Тъй като от години никой от тези, до които съм се обръщала с молба да ми съдействат да дам гласност по моя проблем относно скалъпеното дело срещу мен, то радвам се, че тук мога сама да го направя.
Изпращала съм писма по пощата с обратна разписка до Канна Рачева, до Георги Коритаров, по електронната поща до Миролюба Бенатова, до Диляна Гайтанджиева, до Николай Бареков, все с надеждата някой от тях да се свърже с мен и освен да му разкажа за кошмара, който преживях, и да му покажа множеството мои доказателства, неуважени от съда, въпреки очевидната ми правота. Делото ми беше образувано само заради скандал с една жена. Нищо повече. Младшата тогава - 2008г. прокурорка Виолета Николова от РП Плевен, ме "оневини" във връзка с образуваното от нея досъдебно производство спрямо мен, като ме изкара ненормална, естествено, с "помощта" на дознателката Ваня Иванова от Второ РПУ Плевен и психиатърката Надя Филчева Луканова. Вещото лице Луканова ме определи в заключението си като ненормална и опасна за обществото. Имах право да обжалвам. Така и постъпих. Еднолично и законово съдия Красимир Димитров разглежда жалбата ми, това е същият съдия, за когото се излъчи предаване по Нова ТВ, дано се сещате, та този съдия преписва буквално постановлението на прокурорката Николова без да се съобрази с моите доводи в жалбата ми и да се мотивира. След това в законовия срок обжалвах пред ОС. И там нещата се повториха. Трима съдии - Александър Григоров, Георги Грънчаров и Николай Господинов, и те въобще не уважиха жалбата ми, явно по-важни са колегите/Александър Григоров беше избран за шеф на Окръжен съд Плевен през 2010г/. Всъщност, за да не мога да обжалвам постановлението на прокуратурата, трябваше да ми бъде образувано дело. Само така не може да се продължи обжалването пред по-горестояща прокуратура, а един път влезе ли се в съда, от там няма излизане. Първото вещо лице - Луканова, беше определила, че трябва да бъда лекувана по чл.89, "б."а" от НК, т.е. да посещавам дневен психиатричен стационар. Шест месеца минаха в обжалване на постановлението на прокуратурата и в чакане на издаване на определенията на РС и на ОС. Магистратите са заети хора, особено когато става дума за ненормален и опасен човек, това е един от ъпсурдите. Николова, прокурорката, измени сама принудителните мерки спрямо мен в искането си до съда без никакво законово основание, предложи да бъда настанена принудително в психиатрия, т.е. мерки по чл.89, б."б" от НК. Беше ми образувано ЧНД №1940/08г. по описа на РС Плевен. Районната съдийка Гергичанова не направи усилия да призове "пострадалата" от скандала за да бъде разпитана. Затова делото беше отлагано многократно. А аз се явявах задължително, иначе щяха да ме карат принудително. Разиграваха ме, но какво можех да направя? Трябваше да се търпи. Поисках от съда да ми бъде назначена тройна психиатрична експертиза. Секретарката по делото Тинка Гюрецова не можа за 20 дни да уреди документите по процедурата за експертизата. Освен това същата тази Гюрецова изменяше казаното от мен в съдебните заседания в съдебните протоколи, така, че който и да ги чете, да разбере, че не се изразявам правилно. Писах жалби, няколко до председателката тогава на РС, Дария Митева, но без резултат за мен, както в повечето случаи, колегите са важни. Вече Митева не е председател на РС. Да споделя и за експертизата. Трима лекари, а само двама се подписват, третият, д-р Василев, не я подписва, не дава и аргументирано становище за това свое решение. В законовия срок съдия Гергичанова приема експертизата, но не подписана и без аргументираното становище, което е противозаконно. Вещите лица психиатрите не се явиха в законовия срок за да дадат своето заключение устно пред съда, взеха си полагаемия отпуск без да се притесняват за обществото, че му оставят ненормален и опасен човек - пълен "ъпсурд"!!! И заради тях делото се отлагаше няколко пъти. Завеждащата женско отделение към психиатрията в Плевен доц. Гайдарова, даде заключение, че майка ми поради факта, че съжителствувала с различни мъже, не ми обръщала особено внимание. Така ли трябва да де изразява една лекарка? Аз съм осиновена, отгледана съм с много любов и не ми липсва добро възпитание. Завършила съм основното си образование с Мн.