Има неща около детските домове у нас, които дори медиите премълчават. В описването на последната трагедия в Трън част от журналистическите екипи ни предложиха познато меню: изявления по принцип.
Почва се с хора от дома, представители на социалното министерство и самата Емилия Масларова, чиновници от Агенцията за защита на детето, неправителствени организации, местни хора, кмет, МВР, прокуратурата, премиерът и се завършва за капак с президента. Мартин Карбовски и други колеги не им спестиха неудобните въпроси, но отговори не получиха. Не че отговарящите не издаваха някакви звуци, но те бяха несъществени. В обществото остава чувството, че както и за много други неща, част от истината остава скрита.
Нямам претенции да знам цялата истина, но ще се опитам да извадя поне част от нея, споделена в разговори с колеги, отразяващи темата. Все отнякъде трябва да се почне.
Драмата с убитото момиче и
ранените други две е факт. Имаме и безспорен извършител - човек лежал в
затвора, за който всички знаели. Разгоря се остра дискусия, хвърлиха с обвинения
в различни посоки, полицаи бяха уволнени - т.е. държавата си е на мястото и
пипа здраво. Нищо подобно. Филмът е стар и тъп.
Какво се премълчава. Повече от двайсет години домът в Трън е тънел в мизерия. От няколко месеца общината има нов кмет, който успява някак да завърти колелото в полза на децата. Какво имам предвид. Около 60 дарители са спечелени за каузата. С лични средства те подпомагат ремонта и условията за живот в дома заприличват на тези в хотел три звезди. Директорката и колегите й също се опитват да променят отношението си към децата. Само че това не става лесно и бързо. След фаталните истрели институциите писнаха, че домът е трябвало да бъде закрит и децата преместени. Такова предписание дали чиновниците от агенцията, оглавявана от депутатската съпруга Ширин Местан. Те дали предписание, моля ви се, но не казали къде и как да стане всичко и откъде пари за цялата процедура. Просто кихнали нещо и сега си измиват ръцете. Това, че някой е започнал да върши нещо добро и да търси начини да промени нещата е без значение. От София се зстрелват депеши и някой като в казарма трябва да отговаря „Слушам" и толкоз. През това време г-жа Местан показва тоалети по балове и приеми в Бояна, защото е светско-политическа особа. Защо толкова много медии премълчават нейната роля в батака с домовете? Не че не е ясно защо, но това още повече засилва отвращението...
Интересен момент е и този със спонсорите. Това са хора от кръга около Центъра за либерални стратегии на политолога Иван Кръстев. Извадили лични пари, без да се изявяват по медии или да вият прочувствено в някоя „великолепна шесторка" за лична прослава. Само че през последните месеци Кръстев все по-често критикува властта и стана неудобен за управляващите. Дори появяването му по т.нар. „официални" медии бе сведено до нулата, а допреди месеци се надпреварваха да го канят с предварителни заявки. За последно се появи преди десетина дни, заедно с Мишо Константинов в „Отзвук" на Диляна Грозданова по ТВ7, което е най-яркото доказателство за думите ми. Който го е гледал и слушал знае за какво говоря. Ще спомена само, че се обсъждаше реакцията на управляващите и президента по повод вагоните-морга край Червен бряг...
Социалната министърка Емилия Масларова на питанията за трънската трагедия отвърна троснато: „Не искате да кажете, че министърката е убила Клара, нали?". Точно това не, но нещо подобно да, госпожо министър. Защото отговорността трябва да се носи така охотно, както и привилегиите. Това че служителите на дома получават заплати от 180 до 300 лева на месец е причина нещата да не вървят, а убийството е просто продължение на тази политика с други средства. Надявам се, че Масларова помни Ленин и ще разбере играта на думи. Само не казвайте, че няма пари в хазната. Очевидци сме как там винаги се намират милиони за мотоспорта, например. Но за деца с умствена изостаналост и физически недъзи никой не кани в Монако, нали? 180 - 300 лева на месец! Запомнете тези цифри и се опитайте да си представите как вашето семейство живее с тях. Опитайте да откриети и мотивите, които карат тези хора да работят с тези „неудобни и нежелани" деца. Нещо, което медиите срамежливо отбелязаха с едно-две изречения. Междувпрочим, знаете ли, че служителите в дома през миналата година са работили по 900 часа извънредно всеки, без да са получили и стотинка. И още една тайна: Коледната заплата, която държавните чиновници получиха и отдавна изхарчиха, още не стигнала до дома в Трън. Това е.
Освободени от работа бяха местни полицаи. Те, видите ли, не държали под око положението в града, дори дали разрешително за оръжие на фаталния стрелец-педофил (не споменавам имена, защото не те са важни в случая). Никой не си направи труда да обясни, че полицейските проверки и разследвания се правят с прокурорско нареждане. Дали обаче е имало такова? И друго: по закон на петата година след излежаната присъда тя се заличава от досието му. Въпросният стрелец е бил зад решетките преди 10 години, което отдавна го прави „неосъждан" и с право да получи разрешително за оръжие. Но понеже е хубаво в такива моменти да се посочи някой виновен - посочиха го.
