Днес е денят, в който честваме всички българи, паднали за свободата на Отечеството. На 2 юни се навършват 136 години от гибелта на поета-революционер Христо Ботев. По традиция и тази година на 2 юни в 12.00 часа в продължение на 2 минути сирените в цялата страна ще свирят в знак на всенародната почит към неговото дело и на загиналите за свободата на България.
При подаването на сигнала пешеходците и пътните превозни средства ще спрат на място до края на звука от сирените.
Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва за първи път официално през 1901 година, когато на връх Вола присъстват и живи Ботеви четници.
Столична община организира тържествена церемония за отдаване на почит по повод 136-ата годишнина от гибелта на Христо Ботев и в памет на загиналите герои за свободата и независимостта на България. Събитието ще се състои пред паметника на поета-революционер в Борисовата градина и ще започне в 11.00 часа. Кметът на София Йорданка Фандъкова ще поднесе цветя на паметника на поета-революционер в Борисовата градина в 10.00 часа. В тържествената церемония ще участва вокална формация „Юлангело” с диригент Йосиф Герджиков и хор „България” с диригент Валентин Бобевски. Слово ще изнесе заместник-кметът на Столична община д-р Тодор Чобанов. Ученици ще рецитират стихове на великия поет.
По традиция денят се отбелязва с поход до връх Околчица. Тази година към похода ще се присъедини и министърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветан Цветанов.
Председателят на БСП Сергей Станишев ще участва във възпоменателните чествания в родния град на Христо Ботев Калофер.
Чествания и отдаване на почит към героите ще има в цялата страна.
Великият Ботев ни остави стихове, които и днес звучат актуално.
КЪМ БРАТА СИ
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!
