Архонството е чуждо на православието и не е част от традициите на Българската православна църква. Напоследък обаче този въпрос все по-често се повдига. Ваши светейшества, това, което правите е само за пари. Не ви интересуват православните проблеми и проблемите на хората. Засрамете се!
Това заяви журналистът Иван Гарелов в предаването „Факторът Кошлуков” по ТВ-7. Повод за емоциите бяха нападките на Светия синод срещу журналиста от БНТ Горан Благоев. Благоев постави остро проблема с нароилите се напоследък т.нар. архонти, които получават титлата след парични дарения.
Преди година БПЦ изрази позиция, че архонството наистина е чуждо на православието. Сега обаче се нахвърли на журналистите, които коментират темата.
Мълчат за досиетата, а се ежат за архонтството. Това е пълно безобразие, коментира на свой ред Емил Кошлуков. Според него Църквата е длъжник на българския народ. Славо Богу, че вярата е по-силна от простъпките на този или онзи.
Той и Гарелов бяха единодушни, че заради бизпринципното поведение на БПЦ други вероизповедания печелят все повече привърженици в България. Католиците, например, имали все по-голямо влияние в Пловдивско. Много млади хора приемали католицизма. Секти пък работят успешно с българските цигани.
Според Гарелов в България няма свободни медии. Преди време натискът върху медиите беше политически. Беше въпрос да устоиш. Много важна се оказа личността на отделните журналисти. Личностите удържаха фронта.
Сега натискът е икономически, финансов. Играят големи корпоративни интереси. Малко са журналистите, които отстояват своите принципи, категоричен е Гарелов.
Случаят с Ася Пенчева, осъдената журналистка от Русе, бил много показателен. Осъдиха я, защото си е свършила професионално работата, но съдът отказа да чуе касетата със записа на разговор за насилие в дом за сираци. После жената, разкрила какво се случва там, се отметнала от думите си и съдът посочи Пенчева като виновна.
Това е много лош прецедент. Всички журналистически организации трябва да излязат с декларации в защита на тази журналистка. Формално СБЖ го има, но какво върши не се знае. Има и два издателски съюза. Не им пречи да реагират, но мълчат, коментира Гарелов.