добър 5.83, а средно-техническото си с Мн.добър 5.22, винаги съм била прилежен ученик и без провинения. Изцяло експертизата на вещите лица е нагласена с цел да ме вкарат в психиатрията. Това се случи, "благодарение" на съдията, която не уважи доказателствата ми, нито едно от тях. Ще Ви споделя, че същата 2008г. април месец, завърших съкратен курс по компютърна грамотност с "Отличен". Бях представила удостоверения пред съда, освен за този, и за завършен курс по козметика, също с "Отличен". Вещите лица дадоха заключение, че съм с параноидна шизофрения, и че трябва да бъда настанена в болница със затворен режим, по чл.155 от Закона за здравето, а съдия Гергичанова, ръководейки се САМО от експертизата определи да бъда настанена принудително в психиатрия по чл.89, както писах вече буква "б" от НК. Ето това е ЪПСУРД!!! Вещите лица определят по-тежки мерки, а тя ги променя в по-леки, без да има основание, нали се ръководи от заключението на експертите? Имах назначен служебен защитник, Николай Генков, и той беше в "играта" след като не реагира с нищо относно променените мои думи в протоколите от съдебните заседания. Едва след като отправих жалба до Национално бюро по правна помощ срещу него той се опита да ме защити, но тогава беше вече късно, чак в последното съдебно заседание на РС Плевен. Обажалвах определението на Гергичанова пред ОС Плевен. И там също беше променено казаното от мен в протокола от съдебното заседание. За "пострадалата", само тя бе призована да се яви като свидетел, друг призован срещу мен нямаше. Основно заяви, че се страхувала от мен, и "за убийство чак не е казвала". Интересно е и това, че нито прокуратурата, нито съда потърсиха причината за скандала.
Във връзка с тройната психиатрична експертиза ми беше направено психологично изследване, бях попълнила два теста, бях се подписала на тях. Но никъде в експертизата не беше упоменато за това изследване, нямаше и заключение от него. Естествено, че е защото съм отговорила правилно, т.е нормален човек съм, а това тях не ги устройваше. За заседанието пред ОС Плевен бях помолила да бъдат изискани двата теста по служебен ред, но това не се случи, беше дадено само заключение, и пак, че съм ненормална. Бях помолила ОС също за заседанието да призове детето ми, единствения ми близък човек / родителите - осиновителите ми, хората, които ме отгледаха, са починали - майка, баба и дядо/. Съдът редовно призова сина ми, но не го изслуша в заседанието. Никой не му спомена името дори, че присъства в залата. Дадоха ми думата да се изкажа и на второто изречение бях прекъсната. Помолих за още време, но ми казаха, че имали и други дела. Помолих съда да приеме моето ново ТЕЛК решение, което беше с дата, две седмици преди заседанието на ОС Плевен. В това решение нямаше записано психично заболяване. ТЕЛК решението ми не бе прието от "уважаемия" съд - Георги Грънчаров, Емил Банков и Цезарина Йосифова / и тази съдийка беше добре представена в предаване по Нова ТВ/. Попитах съдиите защо не изслушаха детето ми. Йосифова отговори, че съдът така е преценил. Помолих съда да ми бъда назначена друга еспертиза, но и това не стана. Подадох жалба до Председателя на ОС Плевен Румен Лазаров / вече не е на този пост/. В протокола от заседанието на ОС Плевен е записано, че в молбата си до съда не съм отразила за какви обстоятелства да бъде разпитан свидетеля, но не пишат, че става дума за сина ми, което е също показателно как се "мотивират". В съдебното заседание на ОС Плевен ОП Плевен се представляваше от прокурор Георги Асенов, който приемаше изцяло тройната експертиза, подкрепяше определението на РС Плевен, но имаше разлика, а тя е, както обясних, в определените принудителни мерки, той също не я забеляза. Отново "ъпсурд", но така е, явно имаше друг Интерес. И в протокола от заседанието на ОС бяха променени казаните от мен думи в съдебното заседание. Но как да се справя сама, при това болна, невъзможно беше за мен. Надявах се да има честност и висок морал, за да има и справедливост, но не стана така. ОС Плевен потвърди определението на РС Плевен и чак след месец, т.