Утилизацията е работа за производители на боеприпаси, а не за собственик на стрелбища. Преди години голям германски концерн, унищожил над 220 хил. тона боеприпаси в бившата ГДР, проявил интерес към тази дейност в България, но не бил допуснат.
Приех този разговор, защото още от 2006 г. съм в течение на процеса на утилизация на старите боеприпаси в Българската армия. Унищожаването им е най-логично да се прави от онези, които произвеждат такива боеприпаси, каза п БТВ оръжейният търговец Петър Манджуков, който бил запознат с производството. Той бил главен технолог на ВМЗ Сопот.
По думите му до 2006 година в България съществува само една ремонтна база, която била в състояние да създаде организация за унищожаване на боеприпаси. Според Петър Манджуков по онова време голям германски концерн, унищожил над 220 хил. тона боеприпаси в бившата ГДР, проявил интерес към тази дейност в България. Негови представители предложили цялостно решение на проблема и още страната да се превърне в регионален център за утилизация. Технологията давала гаранция срещу инциденти като последния в складовете на „Берета Трейдинг” и срещу замърсяване на околната среда. Офертата включвала създаване на нови работни места, утилизацията да се извършва от български предприятия, прилагане на екологични технологии за утилизация.
Германците не били допуснати до участие в процеса у нас, въпреки че предлагали да направят общ консорциум с ВМЗ Сопот. Германското правителство дори взело решение, ако концернът спечели конкурса, да финансира изграждането на съответните обекти.
Конкурсът обаче бил организиран така, че да го спечелят български фирми. Манджуков казва, че нямал личен интерес в проваления опит на германската фирма. В същото време познавал „Берета Трейдинг” като собственик на стрелбища. „Ясно е едно – фирмата, която организира тази дейност, априори няма същите възможности. Нещата технологично не са организирани както трябва, за да се стигне до подобен инцидент,” посочи Петър Манджуков.
