните отпадъци, както и заради проблема със софийския боклук.

А също и за въвеждането на единния европейски номер за спешни обаждания 112, за биометричните данни в документите за самоличност, както и за хармонизиране на закона за нотариусите с европейското законодателство.

А Еврокомисията на всичко отгоре не само опроверга всезнайкото Петков, като не вдигна забраната върху парите за новите ни пътища, но два месеца по-късно плесна още по-яко тройните ръчички на спокойното правителство и пред уверения поглед на Станишев затегна вечно капещото финансово кранче, включено на ползу роду към тръбопровода на ФАР, ИСПА и САПАРД.

От което следва, че МВР-то не е единственана пластмасова роза върху бутониерата на това работливо правителство. Шестте наказателни процедури, плюс китката от нови забрани, са всъщност огромен букет за скъп покойник - винаги стръкчетата са чифт.  Последното цвете, което също е кич, е винаги за вдовицата.