Истината за българската писменост е доста сложна. Споровете за нея не спират. Това заяви проф. Никола Георгиев в предаването „Факторът Кошлуков” по ТВ-7.
Арменската азбука е създадена от арменски свещеник и това се знае. За нашата писменост бъркотията е доста голяма. Наричаме я кирилица, но Кирил всъщност създава много странна писменост. Тя не пуща корени, защото е много сложна. Налице по това време е гръцката азбука. Налице е и латинската. Глаголицата е заместена с днешната кирилица. Това се е случило. И ето Стоян Михайловски, обявявяван за най—злостния наш сатирик, написва химна за славянските братя „Върви народе възродени”, коментира големият наш учен.
На хората обаче им писна от хвалби за нашата писменост. Годни наред се повтаря едно и също.
Великата гръцка култура много, много векове е живяла без писменост. Гениалните Илиада и Одисея не е записвани с текст от великия Омир, а са стигнали до поколенията като песни, епични поеми.
Най-мъдрият от мъдрите – Сократ – отказва да пише. Ницше определя Сократ, като човекът, който не написа нито ред, припомни проф. Георгиев. Между нас да си остане, допълни той, но има сведения, че Сократ е бил неграмотен. Платон бил друг решителен противник на писмеността.
Сега ние разговаряме, слушателят приема или не приема, казаното и възразява или дава свое мнение. При записаното слово това го няма, губи се връзката между говорител и слушател. Така че писаното слово е и полезно, но и понякога разделя хората, категоричен е ученият.
Според едно наивно мислене писмеността обединява народите. Според едно скептично мислете, тя ги разединява. Когато видя китайско писмо болката ми е, че не го разбирам. Така е и с латинското писмо за тези, които не го познават. В историят на народите има трагични моменти колкото щете. Един от тези мигове е смяната на писмеността на един народ. Нашите съседи хърватите първоначално възприемат глаголицата. След това минават на кирилица, а след това, по време на немското влияние, се спират на латиница. За 1000 години сменят три пъти писмеността. Всяко поколение страда, а цели ръкопоси стават неразбираеми, според проф. Георгиев.
Той припомни също, че Петър Първи не е променил кирилацата, но я е опростил. Един ден обаче в Съветския съюз обявили, че там е създадена азбуката на славяните.
Кемал Ататюрк пък въпреки огромната съпротива сменя арабската писменост и турския език с латиница, което изиграва важна роля за развитието на нацията.
Според известния българист названието кирилица е изкуствено и това е ясно. Но славянска ли е азбуката. Половината славянски народи пишат на кирилица, а другата поливина – на латиница. Както е тръгнала работата и България върви към сръбски вариант – двуписменост – на кирилица и латиница, заяви изненадващо професорът.
Писменостите не само отчуждават, но могат и да скарат културите. Примерът е между нас и македонците. Вапцаров македонски поет ли е, братя Миладинови българи ли са? Кирил и Методи какви са? Баща им е грък, това е ясно. Родени са в Солун и са възпитавани в традициите на гръцката култура. Учението им обаче стигна до Охрид и това е повод да се караме с македонците, заради техни твърдения, бе братята са техни. Това е безмислен спор, както и спора дали при цар Самуил държавата е била българска или макеноска. За да се определи един народ, той понякога трябва да се скара с друг. Така Стамболов преценил навремето, че българския народ може да се идентифицира, като се скараме с руснаците, допълни проф. Никола Георгиев.
