България и Люксембург са в двата края на обхвата и за покупателната способност на европейците - 1 495 евро в Люксембург и 272 евро в България.
Средната брутна работна заплата на пълно работно време в България е най-ниска от всички 27 страни-членки на ЕС, сочат най-новите данни на Евростат за заплатите и разходите на труд.
Българинът е получавал средно за година 4 395 евро, което е най-нисък показател в общността, докато в Дания тази цифра е била 58 640 евро на година. Според класацията сред най-добре заплатените европейци са тези в страни като Германия - средногодишно 42 500 евро, Белгия - 43 400 евро, Люксембург - 49 316 евро, Холандия - 45 215 евро, Финландия и Швеция - по 40 000 евро. По-добре от нас са били заплатени и в Румъния - 5 891 евро, Литва - 6 735 евро, Латвия - 8 596 евро и Естония - 9 712 евро на година, пише Портал Европа. България е на дъното и по минимална работна заплата - 138 евро, докато в Румъния тази ставка е 162 евро. В Люксембург минималната работна заплата е 1 800 евро на месец, а в Дания, Холандия, Франция и Белгия минималната работна заплата варира около 1 500 евро. България и Люксембург са в двата края на обхвата и за покупателната способност на европейците - 1 495 евро в Люксембург и 272 евро в България.
Средните почасови разходи за труд варират от 40 евро в Швеция до 3,1 евро в България и 4,2 евро в Румъния. Тези цифри включват не само компенсация за служителите, но и разходи за професионално обучение, данъци и субсидии. Според Евростат Малта е с най-голям дял на разходите, разпределени за заплати - 92 на сто. В Швеция, Франция и Белгия делът за надници и заплати е около 67 на сто. България заедно с Румъния, Латвия, Литва и Унгария отново е в дъното на ЕС по този показател, като делът на разходите за труд, разпределен за заплати - варира между 5 и 10 на сто.
Жените са били по-ниско платени от мъжете средно с около 16-17 на сто през 2010 г. в рамките на целия ЕС, отчита още изследването на Евростат. Много от жените работят на непълно работно време или по нетипични договори, което има отрицателно въздействие върху тяхното заплащане, кариерно развитие, възможности за издигане и пенсии.