е. на 09.01.2009г. ме настаниха принудително в психиатрия. Там беше ужасно за мен. Имам болен панкреас, освен, че от години съм на тежка диета, не трябва да пия лекарства, за да не дразня жлезата. Там, в отделението, при доц.Гайдарова, вещото лице по делото ми, ми даваха много тежки лекарства, само аз си зная как съм се чувствала. Другото вещо лице ми беше пък лекуващ лекар - д-р Велева. По 23 часа не можех да уринирам, споделях го на лекарите, а те ми отговаряха, че като ме изпишат е добре да отида на уролог. Трите месеца ги преживях тежко, нямам думи, беше кошмар. Мина дело, за да ме освободят, такъв е законът. Явих се в съда, явиха се и вещите лица, заявиха, че вече съм излекувана, и че може да бъда освободена. След това, след около два месеца започнах да вдигам стойностите на кръвната захар, а след около още четири месеца стана сериозното ми увреждане на белия дроб. Ноември месец 2010г. трябваше да се явя на ТЕЛК за преосвидетелствуване, но не ме пенсионираха, и до ден днешен ме разиграват, а това е така, защото много са лицата, които искат да се чувствувам по този начин. Година време съм без пенсия по болест. Ето така се справят с обикновения гражданин в България тези, които трябва да ни защитават по закон. В Плевенския съд имам още 4 дела преди гореописаното, граждански, две свързани с бракоразводното ми дело, и други две във връзка с ЖСК -то ни. Единственият съдия, който аз уважавам, е Христо Томов от РС Плевен. Той не се подведе и взе принципно решението си, ръководейки се изцяло от закона и от вътрешното си убеждение. Благодарение на него аз спечелих делото си срещу управителния съвет на нашата кооперация. Тъй като ЖСК обжалва делото, ОС Плевен излезе с Определение, в което си послужи с лъжа, всъщност опита се да ме изиграе, но аз имах силно доказателство, писмен отговор от Нотариална Камара и ОС нямаше никаква възможност за друг вариант, освен, да потвърди Решението на РС, т.е., аз спечелих делото срещу ЖСК. И още нещо - прокуратурата в Плевен, не ми съдейства преди години относно спиране на тока в жилището ми. Почти цяла година бях без ток. Единствено Апелативен Прокурор от ВТАП В. Търново Жоро Нинов ми уважи жалбата и определи, че постановленията на прокурорите Сурджийски от РП Плевен и Антонова от ОП Плевен / тогава, сега е в Административен съд Плевен/ са неправилни и незаконосъобразни. Заради това явно бях наказана от прокуратурата в по-късно време, а т.е, когато ми беше скалъпено наказателното дело. Май месец 2011г. помолих ръководителя на дневния психиатричен стационар доц. Стойчев да ми съдейства, за да получа ксерокопия на двата теста, които бях направила преди години във връзка с психологичното изследване, и които съда така и не изиска. Отговорът е ъпсурден. Аз съм написала в молбата си, че тестовете съм направила пред тяхната психоложка, а те ми отговарят в писмото си, че тестовете са при експерта, вещото лице, д-р Василев, който работи постоянно в същия дневния стационар, т.е имат пълната възможност да ги поискат от него. Защо ли не ми ги дават? Ясно е защо. Защото съм нормален човек и нямам психични отклонения. Ако получа тестовете имам доказателство и мога да докажа правотата си. Ето това от години искам да споделя пред много хора, не успях чрез журналистите от телевизионните медии, направих го сега сама. ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ТОВА, ЧЕ БЯХ ДОСТА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА!!!
Благодаря за отделеното време на всички, проявили интерес да прочетат за част от несправедливостта, която изтърпявам от години!!!
Иванка Дончева, 45 г.
От Плевен
