"Челюстите" на журналистката Диана Найденова щракнаха в неделя, когато на гости й бе Петко Цветков от Коалиция “За да остане природа в България”. По време на интервюто бе коментиран случаят с набития оператор на bTV Иван Филчев, който отразяваше блокадата на Орлов мост.
Агресивното поведение на Диана Найденова предизвика бунт в интернет и недоволството на хилядите, които излязоха на протест срещу промените в Закона за горите. Журналистката обясни пред "Всеки ден" мотивите и позицията си за шокиращото й интервю с Цветков и протестите на младите хора.
- Г-жо Найденова, разрази се истински бунт срещу начина, по който водехте неделното си предаване. Критиците ви са възмутени заради прекомерната ви агресивност и настъпателност.
- Знаете ли, аз съм изключително шокирана от това, което се случи. Опитвам се да го осмисля, да погледна навътре, към мотивите, които ме накараха да водя по този начин интервюто, и съм озадачена, ако трябва да съм честна. Защото моят стил на поведение винаги е бил такъв, когато някой човек, с когото разговарям, отказва да бъде искрен, без значение дали става въпрос за президента, премиера, шефа на “Пирогов” или човек, който е минал на червен светофар. И не съм обидена, в крайна сметка, откакто съм се показала по телевизията, преди това съм работила 12 години в Дарик радио, съм в някаква форма на публичност и съм уязвима в този смисъл откъм критики и клюки. Озадачена съм от това, че когато интервюирам, например министър-председателя и ехидно му се подигравам, това се харесва на аудиторията.
Когато говоря с един български гражданин, който се опитва да защити общата ни кауза – природата на България, и го моля просто да каже: „Извинявам се” и този човек отказва не просто да се извини, а започва да атакува колегата ми, че е предизвикал насилие с поведението си, това ме шокира изключително много. Може би това ме накара да обясня на този човек, че всички ние, които защитаваме правото в тази държава, трябва да си даваме сметка, че правото е и за нас. Че когато погазваме права на друг човек, ние се превръщаме в нетолерантни и неотстояващи гражданското общество хора.
- Вие бяхте ли на протестите?
- Знаете ли, по някакъв каприз на съдбата в третия ден на протеста, към 9 вечерта се прибирахме с дъщеря ми от гостуване в мои приятели и попаднахме точно в пика на протеста на Орлов мост. Бяхме на “Евлоги Георгиев”. Спрях колата, стояхме около час някъде, шофьорите не бяха никак агресивни, никой не натискаше клаксон, никой не крещеше, не нагрубяваше протестиращите заради това, че са спрели движението. Аз обясних на дъщеря ми за какво става дума, ние с нея наскоро участвахме в една акция по засаждане на дървета, опитвам се да я възпитам в това да пази природата и мисля, че успявам.
И всичко беше наред, докато в един момент не настана някаква суматоха – в една от колите зад мен имаше малко бебенце, което бе получило гърч от висока температура. Паниката бе ужасяваща, всички почнахме да звъним на Бърза помощ и да се опитаме да помогнем. И бащата, горкият, в опита си да спаси детето хукна да тича из Борисовата градина, защото линейка по никакъв начин не може да стигне дотам.
И когато този човек (бел. ред. – Петко Цветков) се изправи пред мен и ми каза, че най-нормалното нещо е да запушиш кръстовище, без значение дали там има линейка, пожарна и да не ти пука за това, че някъде стои един човек с бъбречна недостатъчност или бременна жена и ти не носиш отговорност за това, защото спонтанно си се организирал във Фейсбук, това ме възмути ужасно, разбирате ли?!
Ние, гражданите, също носим отговорност, ние трябва да си спомним, когато учителите излязоха на протест как обществото скочи срещу тях, защото тези хора поискаха правила в тяхната система. Никой не ги подкрепи. Спомням си колко много предавания правих в защита на тези хора, защото работеха за мизерни пари, всички им се подигравахме, маратонките на децата ни бяха по-скъпи от техните заплати. И никой не прояви съпричастност към техния проблем. А сега мен ме намразиха заради това, че казах на този господин още в първото си изречение: “Моля ви, извинете се, за да се разграничите от побойниците”.
- Аз също присъствах на тези протести и като цяло хората имаха желание и призоваваха да няма насилие и агресия.
- Знам! Съгласна съм и много мои приятели бяха там, това са млади, свестни хора със съвременно, зелено мислене, които не тъпчат по цял ден свински пържоли и не чакат Коледа, за да заколят прасето. И точно заради това всички ние, които искаме държавата ни да се развива по правилния начин, всички тези, които лягаха пред багерите в Иракли, трябва да знаят, че и ние имаме отговорност. Не може просто да излезем на улицата и да направим някой зулум, защото властта ни е ядосала. Трябва да предпазим и другия до нас. Ами ако някой идиот беше решил да хвърли от тия коктейли “Молотов”, чия щеше да е отговорността и чия кауза струва колкото един човешки живот?
- Аз лично си спомням едни други протести, на които имаше много повече насилие, платени провокатори и организирани сблъсъци. Проблемът е, че в този случай темата от промените в Закона за горите и последвалите протести се измести към поведението на един-единствен човек.
