Какво правят младите, когато не окупират Орлов мост, не гасят пожари, не се мобилизират срещу АСТА, не защитават Иракли? Защо са толкова неразбрани и неразбираеми за елитите? Кои са те?
Те са поколението „Защо”.(1) Родени са в епохата Интернет, не признават авторитети, не приемат нищо на доверие, изтъкани са от парадокси, решени са не те да се подчинят на лидери и политики, а елитите да се огънат пред техните искания.
От демографска група към политически субект
Има различни начини да бъдеш млад. Има поколения, за които младостта е възраст. Има други, за които тя е кауза.
Едните се вписват в обществото, другите го взривяват. Първите приемат социалните норми, вторите ги пресъздават. Едните остават демографска група, другите се превръщат в политически субект.
Малко са поколенията, които остават в историята. Западът запомни поколението на 1968 година. Тогава младите от Ню Йорк до Париж заляха площадите, издигнаха барикади, формулираха лозунги, вдъхновяващи и до днес. Барикадите бяха бързо вдигнати, младите се върнаха в университетите и предприятията. Но университетите и предприятията не опитомиха младите, а младите преобразиха и тях, и обществото, и ценностите. Екология и отговорност вместо затъпяващо потребление, уважение и признание на различните вместо унифициращ калъп.
Неолиберализмът на 80-те обезличи младите – пазар, пари, успех, егоизъм, издигнат на пиедестал – това беше новата политическа мода, която тогавашните млади просто приеха.
Днес младите в света са гневни – срещу диктаторите (арабската пролет), срещу елитите, стоварващи тежестта на кризата върху гърба не на тези, които са я предизвикали (седящите младежи на площада Пуерта дел Сол в Мадрид, безкрайните протести в Атина), срещу диктата на пазарите и безотговорността на финансовия капитал (Окупирай Уолстрийт).
Гневни са и нашите млади. Срещу лобизма, корупцията, безотговорността. Те са навсякъде, но зумът на младите ги откроява в трите сфери, към които те са чувствителни: свободата на Интернет (от АCTA до домораслите опити за “подслушване” на Интернет и поставяне под въпрос свободата на блогърите), сакрализираната екология (от Иракли до закона за горите), ценността на индивида (смъртта на Яна).
Гневът е политически ураган. Помита решения, закони, авторитети. Отнесените от вихъра му политици се опитват да се захванат за смешни корекции, вето, манипулирани сондажи, набързо и несръчно сглобени отговори. Толкова набързо и несръчно колкото неудачните решения, предизвикали гнева.
20-годишният преход не е видял такава бездна между млади и елити. Елитите ли деградираха? Младите ли се еманципираха?
Глобалното поколение
Младите се освободиха от своите елити, защото последните са национални, а младите са глобални. Наричат ги поколението Еразъм, пътуват, докато следват, ходят по международни бригади, включват се като доброволци в мисии в чужбина. Нов български филм – „Чужденецът” – ги показва как прекосяват Европа в търсене на голямата любов. Любопитно е и търсенето, и намирането – дали в Париж или в най-затънтеното родно планинско село, тази любов е все интеркултурна.
Каква по-голяма свобода от мобилността и космополитизма? Младите може и да не гласуват редовно, но активно гласуват с краката си. Дефицитите на демокрацията борят и с протести, и с емиграция.
На висок форум у нас развих идеята за българската диаспора като демократичен потенциал. Любопитно е, че тя не впечатли особено институциите, но докосна българите зад граница – от САЩ до Франция непознати за мен българи я коментират и транслират.
Елитите идват и си отиват, най-големият демократичен капитал са активните граждани – и в страната, и зад граница.
Преписвачи и иноватори
Дигиталните млади са поколението на парадоксите. Copy paste е любимата операция. Всички преподаватели знаeм, че преписването е масов спорт, в който винаги печелят студентите.
Те са и поколението на иноваторите. Никога в историята на развитите страни не е имало толкова голям процент млади създатели на предприятия. Никога техният брой не се е увеличавал с такава скорост. Никога не е било толкова лесно да стигнеш от иновацията до глобалния пазар – създаваш оригинална апликация за iPhone и достигаш до множество отворени за новости потребители.
От гаража до най-мощната компания в света, от студентския запой до глобалната социална мрежа – това е митологията на Интернет поколението и то с радост и ентусиазъм я практикува.
