Законът за конфискацията неочаквано цепна най-големия му критик БСП и искането за оспорването му пред Конституционния съд не е било подписано от лидера Сергей Станишев, единия от заместниците му Янаки Стоилов и други червени.
Това пише "Стандарт", позовавайки се на депутати. Официалната версия е, че инициатор на подписката до магистратите е ДПС. В крайна сметка под искането слагат парафи 59 избраници при нужни поне 48. Сред тях са депутати на Доган, 35 червени и независими.
Въпросът, който не давал мира на червените, бил да не излезе, че бранят богатите и олигарсите. Юристите спорили няколко дни и постигнали примирие само в частта, че щом са атакували текстовете толкова яростно в парламента, трябва да продължат докрай - и пред КС.
"Да, не съм се подписал. Смятам, че чисто правно мотивите са издържани и в този си вид законът противоречи на европейските практики. Създава се възможност за оказване на натиск върху обикновените хора. От друга страна обаче, имаме нужда от закон за конфискацията, но не и с текстове като приетите", заяви за "Стандарт" Станишев. Подобна теза спряла и част от социалистите. Сред тях е един от новите заместници на лидера - Янаки Стоилов. Пред "Стандарт" той призна, че не знае на какъв етап е подписката в парламента, като обясни, че цяла седмица е бил ангажиран с дела в чужбина.
От сайта на КС става ясно, че докладчик по делото срещу закона за гражданската конфискация е съдия Румен Ненков, баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. По закон председателят на съда определя докладчиците. Заради командировка в чужбина съдия Ненков не бе открит за коментар дали има в случая конфликт на интереси, както го атакуват от опозицията.
Делото за закона е образувано на 29 юни. Очаква се КС да реши дали е допустимо. Мотивите на депутатите да атакуват закона засягат правото на собственост като основно. "Цялото административно производство за установяване на незаконно придобито имущество (чл. 21-36) протича конспиративно, без обявяване на заинтересованото лице и по този начин го лишава от възможност за участие и съответно от право на защита", гласи един от мотивите. Според оспорващите това е грубо нарушение на чл. 56 от конституцията, според който всеки има право на защита - основно право на гражданите. Освен това имало опасност да изтече информация за личния живот на проверявания към медиите и това да доведе до лавина от жалби в съда в Страсбург.
Според депутатите законът засяга правата на обикновените граждани и на бизнеса и противоречи на международните договори, по които България е страна. Европейската комисия приветства приемането на закона, който предвижда процедурата по конфискация да се задвижва, без да се чака влизане на присъда в сила. Премиерът Бойко Борисов определи закона като разковниче, от което зависи дали ще остави правителството на власт.
