22 юни е черна дата в руската история. На този ден преди 200 години – 22 юни 1812 г., Наполеон се обръща с възвание към своите войски. В него той казва: „Войници, Втората полска война започна. Русия е заплаха за цяла Европа и ния трябва да спрем това”.
На 22 юни, но 1941 г., Хитлер прави обръщение към Германския народ, в което повтаря почти същите думи, прибавяйки, че в Кремъл управлява еврейско-болшевишка върхушка, опасна за Европа и света. Германския народ, според него, е призван да поведе свещена война в името на спасението на човечеството.
На 22 юни 1941 г., рано сутринта, хитлеровите войски нахлуват на територията на Съветския съюз. Въпреки всички интерпретации около тази дата, нападението си остава абсолютно незаконно, вероломно и продължение на хитлеровата политика за световно господство. Десетки книги и филми са пресъздали събитията от този ден и последвалата военна касапница, в която загиват милиони хора, повечето от които в разцвета на силите си.
Един от най-тежките въпроси, на който все още не е даден ясен отговор е къде се е намирал на този ден "бащата на народите" Йосиф Висарионович Сталин. Неотдавна руският изследовател Владимир Мещеряков публикува труда си „Сталин и военният заговор на 22 юти 1941 г.” Авторът се е опитал да даде отговори на въпроса, къде е бил Сталин по време на първите дни от войната, когато съветските войски отстъпват по всички фронтове и дават многобройни жертви. Мещеряков предполага, че вождът на СССР е бил отровен и е бил извън строя известно време. Зад този акт стояли висши съветски командири, които искали да извършат военен преврат, защото смятали, че Сталин не е в състояние да противостои на германците, камо ли да спечели войната. По този начин страната остава без държавен ръководител няколки дни, които се оказват съдбоносни за голяма част от територията на Съветския съюз. Падат и хиляди жертви. Мещеряков е изследвал и огромен брой мемоари, което му дава основание да направи извода, че в първите дни на войната в самата армия е имало десетки саботажи, които не са били изолирани, нещо повече – имали са връзка помежду си.
Цели 65 години военната наука така и не открива смислен отговор за отсъствието на Сталин от Кремъл на 22 юни. Според Никита Хрушчов вождът изпаднал в паника и се скрил.
По времето на Леонид Брежнев историците „изпратили” Сталин в резиденцията му, където размишлявал върху темата „Защо Хитлер ме измами?”.
По-късно все пак Сталин е описан като отговорен ръководител, който в деня на нападението е бил в Кремъл и останал там до края на войната. Тогава се пласира и версията, че Сталин е бил тиранин по характер и въобще не слушал съветите на висшите военни, което довело до позорното отстъпление и многото жертви през първите месеци на войната.
Съветският съюз напада Полша на 17 септември 1939 г. съгласно споразумение с Германия от 23 август същата година, известно като „Пактът "Рибентроп-Молотов” и окупира източната част от страната, която и след войната остава в рамките на СССР. Сталин получава множество директни предупреждения за готвеното германско нашествие спрямо СССР от съветски агенти в Германия, Япония и на Балканите, включително от ген. Владимир Заимов, косвени предупреждения от Чърчил, но приема всичко това като заблуда на разузнавачите и дезинформация от страна на англичаните, с цел да го въвлекат в самоубийствена война срещу Германия, тъй като му е известно че те постъпват по същия начин и с германците, предвид неговото собствено превъоръжаване на армията, което се очаква да завърши към 1942-43 г.
Сталин не желае да предизвиква по никакъв начин немците и не е убеден във възможността от германско нападение, защото смята, че това ще е самоубийство за Хитлер, а германската армия за неспособна да осъществи цялостна успешна военна кампания срещу Съветския съюз (в което в крайна сметка се оказва прав), и защото не открива убедителни доказателства, че германската армия действително се готви да воюва в СССР през 1941 г. Например липсват всякакъв вид зимно оборудване, облекла, горива и оръжие, годни да се използват зимно време на съветска територия.
Широко е разпространено мнението, че до момента на немското нападение съветското командване не приема никакви сериозни отбранителни контрамерки. Според Виктор Суворов Съветският съюз изпълнява собствени планове за превантивно нападение срещу германските войски, с което може да се обясни неподготвеността на Червената армия за отбранителна война и изненадата на Сталин от германското нападение. Всъщност не става въпрос за изненада, защото руснаците усещат, че нещо се готви още на 17 юни и срещу 3 000 000 немска армия те изправят 5 000 000 руска с по-голям брой танкове. Но това е армия, която преди година е бита от малочислените войски на финландците, танковете й са стари модели и тя е в процес на превъоръжаване и обновяване на командния състав, стратегията и тактиката си. Част от най-талантливите съветски военачалници са изолирани от своите части и дори пратени в лагери в Сибир. Което дава възможност на Вермахта в началото бързо и успешно се справя със съветската съпротива.
