Нападението в Бургас е провал за разузнаването на Израел. Това не е обвинение, а житейска истина, част от трудната действителност на непрекъсната борба с тероризма и нациите, които го подкрепят.
Това пише израелският журналист от Амир Орен от ежедневника „Аарец” в свой анализ на причините и следствията от терористичното нападение на летище „Сарафово” в Бургас, под заглавие „Нетаняху иска да обърне провала на израелското разузнаване към България, като извинение да нападне Иран”.
Че има успехи или провали е в естеството на подобна борба; и дори да има много ползи, малкото провали идват с висока цена, пише още журналистът.
Ако израелското разузнаване – с помощта на местните служби – не се беше провалило в разкриването и предотвратяването на заговора, Бюрото за борба с тероризма (което е част от апарата на министър-председателя) щеше да издаде предупреждение за пътуване със заглавие „България”, което щеше да бъде разпространено по света.
Провалът на службите
С липсата на подобно предупреждение и отсъствието на затегната сигурност в Бургас, можем спокойно да предположим, че тези които са планирали и извършили нападението, са успели да прикрият дейностите си – събирането на разузнавателна информация преди нападението, подготовката на терориста-самоубиец или на полевия служител, поставил експлозивите и контрабандното вкарване на оръжията (за атентата).
Израел не е сам в този вид провали. Апаратът за сигурност и разузнаване, който обгражда Башар Асад – който знае, че е мишена – беше пробит (дори и само негови помощници да пострадаха). Един подозрителен, професионален специалист по контра-разузнаването като заместник-министърът на отбраната (бел. ред. – на Сирия) Асеф Шаукат, беше убит по същия начин, по който сами сирийците ликвидираха Башир Гемаел преди 30 години.
Ако ядрото на борещия се за оцеляване режим на Асад е пробито – особено от някой от собствените му лоялисти – той не може да обвинява Израел за това че е засякъл пробив в сигурността му – особено в чужда страна.
„Иранската следа“ на Нетаняху
И въпреки това, Бенямин Нетаняху по собствени причини, се опитва да превърне провала в постижение. Два часа след нападението, той вече казваше, че „всички следи водят към Иран”.
Разбира се това е обосновано обвинение: но от гледна точка на едни министър-председател, за разлика от един коментатор – човек би се надявал на малко повече доказателства.
Но докато се сдобие с подобно доказателство, Нетаняху говори за световен план „в последните месеци” и 18-тата годишнина от нападението срещу еврейската общност в Буенос Айрес (което не оправдава в неговите очи повишаване на опасността от терористична заплаха).
Заключението: „Това е иранско терористично нападение“.
Заканата, която следва: „Израел ще отговори твърдо на иранския терор“.
От „сенчестия“ към истинския фронт
Дори и желанието на Нетаняху да се сбъдне и бъде открито доказателството за отговорността на Иран, това няма да оправдае преминаването отвъд сенчестата война, която прилича повече на взаимни терористични нападения, в пълномащабен конфликт, който според Ехуд Барак (бел. ред. министърът на отбраната на Израел) ще отнеме живота само на 500 израелци – един вид Бургас Х 70 пъти.
Нетаняху и Барак са нетърпеливи да изпратят израелските въоръжени сили на нападателна мисия, насочена към ядрените обекти на Иран. Липсва им обаче убедително извинение, след като иранците все още не са решили дали ще произведат ядрено оръжие, а президентът на САЩ Барак Обама е зает с други неща до ноември – все проблеми, които могат да бъдат забравени единствено при звука от експлозии откъм Персийския залив.
Мит Ромни, когото благотворителят на Нетаняху Шелдън Еделсън желае да постави в Белия дом, изглежда, че ще загуби. Една Израелско-Иранска война, която би създала сериозни икономически заплахи – е последната надежда, на която разчитат противниците на Обама.
„Когато изтребителите полетят на Изток“
Авторът обръща внимание на наблюжаващто разпускане на Кнесет (парламентът на Израел), в контекста на предстоящите в началото на 2013 парламентарни избори в Израел, на които се очаква партията „Ликуд” на премиера Нетаняху да затвърди позициите си.
Според Амир Орен този период ще даде възможност на двамата водещи играчи в израелската политика в момента – премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Ехуд Барак да продължат с „провокациите и размяната на удари, докато накрая след ирански отговор на израелски отговор, изтребителите не полетят на изток”.
Авторът обръща и внимание на повишената активност на САЩ в Персийския залив последните месеци и предвидените съвместни учения през август-септември с няколко държави от региона, сред които Саудитска Арабия и Катар.
„Официално, съболезнования за случилото се в Бургас. На практика, предупреждение към Иран”, пише в заключението си авторът.
„Както в Ливан през 1982 г., Иран е война, за която се търси извинение. „Belli” е налице; остава само „Causus”*
На Нетаняху и Барак не трябва да се позволява да го намерят в Бургас”, завършва Амир Орен.
*Casus Belli – от латински – повод за война
