Голям Шегаджия е нашият президент Росен Плевнелиев. Тия дни казал пред „Ди Велт”, че сме държава за пример. Направо отличници. България имала най-ниските задължение не само в Европа, но и в целия свят. Българите били дисциплинирани и стриктно изпълнявали заръките от Брюксел.
В Гърция, Испания и в други европейски държави очакват растежът да дойде от Брюксел, а ние в България работим усилено за това, обяснява мъдро нашият държавен глава. Той се шегувал, ама германци отбират ли от балкански хумор...
Стана ми мило и драго, като прочетох великите мисли на първия наш държавен ръководител. Толкова се умилих, че една сълза се търкулна по обветреното ми от конструктивните летни жеги лице и падна току до един фотоволтаичен парк на чужд инвеститор. Искахме умен президент – имаме го! Сега, след като сме постигнали всичко, можем да се отдадем спокойно на гордостта си от него. 7,3 милиона герои на капиталистическия труд, неуморни труженици и строители на светлото европейско бъдеще му изпращат топли привети и горещи целувки.А когато стройните редици на работници и кооператори преминат пред мавзолея на ДС, който другарят Плевнелиев се кани да издигне... Ех, вижте ни тогаз!
В този момент се събудих. Скочих от леглото като ужилен - нима всичко това е било само сън?! Нима ръката ми отново е била в контакта и сияйното бъдеще ще се отложи за неопредлено време?!... Не, не е честно!
Тогава осъзнах, че Плевнелиев не се е шегувал, а говорел сериозно.
***
Един час след това. Вече съм по-спокоен и мога да продължа. Радвам се, че имаме такъв президент. Много се радвам. Кротък човек, усмихнат, честен, приветлив. Има три деца. Има и администрация, която от двайсет години главно расте. Готов е всеки да поздрави, да целува наред мало и голямо, да се снима с обикновените хора. Истински народен човек. Човек от народа.
След като си взех леден душ (топлата вода е спряна заради планов ремонт, както е във всички бели държави, ама друг път...), нещата почнаха да ми се изясняват. Плевнелиев знае немски, защото е работил 8 години в Германия. Даже канцлера Меркел го похвали, но нали е била учителка, знае как да подходи педагогически... Искам да кажа, че няма грешка в превода. Значи всичко казано в интервюто е и това, което мисли.
Тогава реших да поразсъждавам върху тезисите на президента, които той така охотно, спонтанно и от сърце е споделил пред „Ди Велт”.
Да почнем с растежа.
Важното е правителствата да се ограничават в разходите си и да не харчат всичко, което са получили. В това отношение България е добър пример - дефицитът на страната е под контрол, той е по-малко от 2,1 процента от брутния вътрешен продукт, а през тази година вероятно ще падне и под 1,6. А държавните задължения, които са 16,2 процента от БВП, са най-ниските не само в Европа, но и в света.
Не вярвам Плевнелиев да не знае, че когато говори за растеж, трялбва зад гърба си да има производство, производство и пак производство. Такова у нас няма от години. Най-крупните ни предприятия са две фабрики – в Пловдив и Монтана за колелета. Най-развиващия се и печеливш бизнес е източване на ДДС. Търговията се развива главно по второ направление - контрабанда и нелегален трафик. „Кремиковци” отдавна е база за 1 млн тона скрап и банкомат за "Октопода", само дето никой не иска да го разследва. За скрап е и забравената вече рафинерия „Плама” край Плевен. Две трети от мините са затворени. Произведеното от ТЕЦ „Марица – Изток 2” електричество е два и повече пъти по-скъпо от нормалното. Заводите за тежко машиностроене в Русе и Червена могила са промишлени трупове. През последните 20 години са закрити ¾ от консервните комбинати в страната, защото няма родно зеленчукопроизводство. А няма, защото са бастисани всички китни някога градини. Произвеждаме 1/20 от някогашното количество електрокари. Оръжейната ни промишленост е в кома, шава малко „Арсенал”, но той отдавна е в частни ръце и държавата не получава нищо от доскорошната ни гордост Калашниците. БЕТА – Червен бряг не произвежда техника за армията, защото вече нямаме армия. Спря и Оловно.цинковия в Кърджали. Медет, Златица, Пирдоп, Панагюрище и пр. промишлени златни зони, са тъжен спомен. През 1987 година сме били на трето място по производство на домати на глава от населението, след Чили и Португалия. Над 4% от доматите в тогавашната Западна Германия са били български. Днес ни няма в списъка на Топ 100. Много примери още могат да се дадат.
Та, откъде този оптимизъм и очаквания за растеж у Росен Плевнелиев?
Но да караме нататък. Имали сме най-ниските държавни задължения в света - 16,2 процента от БВП. Е, и? Най-високите са на САЩ – 98,4% от БВП. Само Япония има да получава от Вашингтон 912,4 млрд. долара. Китай - близо 1,16 трилиона долара! „Джуджето” Люксембург има да взима 68 млрд долара. Но продължават да се натискат да дават на САЩ, а у нас ги няма никакви. Защото сме малки? Не. Защото не произвеждаме и инвестиционната переспектива е почти нулева.
