Върхушката на Българската православна църква нехае за сираците, манастирската ракия е съвсем блага, когато съвестта на духовните пастири не се товари и затормозява с излишни разсъждения за социалната бездна у нас.
Александър Иванов
Зачестилите инциденти с деца от социални домове показват не само колко безнадеждно болна е държавата ни, но и колко далече от тези проблеми е Българската православна църква. Във ветровитият и слънчев понеделник в столичния храм „Свети Николай” се разминават неколцина вярващи, които палят свещички и смирено се молят пред иконите. Свещеникът от храма отец Иван изпълнява своите задължения с усърдие и прилежност. Според него основният проблем с домовете за деца, лишени от родителски грижи би могъл да се реши само ако всички от нашето общество си дадат сметка за това, което се случва. „Да, държавната власт си признава, че има много нерешени проблеми в тази посока.” – твърди той. „Но митрополиите из страната и Светия синод нямат ясно отношение към бедните, онеправданите и социално слабите. Преди, по времето на комунистическия режим църквата нарочно бе отделена от тегобите на хората, за жалост и след падането му, нещата не се промениха.” – смята отец Иван. Свещеникът казва, че не може да излезе от своята енория и да започне да обикаля домовете за деца, това не е в рамките на неговите правомощия, нито пък и на който да е редови свещенослужител. „Повечето директори или ръководители на подобни домове, особено на тези, в които има умствено изостанали деца или както сега е модерно да се казва – в неравностойно положение или са атеисти, или никак не им се иска вътре да влизат други хора, даже и свещеници. Защо например както канят понякога психолози, не поканят и духовни лица, при всички случаи това ще е от полза.” – продължава своите разсъждения отеца от храма „Свети Николай”. „Защо църквата не се намесва в тези дела, защо не помага на онеправданите, на бедните и на лишените от разум, е въпрос на политика на Светия Синод, оттам трябва да се търсят отговорите, ние сами не може да подемем каквато и да е инициатива.” – твърди отчето. „Ако едно дете не бъде научено и не му се обясни, какво е Бог и защо трябва да се вярва в него, то само не може да го разбере и не бива да упрекваме невинни създания, че не са съпричастни към свещенослужения и обреди, възпитаващи определени християнски ценности и добродетели. В много страни из Европа църквата играе основна роля и извършва огромна благотворителна дейност в домовете за сираци, инвалиди или възрастни хора, но у нас не е така. И няма как другояче да бъде след като и сред родното духовенство сребърниците имат по-голяма стойност от нетленните неща в човешкото битие. Преди време едно социологическо изследване показа, че сред ромското малцинство има модна тенденция децата да се кръщават с библейски имена. Сред нароилите се секти и какви ли не църкви, различни от православната, основното ядро от вярващи са цигани.
Каква утеха и упование намират в своите религиозни упражнения е друг въпрос. Но е ясен един прост факт – Българската православна църква е толкова далече от социалните проблеми на нашето общество, че по- лесно човек ще стигне на Марс, а и по- скоро, отколкото висшето ни духовенство да вземе присърце онова, което по каноните Божии е призвано да върши. Изнасилванията, бруталността, малоумието, убийствата и всевъзможните перверзии в тези домове ще продължат. И съвсем самотни ще си останат думите на този млад свещеник от столичния храм „Свети Николай”, че църквата трябва да се грижи за всяко човешко създание щом то се е появило на тази земя. В България са 12 епархиите, които се управляват от архиерей, който носи титлата митрополит. В повечето случаи те се появяват или на големите християнски празници като Коледа и Великден, или пък си трошат краката да освещават недвижимите и кичозни придобивки на българските новобогаташи. В останалото време са неми и глухи.
снимки Вяра Йовева
