След атентата на 18 юли се чу цял хор от гласове, които уверяваха, че след врзива България няма да е същата. Това клише е използвано нерядко по света, но у нас не си е много на мястото. Каква е била България досега, че след бомбата, автобуса и нелепите жертви няма да е същата? Въпрос, който заслужава отговор.
Фундаменталните изводи ще оставя на дежурните спецове по ислям и тероризъм, които превъзбудено се наддумват от дни, чувствайки се планетарно значими. Те сякаш си вярват, че мнението им обикаля света и оказва влияние на държавници и политици. Български тв студия заприличаха на трибуна на ООН, където се решава бъдещето на планетата.
Нещата са както обикновено по-прости и по нашенски объркани в дребни, но неприятни детайли.
Да вземем темата за сигурността. До момента никой официално не признава да е имало някакъв пробив в системата за сигурност. Няма и виновни. Опозицията и тя, вместо да говори отговорно и принципно, се хвърли да лапа политически дивиденти, сякаш са изстудени резени диня. Най-важни за нея са някакви оставки, сякаш това ще върне живота на загиналите или ще успокои раните на пострадалите. Височайша глупост! И като видиш сред критикуващите лунообразното личице на бившия вътрешен министър Михаил Миков, ти става ясно, че от подобни критики нищо свястно няма да се пръкне. Най-слабият шеф на МВР да дава оценки е направо смешно. Много нахъсан е и Сергей Станишев, лидерът на БСП и кандидат за такъв на ПЕС. Е да де, ама той дори не е служил войник и не знае елементарни неща за взривовете, караулната служба, оръжията и прочие мъжки неща. Но и той налита да обяснява за тероризма, завършвайки винаги с новата си любима фраза” „Ще победим ГЕРБ на изборите”. Ами победете ги, ако можете, но сега говорим за други неща.
Чуват се и дежурните крясъци откъм нишата на „Атака”. У нас било пълно с „клетки” на радикалния ислям, а националната ни сигурност била пълна измишльотина. И така да е, с крясъци не става.
Да започнем поред.
Тези дни се чуха всякакви мнения, но едно липсваше осезателно – това на ДПС. Освен, че неодобряват атентатите като такива, нищо друго не дойде оттам. Ахмед Доган и обкръжението бу бяха длъжни да излязат с декларация осъждаща тероризма и радикалния ислям. Не го направиха и това навява някои мисли.
Другото непонятно нещо бе липсата на какъвто й да е официален представител на властта и политическата класа на погребението на единствения българин, загинал в атентата в Бургас Мустафа Кьосов. Каква ирония на съдбата – ислямисти взривяват евреи, но гине и мюсюлманин... Странна е тази безотговорност на властта, особено на фона на масираното й присъствие в Бургас веднага след трагедията. Скупчването в екстремни ситуации на толкова началници освен, че поражда съмнения за показност, е и опасно от гледна точка на сигурността. За това май никой не се замисли. Дори напетите момци от НСО не отрониха дума, че при риск от повторен атентат не е добре вождовете да са на едно място, защото държавата може да осиротее, да не дава Господ.
Пред камерите на задъханите медийни екипи са всички – и управляващи и опозиционери, но на гроба на Кьосов – никой. Странна работа. Какво всъщност работят съветниците, пиарите, анализаторите? Вижте кадрите и снимките от посрещането на тланните останки на загиналите израелци в Тел Авив и ще ви станат ясни много неща. В Бургас подредени като ламбени шишета, а в с. Юруково - никой.
Но да вървим нататък.
До момента не се е отронила и дума кой стопанисва летището в Сарафово. Кой отговаря персонално за охраната там. Имало ли е строг ред и въобще някакъв ред при пристигането и отпътуването на групите с израелски туристи?
Отговорът го знаят всички: не, не е имало. Който и да попитате от тези, които имат и най-малъг досег с летището, ще ви каже, че повечето рейсове се паркират в опасна близост до зоната за сигурност. Че няма добър ред при извозването на туристите към хотелите. Че багажа се чака понякога с часове, защото багажните линии са малко. Не се чу също на летището да е имало обучено куче, което да обикаля със своя водач и да души за взривни устройства.
Туроператорите са виждали всичко това, но не са подали и един сигнал в МВР и съотвените служби.
Трето. Българското външно министерство пусна телефон за информация на 24-я час. Външното министерство на Израел направи това на 1-я час, а на третия час имаше телефони за връзка и в София, и в Бургас. Усещате ли разликата?
Първата пожарна кола пристигнала след 15-та минута. В Израел нормативът бил 5-7 минути. Линейките закъснели още повече.
Израелски медии писаха също, че личала незаинтересуваност у служителите по безопасността на летището веднага след взрива. Никой тук не каза кои са тези хора и защо са създали такова впечатление.
Последваха грозни съобщения, че на някои от ранените и транспортираните до болници в града са изчезнали златните бижута. Наложило се израелското посолство в София да се заеме с издирването на откраднатите златни вещи. Не знам дали си даваме сметка калко отвратително е това и какъв имидж ни създава по света. Не че досега той е бил прекрасен, но още една лъжица катран...
И до момента от МВР няма и ред по въпроса, кои служби всъщност отговарят за реда и безопасността по летищата, авто гарите и жп гарите. Защо те се пазят в тайна и защо няма някъде публикувани мерките за безопасност, които всеки би трябвало да знае и спазва.
Не е ясно също, защо няма утвърден план кой какви функции изпълнява в ситуация като тази на 18 юли. Ако пък има такъв график, къде е той и защо се пази в тайна.
Траги-комично е като слушаш зрели мъже на високи постове да отговарят уклончиво дали има или няма на територията на България опасност от ислямски фундаментализъм. Прозрачността е първата гаранция за доверие, а оттам и за безопасност. Когато крият от теб някаква опасност, всяка нейна проява винаги ще ни „хваща” неподготвени и ще е изненада. Колко време трябва да мине от взривовете на гара Буново, да речем, за да се научим, че мерките за безопасност не са „собственост” на службите, а засягат всеки българин и той има право да знае всичко за тях.
И накрая: доста нелепо, на фона на убитите и ранените, звучаха думите на благодарност към тези или онези служители, които били действали всеотдайно и професионално. Това е нелепо и грозно! В момент, когато труповете са още топли, както се казва, да се изразяват благодарности е доста неподходящо и невъзпитано. Хем сме допуснали да се случи такава трагедия, хем пък професионално сме събирали останките...
Връщам ви към клишето „България вече няма да е същата”. Голяма заблуда. Същата ще е. След няколко седмици споменът за терористичния акт ще избледнял, победен от нищоговоренето и щедрите обещания за нещо си в бъдеще. Ориенталската бавност по гари и летища ще си остане същата. Чиновническата ленност и подозрителната тайнственост на институциите ще забулят в мъгла всички въпросителни около сигурността. Някой от време на време уморено ще пита какво става, а друг още по-уморено ще отговаря, че всичко е наред и спазваме всички инструкции на НАТО и ЕС.
Слънцето ще си пече ли пече над таз робска земя... Ще отбелязваме нови температурни рекорди, чалготеките ще са пълни, плажните сюжети са в разгара си, задава се нов ВИП брадър, БСП иска властта, СДС се пука по шевовете, по пътищата все така няма табели, правозащитниците ще дебнат в засада, мафията ще си брои милионите, корупцията ще се излежава в скъпи курорти и хладни кабинети. България ще си е същата. Каквато и преди сто години. Защото ние не се променяме.
Димитър Попкутуев
