Зловещата развръзка на случая с изчезналия Николай Йорданов от София още не дава мира на хората в Мизия. Та нали именно в техния град - на ул. "Александър Якимов" 31, касапинът Адриан Ангелов от Гложене захвърлил главата на жертвата си.
"Сигурно е извършил пъкленото си дело по тъмна доба, защото не съм видял кога го е направил", разкри Петьо Василев, който живее в съседния дом, пише Стандарт.
Къщата на ужасите от около 30 г. е необитаема. Само за кратко време в зората на демокрацията в нея било отворено кафене, което случайно или не, било кръстено "Везувий". Но фалирало, а запустелите катакомби се превърнали в свърталища на бездомници. И в място, в което убиецът си е помислил, че може да остави чувала с главата на Николай и никой няма да я намери.
От неделя местните хора оплакват 22-годишния младеж, сякаш са го познавали и изказват искрени съболезнования на близките му. Но ги е подгонила и истинска параноя, че всъщност Адриан може да е и сериен убиец. Засега няма никакво официално потвърждение на страховете им, но още от събота в града се носи злокобен слух. Според мълвата, докато ченгетата търсили частите от тялото на Николай във водите на Огоста, където в кофа за боклук убиецът е изхвърлил обгорените му ръце, е намерен и един череп. Говори се, че той е на 47-годишния Бойко Маринов. Механикът в мизийската фирма "ДАЛ" изчезнал мистериозно на 12 декември 2007 г.
Бойко живеел сам в един от ведомствените блокове. Сутринта към 9 ч пил кафе в квартално заведение и повече никой не го видял. Чак до 7 февруари 2008 г., когато пастир попаднал на зловеща находка в местност до река Огоста. Чобанинът намерил труп без глава, ръце и гръден кош. Последвало мъчително разпознаване от брата на безследно изчезналия. Юлиан Маринов потвърдил, че тялото е на Бойко. Спомнил си, че той имал същите светлосини дънки и черни спортни обувки, с които бил обут трупът. В купчината разкъсани от хищници до него дрехи различил тъмносиния му суичър, черния пуловер и зелен потник. Но как е настъпила смъртта на брат му така и не се разбра.
Сега това "студено досие" сякаш изведнъж се отвори. Местните хора започнаха да се питат дали пък разчлененият труп на Бойко не се връзва по някакъв начин и с този на Николай. И са ужасени от мисълта, че между тях е шетал сериен убиец. От онзи ден те избягват да минават както покрай къщата на ужасите, която е в центъра, така и през детската площадка наблизо, където към 21 ч в петък бе арестуван Адриан Ангелов пред очите на малката му дъщеричка и съпругата му.
В съседното Гложене, където е роден касапинът, пък повечето от съселяните му сякаш са поразени от амнезия. Явно от неудобство, те дори не смеят да си признаят, че го познават. Тези, които все пак си позволяват някоя и друга дума, предпочитат да хвалят родителите му Анатоли и Рени. За тях те са много работливо и почтено семейство, живеят с по-висок стандарт - но заслужено. Майката се е трудила дълги години в атомната централа, а бащата върти ресторанта на площада. Помага му Иван, по-малкият му син. Именно той разкри, че брат му Адриан от доста време е в конфликт с най-близките си хора. Нямал никакви контакти с тях и те не знаели с какво се занимава. Случвало се да се появява в Гложене, но седял в кафенето, а не гостувал на семейството си. С огромно притеснение, от името на своето семейство, Иван също изказа съболезнования на близките на убития Николай. Той все още отказва да повярва, че неговият брат е способен на такава жестокост.