Другият „заподозрян" пък е имал някаква любовна авантюра с 18-годишна ученичка преди години. Палавницата се оказва роднина на тогавашния главен прокурор и преподавателят е привикан от властта. Поради липса на каквито и да е доказателства за престъпление човекът бил глобен с 50 лв. и предупреден да внимава. Сега обаче е изваден на светло и разпънат на кръст.
Още нещо, което премълчават мнозина: децата от дома, които са посочвани като обект на педофилски набези, никога не са признавали подобно нещо. Дори обратното, те споделяли, че точно тези „чичковци" са били истински добри с тях, защото им купували каквото си поискат. Ето, това е най-страшният момент в цялата галимация - „чичковците" се оказват единствените, които макар и заради перверзните си нагони, са проявявали милосърдие! Държава, в която може да се направи подобен извод, няма право да обвини никой друг за случващото се, освен себе си! Дори при „смекчаващите" обстоятелства, че жертвата Клара е намерена и доведена в дома от гарата в Перник, където едва ли се е занимавала с изучаване на тригонометрия и английски. Това се е знаело от всички около нея, но не са достигали капацитет и ресурс положенето да бъде променено. Защото само едно желание не стига.
Така приближаваме до основният въпрос въобще: кои са причините за целия този ужас? Чухме какви ли не мнения за персонала, за условията, за порциона, за медицинското осигуряване, за социализирането на децата, за приемни семейства, за котрола на обществото и пр. и пр. Но защо не казваме нищо за създателите на тези деца? Бягаме от темата като от тресавище, каквото тя наистина е.
Голяма част от обитателите
на домовете са плод на животински секс между родители, които нямат понятие за
какво става дума. Цигани, по-малко българи и турци без никакво образование, на
възраст около 14-16 години, някои наркомани, други алкохолици, трети с умствени
отклонения създават поколение, застрашено от всички известни на медицината
аномалии. Те имали права и те били свещени. Но не вървят ли тези права ръка за
ръка със свещените задължения? Властта, а и обществото сякаш се свенят да
кажат. Излиза, че вкарването и вдигането на крака в пияно или дрогирано състояние
е право, а задължението да отгледаш децата си - не. Не е ли това апартейд от
страна на румпената част от нациата спрямо останалата част? Демокрация не
означава ли спазване на правилата на общежитие? Излиза, че свободата на
личността се свежда до триминутен кеф, често безпаметен, след което деца биват
обречени на жестоко и тъжно съществуване цял живот. Че обществото трябва да
понесе своята отговорност за това е ясно, но няма ли поне част от тази
отговорност да поемат т.нар. родители. Спорейки по темата за домовете глашатаи
на истината от вякакъв калибър призовават за милосърдие и човещина. Колко
приемствени семейства, готови на апостолска дейност, трябва да се осигурят
обаче, за да компенсират малоумието на скотовете, които биват защитавани с
необуздан плам от някои неправителствени организации. Защо у нас липсват,
например, данъчни и финансови тежнения за тези, които изоставят с лека ръка
децата си. (въобще
не говоря за децата с увреждания и семействата, в които наистина няма
възможност да бъдат отгледани). Каква профилактика се води сред циганите, които
започват сексуални занятия преди да са се научили да четат. Жълтите страници ни
показват пищни сватби с полудеца, което цинично се представя за някаква
традиция, а то си е чиста педофилия. Стига сме си затваряли очите пред
очевидните причини: раждането, „производството" на обречени деца. Нека там се
насочат първо усилията на всички, а вторият сезон на Ани Салич и „великолепната
шесторка" да се проведе в циганските бордеи, но без камери, за да усетят здравото
щипане по задниците на пияните си домакини. Нека загрижените „звезди" обяснят
на себеподобните що е любов, парава и задължения, да им цитират Димчо
Дебелянов, Шекспир и Робърт Шекли пък после да ни приканват с мазен глас да
пращаме SMS-и.
Нужни са ни истински дискусии, на които да се задават и обсъждат истинските
проблеми без да бъдат щадени опредеелни политици, министри и президенти. Кажем
ли си истината, първо ще ни олекне, а след това ще можем трезво да подредим
нещата. Циганите и малоумните им впиянчени събратя от други етноси са част от
нацията и към тях трябва да подходим с внимание, но и със строгост. Ще се чуят
гласове, че проповядвам расизъм, но така стоят нещата. Ако ще всякакви комитети
и организации да ме заклеймят пред цялата прогресивна общественост, ще си
остана на тези позиции. Убеден съм, че вътрешно будителите, преживяващи нелошо
от европейски програми, също знаят че съм прав. Ние сме проблемна държава с
проблемни деца, но истинският ни проблем е говоренето на неистини. Не си ли
развалим кефа сега с неприятната тема, разни комитети и фондации ще продължат
да си лапкат парички от чужбина и да се правят на най-загрижените по време на
семинари в зимни и летни курорти. Управляващите пък ще се задоволят с временните
мерки и пиар кампаниите, а лумпенизацията постепенно ще завладее душите и
мозъците ни. И така, докато няма да има кой да бъде спасяван, защото
спасяващите също ще имат нужда от спешна помощ в лудниците. Ще се спасят само
българите в чужбина. Те обаче ще трябва да чакат някой нов Аспарух да сътвори
нова държава. И понеже това е пълна утопия, нека не забравяме, че педофилите са
от малцината, купували шоколади на децата. Това е много опасно.
Огнян Стефанов
