ПОЛИТИКА

В европейски условия т. нар. македонска идентичност не върви да бъде формирана или поддържана нито за сметка на българската, нито за сметка на гръцката историческа, културна и всякаква друга автентичност.

Доц. Чавдар Николов

Някъде Хайнрих Хайне беше написал, че перото често казвало повече, отколкото мислела държащата го ръка. Виждали ли сте паметниците на Кирил и Методий и на Климент Охридски в Охрид? Интересна работа - в скулптурите на светите братя липсва всякаква духовна извисеност, просто двама старци са разгърнали рулон с „македонската" азбука. А за македонския св. Климент Охридски, направо ми е трудно да намеря по-прилични думи, той се е оказал със специфично неискрен, по балкански хитряшки, следователно доста карикатурен вид. Мотивацията за изобразяването на въпросните „фундаментални фигури в македонската история" явно, от една страна, твърде е понакуцвала, но от друга, творецът, или творците им, може би без самите те изрично да са го желали, са уловили и изобразили основните характеристики на обществото, в което живеят.

Нека да е ясно, ако в демократична общност някой реши да се обяви по националност за ескимос или космонавт, никой не може да му попречи. Ако обаче, по всевъзможни обективни причини се формира едномилионна група от хора, при това държавно обособена, които решат да предявят изключителните си претенции към ескимоската или космонавтската история и култура, това неминуемо би обезпокоило и даже разсърдило автентичните ескимоси и космонавти, живеещи при демокрацията.

Следователно, Република Македония не е нужно да се прави на изненадана от факта, че България и Гърция били използвали членството си в НАТО и в Европейския съюз по отношение на нея „инструментално", сиреч за „оказване на натиск върху суверенността й". Ако трябва да се говори крайно сериозно, следва да се подчертае, че многообещаваната европейска перспектива на Македония от днешни позиции не изглежда никак близка във времето.

В европейски условия така наречената македонска идентичност не може да бъде формирана или поддържана нито за сметка на българската, нито за сметка на гръцката историческа, културна и всякаква друга автентичност.

Радостно е, че разбирането за необходимостта от „кондицинирана" политика по отношение на евентуалното членство на Македония в Евросъюза най-после започва да се ползва с все по-широка популярност в българското обществено мнение. В случая не става дума единствено за вече реализирания пробив по отношение започването на възстановяването на българските войнишки гробища на македонска територия, чиито статут впрочем се регулира с хагските конвенции, датиращи отпреди повече от век.

  Македония, кандидатствайки за пълноправно членство в Европейския съюз, ще следва задължително да подготви различна от днешната версия на историята си. Последната трябва да се пренапише в съответствие с цивилизованите принципи и критерии за научна добросъвестност. Вярно, при такъв неизбежен повратен избор „чисто македонска" остава историята на страната след 1944 г., а останалото следва да бъде споделено в европейски приличен вид, тоест консенсусно, с нашата държава. Терминът обща, съвместна, „заедничка" история в най-близко бъдеще следва да намери своето място не само в македонските, но и в българските учебници. По този начин автоматично губят почва претенциите за някакви малцинства - хипотетични български в Македония и финасирани от Скопие „македонски" у нас. Които, исторически погледнато, се явяват чиста проба нонсенс.

Разбира се, пожелателните формулировки винаги са значително по-лесни от практическите реализации. Особено, ако се имат предвид качествените характеристики на днешния македонски елит: Първо, многофакторният негов генезис - по каноните на закона за „македонската чест", под влияние на коминтерновските решения, по линия на сърбоманската връзка, по линия на съветските и на руските геополитически интриги на Балканите. И второ, историческата му тотална обремененост посредством сътрудничеството с репресивните служби. Последното и до сега официално не е признато, но означава ориентировъчно най-малко 23 000 убити и около 270 000 пребивавали в лагери, и така се явява, впрочем, заслужено второ място по мащаб на репресиите на глава от населението в комунистическа Източна Европа след първенстващия Съветски съюз.

  Ако с две думи нелицеприятно, но емпирично вярно, следва да се характеризира македонстващия днес елит в съседната нам родствена държава, то това е „провинциален примитивизъм". Който от своя страна предполага всеобща агресивна комплексираност, безкритично робуване на неиздържащи историческа проверка догми, плюс способност за изпълнение на поръчки от страна на всевъзможни недотам демократични по характера си поръчители отвътре и отвън. Картата на „Велика Македония", пред която преди месец и половина се поклони македонският премиер в Скопие по време на честването на Гоце Делчев, може и да провокира чувството ни за хумор, но съвсем не е добросъседски геополитически жест.

Всичкото това, в комбинация с продължаващата антибългарска полицейщина в Македония, по никакъв начин не може да се възприема като покриващо главния от копенхагенските критерии за еврочленство, критерия за демократичност на обществото. Разрушаването наскоро на паметника на Тодор Александров е само дребен епизод от непреставащата повече от половин век репресия срещу всичко българско, сиреч автентично, в Македония.

Острата реакция на президента Първанов бе оправдана, но дали не е закъсняла с оглед встъпването на Македония в НАТО?

Дали въпросната неприятна ситуация в Република Македония обаче подлежи на промяна или е от тези ситуации, които по своему безнадеждно, безизходно и циклично катастрофално се възпроизвеждат понякога „от век на век"?

  Неумолимата дума в контекста има комай единствено икономиката. Македония през последните години определено изостава в развитието си. Неслучайно в Давос тя бе наречена „държава за храбри инвеститори". А България „бавно и полека" по отношение на Македония не географски, а геополитически и геоикономически, се оказа на запад. Независимо от твърденията на пропагандистите оттатък югозападната ни граница, изчислен по данни на Световната банка, през 2006 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението на Македония е като абсолютна стойност с 25,4% по-нисък от българския показател, а същият паритетен показател се разполага с 24,9% по-назад от нашия.

  Икономическият център, около който започват „да се завъртат" икономиките на балканските държави, съвсем не е Сърбия, а това е Евросъюзът, неразделна част от който се явява вече България. В контекста югоносталгията е емоция далеч от здравомислието.

В природно отношение Македония, дори по признание на самите македонци, не може да се сравнява с нашата страна. А от немалобройните исторически артефакти по македонските земи могат да се заинтересуват като туристи главно българите.Погледнати през въпросната призма, цикличните антибългарски кампании в македонския печат и общество вредят не толкова на България, а се отразяват негативно върху икономиката и бъдещето на самата Македония. Остава там някой своевременно да го разбере.