По ирония на съдбата смъртта изправи Трайчо Манекена срещу проф. Георги Бакалов. Медийното отразяване на кончината на бившия магураджия и лице от СИК, който се спомина от рак, превъзхождаше в пъти това за големия учен и един от най-известните ни византолози. Което за пореден път показва тежък проблем с българската ценностна система.
Проф. Бакалов е известен най-вече с изследванията си в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на четиринадесет монографии, над 380 студии и статии, учебници и учебни помагала и др.
Трайчо Трендафилов, известен повече като Трайчо Манекена, е един от първите столични магураджии и участник в съмнителен бизнес по време на прехода. Името му се свързва със силовата групировка СИК и модната агенция „Визаж”. Слухове го сочеха като един от най-търсените „снабдители” с млади проститутки на хора от хайлайфа. Много се изписа и за скандалите между него и миската Виолета Здравкова, от която има дъщеря.
Това ни даде повод да си спомним за едно интервю, дадено от проф. Бакалов преди няколко месеца за Фрог нюз. Предлагаме ви го, защото сме убедени, че е казал неща, които имат по-голяма стойност от... нелегалната проституция и далаверите на някои „герои” на прехода.
Проф. Георги Бакалов: Хората няма да запомнят флашките, а личностите
- Проф. Бакалов, характеризирайте като историк политическата епоха, в която се намираме?
- Аз не искам да правя някакви политически изказвания, защото у нас те винаги се изкривяват. Понякога могат както да помогнат на човек в определен момент, така и да го унищожат. В това отношение историята винаги е много по-обективна. Именно затова ви говоря като един историк, който наблюдава процесите. Хората, които не са историци, разглеждат събитията само в своето време и се смятат за уникални и вечни. Няма по-жестоко атакувано правителство за последните 20 години от това на Бойко Борисов. Отговорът за мен е само един – засегнати са интересите на една голяма олигархична група, която имаше ключови позиции в икономиката. Това кара тези хора да реагират по този остър начин.
- Има ли друг подобен случай в историята на България, когато СРС-та са клатили държавата?
- Аз съм учуден от тази странна реакция по повод СРС-тата. Няма нито една модерна държава, в която да не се използват подобни методи за превенция спрямо престъпността. Друг е въпросът, ако тази информация изтече. Но изобщо дали да има подслушване – да. Това е характерно дори за най-демократичните държави. От Освобождението насам винаги е имало подобни случаи. Нека да не забравяме как по времето на социализма се слагаха бръмбари в телефоните на хора, за които трябваше да се знае какво си приказват. Нека дори да погледнем в най-близкото минало. Тези, които атакуват в момента МВР и Цветанов за СРС-тата, не си ли спомнят, че само преди няколко години бяха намерени микрофони в дома на бившия главен прокурор Никола Филчев? Това не е нищо ново. Въпросът е друг. Някой използва записите, манипулира ги и ги изнася по определен свой начин пред обществото. Това е антидържавна дейност, която е опасна и зловеща. За мен центърът в този скандал, който исторически погледнато е буря в чаша вода, е къде е течът.
- Този случай ще остави ли по някакъв начин черта в историята?
- О, не, уверявам ви, че до няколко години никой няма да помни тези неща. Това не е важно. Хората, мисля, че не се вълнуват от СРС-та. Българският народ за 20 години е преживял много. По вина на хора, които са му носили захаросани обещания за големи пари, пирамиди и какво ли още не. Историята има едно уникално качество. Способността да запомня само онези важни събития, които са имали определящо значение за развитието на държавата и обществото. Всички подробности от злободневния живот на политиците, всички онези неща, които някои журналисти смятат за много важни, но те не са за историята, са били забравени. Някой сеща ли се днес как депутатите гласуваха с по няколко карти в пленарната зала на парламента и по този начин 50 души приемаха законите на България?
Проф. Георги Бакалов
- Има ли реална опозиция на това правителство и алтернативни политики?