Нелоялни към институциите и неудържимо увлечени в интересни идеи
Японският труженик, който влиза в една фирма, приема нейните правила и норми и й посвещава целия си труд и лоялност, изглежда днес като извънземно. Авторитет, какъв авторитет? Йерархии и пирамиди не ги впечатляват, младите днес не изпитват никаква особена лоялност към организациите, фирмите, институциите. Тази нелоялност може да достигне до арогантност: мениджъри и преподаватели споделят, че младите изискват уважение, не не винаги отвръщат със същото.
Институционалните логики не ги привличат особено. В същото време са готови да работят всеотдайно, със страст, ентусиазъм и енергия по проекти и идеи, които ги вдъхновяват.
Cool, но амбициозни. Много cool и много амбициозни. Суичерът и маратонките на Марк Зукърбърг са емблемата на дигиталните млади. Какви конвенции, какъв етикет, когато искаме да променяме и завладяваме света.
Аз да плащам? За какъв ме взимате?
Да се запълни легално един iPod последен модел струва колкото Порше втора употреба. Можем да си представим феноменалното нарастване на джобните пари на днешните млади или обемът на техните нелегални практики, шеговито коментира Фабрис Епелбоен, директор на сайта ReadWriteWeb (2).
Дигиталните млади са поколението на споделянето. Споделят музика, връзки, информация, знания. Това е тяхната отличителна марка. Да притежаваш ,без да споделяш е властта на предишното поколение. Днес младите от социалните мрежи искат да притежават, като споделят.
С мои студенти от международен летен университет разсъждавахме как да превърнем дигиталния индивид в е-гражданин. Родиха се интересни идеи. Едната беше да не се позволи части от Интернет да бъдат продавани и купувани. Интернет да бъде общо благо.
Лекота или риск
Френската майка изпраща дъщеря си на детската градина и я съветва: „Внимавай”, американската шеговито я окуражава: „Bye, bye, have fun, забавлявай се”. (3) В тази интеркултурна карикатура виждаме либералното възпитание в основата на едно от най-изумителните качества на днешните млади – лекотата, с която преминават от едно занимание в друго. Дипломирани инженери стават социолози, дипломирани политолози – информатици. Още по-любимо занимание е съчетаването на най-различни занимания. Те са и рожба, и стимул на маркетингововата стратегия „3 в 1”. Някога се искаше първо да учиш и чиракуваш, едва после да се професионализираш. Днес и ученето, и професията е fun, учиш едно, работиш друго, важното е да те интригува и увлича.
Те са поколението на риска. Първо, защото обществата стават все по-рискови и най-вече, все по-огънати под тежестта на осъзнаването на риска. Второ, защото днес е по-лесно да успееш. Днес е по-лесно отвсякога и да се провалиш. Преди провалът беше драма и стигма, днес е част от спорта, има втори рунд.
Младите приемат предизвикателствата на обществото на риска: те не искат да следват, а да експериментират, не искат да повторят, а да създават.
Първото поколение на прехода, което може да мечтае
Поколението на 80-90 имаше кауза – сваляне на комунизма и демокрация. Поколението на края/началото на века видя реализацията на тези каузи: ЕС. Политиците мислят и не могат да измислят нови каузи. По-лошото е, че принизаха висотата на европейската идея и от демократична ценност я превърнаха в неусвоени фондове.
Елитите днес са безсилни да предложат нови каузи. Младите днес въобще не обръщат внимание на немощните опити на политиците. Край на големите дискурси. Време е за конкретни каузи, инициативи, протести.
Младите днес възраждат утопията и мечтата.
По време на Окупирай Уолстрийт някой предлага всички, които искат да мечтаят, да вдигнат ръка. (4) Вдига се гора от ръце. Марина Ситрин, една от авторките на книга, събираща автентични разкази от Окупирай Уолстрийт, представя себе си като писател, адвокат, активистка и идеалистка. (5)
Младите днес нямат лидер, организация, програма, структурирани искания. Имат мечти.
Дори да не постигнат нищо друго, само с това ще останат в историята. Поколението, върнало на обществото социалното въображение и свободата да мечтаеш.
----------------------------------------
1. Generation Y – от английската буква Y, която се произнася като думата защо.
2. Rollot, Olivier. La generation Y. PUF, 2012.
3. Пак там.
4. Occupy Wall street! Textes, essais et témoignages des indignes. Paris : Les Arènes, 2012.
5. Пак там.
Анна Кръстева, доц. в Департамента по политически науки на Нов български университет, доктор хонорис кауза на Университета Лил 3 във Франция