- Може би аз попаднах в лошата ситуация, в която… Аз до петък имах друга тема – „за” и „против” решението на правителството следващият Министерски съвет да има 2 до 3 пъти по-високи заплати. И в петък, когато видях, че нещата се случват по този начин, промених темата. Моите продуценти са ме оставили свободно да избирам какво да правя, аз поканих този човек наистина с идеята да го подкрепя. И първо му казах: “Моля ви, извинете се, за да продължим нашия разговор по нормален начин”. Когато той обвини Иван, че вършейки си работата, е отишъл там и е искал някой да го набие…
Знаете ли, писа ми едно момче, актьор от Младежкия театър, което казва, че е било до Иван в онзи момент: “Искам да ви подкрепя, бях до вашия колега и видях как го повалиха на земята и как го ритаха”. За такава съпричастност ви говоря, аз съжалявам, ако съм обидила тези млади хора, които отидоха да подкрепят бъдещето на страната ни. Бога ми, не съм очаквала такава реакция срещу мен.
- Реакцията беше такава, защото излезе, че предаването бе направено, за да се запази честта на една телевизия, без да се чуе тезата на 3000 човека, които излязоха на улицата.
- Добре, аз ви задавам контра въпрос, защото обичам провокацията. Ако вие утре отидете на събитие, вероятно сте репортер, както дълги години съм била и аз, и най-големият ви конкурент бъде повален на земята в гръб, вие няма ли да му помогнете и утре няма ли да напишете на първа страница, че един български журналист е бил премазан, докато си е вършил работата?
- Ние отразихме случилото се с колегата Иван Филчев.
- Ето! За мен днес (бел. ред. – във вторник), всъщност не просто днес, най-важната новина е, че Валя Крушкина си отиде.
- Нека ви задам въпроса така – тези, които бяха на улицата, казаха: Ние половин година се борихме със законни методи и никой не ни чу, затова се стигна до такъв тип протест, да си го наречем както е – гражданско неподчинение. Ако наистина едни хора не са чути толкова време, как би трябвало да постъпят те?
- Най-важната сила на едно общество не е денят на размисъл или денят след вота, а неговата солидарност и смелост да изразява позиции между четирите години на гласуване. Аз не критикувам хората за това, което са направили. Въпросът ми беше – след като се блокира възлово кръстовище в час пик, помислено ли е за всички онези, които се оказват в този капан. Това е столица, давате ли си сметка? Това не е малко селце, в което можеш да минеш по другата пряка.
- Успяхте ли да се чуете с колегата Иван Филчев?
- Да, разбрал от колеги за това, което се изсипва върху мен, даже ми благодари. Най-важното е той да се възстанови. Аз не работя, за да съм изключително популярна, аз работя, защото съм на чисто със съвестта си и утре няма да се притесня да правя интервютата си по същия начин, по който съм ги правила и сега.
- Обаче в интернет вървят призиви да се сезира Комисията по журналистическа етика заради поведението ви.
- Нека го направят. Аз наистина нямам проблем с това, само че аз ще извадя всички мои интервюта, в които съм далеч по-агресивна. Това се случи във време, в което, по моя оценка, хората са излишно чувствителни едни към други. Защото в момента атаката трябва да бъде към тези, които приеха закона, без да бъде дискутиран. Проблемът не сме аз и Иван.
- Така е, но в тази ситуация, сама виждате, хората насочват гнева си и към медиите.
- Да, затова ви казвам, че аз не съм банков служител, който свършва работа в 5 и се прибира, аз нося отговорност за всяка дума във всяка секунда от денонощието. И ако съм озлобила някого, моля да бъда извинена.
- Как ви се сториха контра протестите, които затвориха международен път?
- О, Боже мили! Заприличаха ми на поведението на партиите, когато минат изборите. Нали знаете, че всяка партия, срещу която бъде подаден сигнал, че купува гласове, веднага кара свои симпатизанти да подадат сигнал срещу онази, която ги е атакувала. За мен тези контра протести, които ще блокират пътя към Гърция, са също толкова нелогични. Трябва да се седне на преговори и да се изработи закон, от който и в Банско хората да бъдат доволни, и тези, които искат да се качат на непрезастроена Витоша. Не бива да се изправяме едни срещу други, простете, но какво? Ще следва гражданска война ли? Севера срещу Юга? Докъде ще я докараме така?
Има нужда от компромисен вариант, говорили сме с Любен Корнезов, че законодателството е много трудна работа и затова в последните години, когато много самозванци се разхождат из парламента, е много трудно да се изковат закони, които да не бъдат правени по 15 пъти на година. Истината е, че през всички тези месеци властта трябваше да чуе гласа на тези хора и да се съобрази с него. Ако искат да ме изправят мен пред “Св. Александър Невски” и да ме бият с камъни, какво ще стане? Аз получих в пощата на Би Ти Ви жестоки писма от хора, които пожелават да бъда убита, казват ми: Умри, бе! Добре, ОК, аз ще умра, но какво ще стане след това? Просто на нас ни липсва толерантност. Както аз сега казах, че съм сгрешила, г-н Петко Цветков да беше казал: Да, набиването на този ваш колега е грешка. А той каза: Не, вашият колега ги е провокирал. И мен това ме взриви. Аз садя дървета и нямам хотел на планина, нито на море. Всички имаме една обща кауза, но тя не трябва да минава през наритани хора.
Галина ГИРГИНОВА