Сталин и маршал Ворошилов се разхождат по кремълската стена.
След германското нападение Съветският Съюз е на прага на военно-политическа катастрофа. Нацистка Германия успява да концентрира около 70% от въоръжените си сили, подсилени със съюзнически сили срещу СССР. Съветските войски не са подготвени да окажат сериозна съпротива и биват почти напълно разгромени. Едва 24 часа след нападението германските ВВС успяват да унищожат 1200 съветски самолета. Милиони военнослужещи в Червената Армия доброволно се предават в плен. През есента на 1941 г. Москва е обхваната от паника, а правителството и чуждестранните дипломатически мисии са евакуирани в град Куйбишев (Самара).
След това нещата се променят коренно.
УНИКАЛЕН ДОКУМЕНТ: ПИСМО НА ХИТЛЕР ДО СТАЛИН ОТ 14 МАЙ 1941 Г.
"Пиша Ви това писмо, в момент когато окончателно стигнах до извода, че е невъзможно да се постигне дълготраен мир в Европа - не само за нас, но и за бъдещите поколения без окончателното поражение на Англия и разрушаването й като държава. Както добре Ви е известно, отдавна съм взел решение да осъществя ред военни мерки, за да постигна тази цел. Колкото повече наближава решаващият час, толкова повече стават, стоящите пред мен проблеми. За мнозинството от германския народ нито една война не е популярна, и особено войната против Англия, защото германският народ счита англичаните за братски народ, а войната между нас за трагично събитие. Няма да скрия от Вас, че и аз мислех по подобен начин и няколко пъти предлагах на Англия условия за сключване на мир. Но оскърбителните отговори на моите предложения и разширяващата се експанзия на англичаните в областта на военните операции, с явното желание да въвлекат целия свят във война, ме убедиха, че няма друг изход от тази ситуация освен нахлуване на Бритаските острови.
Английското разузнаване, по най-хитър начин започна да използва концепцията за "братоубийствената" война за свои пропагандни цели и не без успех.
Опозицията срещу моето решение започна да расте в много части на германското общество. Вие навярно знаете, че един от моите заместници - хер Хес, в момент на лудост, излетя за Лондон, за да пробуди сред англичаните чувството за единство. По моя информация, подобни настроения споделят и няколко генерали от моята армия, особено тези, които имат роднини в Англия.
Тези обстоятелства изискват особени мерки. За да бъдат подготвени войските далеч от английски очи и във връзка с неотдавнашните операции на Балканите, значителен брой от моите сили - около 80 дивизии, са разположени в близост до границите на Съветския съюз. Възможно е това да породи слухове за вероятността за военен конфликт между нас.
ИСКАМ ДА ВИ УВЕРЯ, ДАВАМ ВИ ЧЕСТНАТА СИ ДУМА, ЧЕ ТОВА НЕ Е ИСТИНА.
В тази ситуация е невъжможно да се изключат случайни епизоди на военни стълкновения. Предвид значителната концентрация на войски, тези стълкновения могат да достигнат значителни размери, правейки трудно да се установи, кой е започнал първи.
ИСКАМ ДА БЪДА АБСОЛЮТНО ЧЕСТЕН С ВАС. Боя се, че някои от моите генерали могат съзнателно да започнат конфликт, за да спасят Англия от нейната предстояща съдба и за да провалят моите планове. Става дума за не повече от един месец. Започвайки от 15 - 20 юни, планирам да предприема масово прехвърляне на войски от вашите граници на Запад. В съответствие с това, убедително Ви моля, да не се поддавате на провокациите, които могат да извършат тези мои генерали, забравили за своя дълг. и разбира се, да не им придавате особено значение. Стана почти невъзможно да се избегнат провокации от страна на моите генерали. Моля Ви за сдържаност. Не отговаряйте на провокациите и се свържете с мен незабавно по известните Ви канали. Само по такъв начин ще успеем да достигнем нашите общи цели, които, както аз вярвам, вече са съгласувани.
ОЧАКВАМ СРЕЩА ПРЕЗ ЮЛИ.
Искрено Ваш
Адолф Хитлер
Берлин, 14 май 1941 г.
Писмото е доставено в Москва със специален полет на германски бомбардировач, без предварително да бъде информирана руската страна за полета. По този начин се е целяло не само да се заблуди Сталин, но и да се тества съветската противовъздушна отбрана. Тестът е успешен - противовъздушната отбрана на западните съветски граници въобще не реагира.
По-късно Сталин ще каже пред Съвета на комисарите в Кремъл: „Този човек ни излъга. Този човек трябва да бъде убит! С всички сили и средства, каквато и да е цената, той и тези около него трябва да бъдат унищожени!”.
Така и става... Цената обаче е ужасна.
Иван Д. Иванов