По-нататък в това знаково интервю г-н Плевнелиев дава като лош пример Гърция и Испания. Те се надявали на Брюксел, а не се справяли сами като нас. Като нас? Плевнелиев наистина може да разсмее дори мечка, заспала зимен сън. 900 евро е минималната заплата в горката Испания, а средната – 2200 евро. В България е 138 и 386 евро. За сравнение горивата у нас и в Испания са почти на еднакви цени. В Гърция минималната заплата е 877 евро, а средната 2180 евро. Закъсалата Ирландия, която ние тук окайваме, е с още „по-странни” показатели. Там минималната заплата е близо 1500, а средната – 3740 евро. Дали калкулаторчето на президента Плевнелиев може да сметне за какви разлики става въпрос? Къде сме ние отличниците и къде двойкаджиите Испания, Гърция и Ирландия. Нещо май критериите на „Дондуков” 2 и останалите българи се разминават.
„В момента средствата от европейските фондове се управляват много по-ефективно. Има само три държави, в които нито една от оперативните програми на ЕС не е била прекратявана, България е сред тях”. Не, това не е цитат от „Хрониките на Амбър” на Тери Пратчет, а на Плевнелиев пред „Ди Велт”.
Би било невъзпитано да влизам в спор с държавния глава, но се изкушавам да му припомня някои констатации от Доклада на ЕК, получен в София през юни 2012 г. В него се казва буквално, че „липсват реформи в най – проблемните сектори у нас”. Оценката за България е доста негативна, на моменти иронична. И не, че правителството не полага усилия, напротив, старае се, но резултатите ги няма. А те липсват заради средния ешелон на администрацията. Там векуват кадри, които нямат никакво понятие от управление на еврофондовете. Пълно е с хора, които взимат проценти от всеки кандидат по проект. Някои дори се самопредлагат.
Липсва ефективност в публичния сектор, по-специално в областта на здравеопазването и образованието. Липсва адекватност на отпусканите пенсии в пенсионната система, пише буквално в доклада. Но това самият Плевнелиев би трябвало да го е чувал от родителите си и някои свои роднини и близки. Същият доклад ни съобщава, че у нас рискът от бедност е най-висок от всички страни в ЕС. Подчертава също увеличената безработица, особено сред младите хора. В България равнището на научните изследвания и иновациите е ниско, гласи поредна констатация в доклада. Усвоили сме едва 25% от еврофондовете, което е крайно недостатъчно.
Това, че България е извадена от процедурите за свръхдефицит говори за правилната политика на българското правителство, но то е за сметка на други сектори.
Добре все пак, че Плевнелиев не хукна да „надгражда” Първановата безумна идея за „социален президент”, че с тези пенсии и тази безработица носът му щеше да стане като на Пинокио...
Президентът не се избира, за да хвали държавата тук и там. Той трябва да е конструктор и съидейник на добрите идеи и практики. Да помага българите да се измъкнат от позорното качество на живот, да се опита да ги мотивира за повече усилия и воля. Той трябва да знае също, че всички успокоителни фрази, че трябва да изтърпим още малко, още една петилетка, силно дразнят хората. Те търпят всякакви шарлатании от десетилетия и ако имат вина за скапаното дередже, тя е не повече от 30%. Останалите 70% трябва да лежат на съвестта на политическата и управленска класа, към която принадлежи от известно време и Плевнелие. Прозрачност, за каквато той често говори, означава открито и ясно да се казва истината каквато е, а не каквато на някой му се иска да е. От неговите твърдения пред „Ди Велт” излиза, че българите сме толкова добре, че нямаме нужда от помощ. Това е дълбоко невярно! По всички жизнени показатели: смъртност, средна продължителност на живота, брой болни от инфаркт, инсулт и рак, детска смъртност, ниска раждаемост, качество на живот – сме на последно място в ЕС. Това трябва да се знае в Брюксел и да се повтаря, докато там проумеят, че трябва нещо да се направи за този народ. Плевнелиев трябва да ни защитава и да отстоява българския интерес, а не да се хвали с несъществуващи постижения. Навремето, когато Тодор Живков се срещал с бисателите и ги питал как са, един от желания да се натегне на Първия отвърнал: „Както кажете, другарю Живков”. Има и един виц, подходящ за случая. На среща с работници в един завод Тодор Живков се интересувал: "Как сте, как сте", шегувал се той. "Добре сме, добре сме", шегували се и работниците. Поведението на сегашния президент по нещо напомня това мекушаво и слагаческо поведение. Откакто е на „Дондуков” 2 оттам долитат само общи фрази, скучни прессъобщения и накипрени фотосесии. Няма сол и пипер. Мерси, но този филм е скучен и фалшив. При Първанов поне имаше пикантерии и скандали: ловни излети, женски истории, олигархични кръгове, задкулисни интриги.
Или Плевнелиев разчита, че всички българи спят с ръка в контакта и сънуват сеяйни бъднини? При тоя скъп ток и това едва ли става...
В живота важат само примерите от живота. А те не са в наша полза. Време е Плевнелиев да осъзнае това.
Димитър Станимиров
