До самото откриване на изложбата Рамка никой не беше сигурен какво точно да очаква. Единственото, което знаехме беше, че един от екипите е пуснал видео към представянето на своята творба.
До последно проектите се държаха в дълбока тайна, докато накрая Съюзът на българските художници не осъмна с един от най-обичаните български графити.
Коментарите варират от "това е голяма простотия" до "най-сетне високото изкуство да се настани в изложбените галерии на България".
Независимо от коментарите екипът от създатели успя да сложи любимия графит на всички българи в рамка. И докато още коментари към платното са излишни, предпочитам да споделя една история, която българският режисьор Пламен Масларов ми беше разказал.
След като прекара известно време във Франция, където се лекуваше и печелеше нови приятели, Пламен се върна в София с една французойка.
Мисля че беше директор на тамошен театър. Естествено, Пламен я запозна с културния живот на столицата и французойката остана очарована.
На тръгване последното нещо, което му казала било "Пламен, благодаря ти много за компанията и всичко, което ми показа тук, страшно ми хареса. Само едно нещо не разбрах. Докато се разхождахме забелязах на много стени да е написано едно и също. Qu‘est ce que c‘est kyp?