- Не, не мисля, че останалите партии са се окопитили от 2009 г. насам. Все още има много въпроси в самите структури, които сами не могат да разрешат. Има много противоречия в партиите. Колкото и да казват и да се опитват да убеждават избирателя, че всичко при тях е наред, не могат да скрият проблемите си.
- Това важи ли и за „десницата”?
- Синята коалиция има шансове да успее само ако запази това обединение между СДС и ДСБ. Лидерите трябва да забравят старите вражди и да изберат свое лице за предстоящия вот. Не трябва да се интересуват кой какъв пост ще заема и кой откъде, защото това ще е пагубно за „десницата”. Аз съм озадачен, че сините нямат официоз, нямат свой вестник, в който официално да изразяват позицията си пред избирателите. Не говоря за това, че някои медии могат да им съчувстват. Те изразяват само една близка до тях позиция. Но няма орган, което говори, че няма единство в политиката, която иска да провежда.
- БСП плаши със стачки и дори предсрочни избори. Готова ли е левицата отново да застане начело на държавата?
- Не мисля. Рейтингът на БСП падна и влезе в нормата. За една демократична държава е нормално левите партии да имат между 8 и 12% твърд електорат. Над този процент можем да кажем, че нещо куца, бедността преобладава все още. Така че не виждам нищо странно в това, че намалява доверието към БСП.
- Каква е ролята на РЗС в политиката, могат ли да се превърнат във водещ фактор?
- Има различни теории, за които аз мога само да чета от вестниците. Не искам да гадая, защото, както ви казах, говоря като историк. Служа си с факти и не искам да влизам в полето на тази полемика, която в момента тече в държавата. Но като гражданин, като човек, който ходи да гласува и преди това следи изказванията на кандидатите, аз не съм наясно каква е функцията на Яне Янев. Няма ясна позиция, няма програма, в която да обясни какво точно иска да направи, говори само за някаква промяна на Конституцията, но нищо конкретно. Не казва защо иска промяната, какво иска да се смени, какви са идеите му, какво ще коства това на държавата в този момент. Все въпроси, които повечето българи си задават.
- Трябва ли да се свика Велико народно събрание и нужна ли е нова Конституция?
- Нашата Конституция се промени твърде бързо в началото на 90-те години. Всичко това се случи в една екстремна обстановка, говоря за 1990-1991 година. Най-правилното беше да се направят някои промени в старите закони. И чак след всички предхождащи демокрацията процеси да се потърси нова Конституция. На практика стана така, че всичко, което беше гласувано от Великото народно събрание, защити старата власт, на онези, които току-що напуснаха парламента. Едно прибързано действие... Питате ме за Великото народно събрание. То е обременително, тромав механизъм, който не е нужен никому. Може би трябва да се откажем от това ВНС и да решим проблемите си в един нормален демократично избран парламент. Ако има политическа воля за това, няма да има проблем да го премахнем, защото е останало като някакъв орган, който никой не иска да свиква, на никого не му се занимава и не защото не иска да промени някои точки в Конституцията, а защото няма да има физическите сили за това. Т.е. премиер и президент трябва да зарежат държавата и да започнат да апелират за ВНС и т.н. Това е несериозно. Мисля, че хората го виждат. Искат да правят референдуми и пр. за свикване на ВНС. Хабят се сили в грешна посока.
- С какво историята ще запомни президента Първанов след 10-те години, които прекара на „Дондуков” 2?
- Георги Първанов стана президент твърде млад. Историята е показала, че точно такива хора като него, със сходна биография и на приблизително еднаква възраст, трудно могат да излязат от политиката. Твърде рано му е да излиза от политиката. БСП е неговият вход, през който отново ще се опита да влезе в сериозната политика. Какво точно ще прави, само той си знае, както при 10-те години, прекарани в президентството. Малко са хората, които успяваха да разчетат тезите му, да предвидят ходовете и намеренията му. През първия си мандат той стоеше много по-добре. Когато приключи, имаше много високо доверие. Но поради сложната политическа обстановка народът рязко се отдръпна от него. Особено с идването на Бойко Борисов. Ако няма хармония между президент и премиер, всичко завършва лошо за един от двамата и особено за хората.
Васил Василев
