Част от цивилизования свят ли сме, или си кютим в полите на Ориента? Отправна точка в нашата национална агония по темата Македония е случаят „Здравко Здравески”, казва в интервю за Frognews.bg поетът.
Румен Леонидов е поет, публицист, общественик, правнук на Леонид войвода, за когото има народна песен, наричана Марсилезата на Македония. Тя, заедно с още 9 песни, е била номинирана за химн на Р Македония. Работи като наблюдател на в-к „Животът днес”, безплатен седмичник, с 300 000 реални читатели; той е главен редактор и на литературния сайт fakel.bg.
интервю на Ана Кочева
- Буквално преди часове ти представи в Бургас книгата на Здравко Здравески „Аз, българинът от Македония”. Нашите читатели познават историята на Здравко, а ти нарече „записките” му „ужасна, отвратителна история, която не просто разтърсва, стряска и буди..., а разбива, размества, сгромолясва, продънва, разцепва с потресаваща сила всички пластове на съзнанието ни”. Нарочно цитирам дословно, защото само преди дни на Бургаското летище се случи нещо, което може да бъде квалифицирано с подобни думи. Какво става с нашия свят, Румене; все ни повтарят клишето, че никога вече няма да е същия и взехме да го проумяваме със страшна сила...
- И аз се чудя накъде върви света....Човечеството изглежда иска да се самоубие. Като китовете, които кой знае защо, излизат на брега на океана и там издъхват. Вече пренаселихме планетата и надхвърлихме 7 милиарда души. Как на всеки един да му се внуши, че Бог не обича терора, а проповядва добродетелност и морал? Кой ще ги научи що е туй веротърпимост, етническа толерантност, съпричастие? Кой трябва облагороди милиардите люде, след като мнозинството от тях не мисли за друго, освен как да задоволи глада си и как да се доразмножи.
Животното Живот ни превзе отвсякъде. На планетата ни не властва разумът, братството и мъдростта, тук дивее девизът: „Алчността работи, тя носи огромни печалби!” И наглостта работи на огромни обороти, в света тя става все по-ненаказуема и недосегаема, тя убива у утрешните човеци желанието за интелигентност, образованост, възпитание.
Защо младите бизнесмени, брокери и банкери стават все по-безогледни измамници? Защото терористи стават все по-агресивни? Защото съвременната цивилизация не им предлага нито вяра, нито надежда, нито любов, а само професионално порно и похот, всекидневно кулинарно чревоугодничество, телевизионни състезания за пари, за лесни печалби, за бързи пари. За каква финансова криза говорим, когато нравствената девалвация удари в небето, когато е издигнат за световен култ влудяващият стремеж към лукса и показността? Произвеждаме не личности с фантазия и финес, а фанатични фенове, които от деца гледат как от екраните текат реки от кръв, как якото насилие е превърнато в як бизнес. Днес дори културата е подменена с пошлите предпочитания на простолюдието, с масовото забавление на биомасите, а в пресата рубриката „арт” е рядкост, защото всичко вече е „шоу”, „блясък” и „оживление”... Дали човечеството наистина е решило да се самоубие? Или е на ръба на нервна криза?
- Всички гадаят адекватни ли бяхме вкупом в реакциите си на събитията: държава, медии, граждани, въпреки че не знам дали въобще има адекватен отговор на тероризма?
- Няма как да се напълно адекватни, след сме свикнали винаги да се оправдаваме. Да, формално у нас това се случва за първи път, но по света тези антентати стават доста често. Въпросът е, ние, като общество, част ли сме от света, от цивилизования свят, или си кютим в полите на Ориента и гледаме сеир. Въпросът е дали само формално сме част от европейското семейство или всъщност сме кекаво дете, братче на изолираните сърби и македонците, близки съседи по манталитет на разгащените до неузнаваемост гърци? Един и същи случай ли сме или сме трезво мислеща общност, която усвоява и преосмисля опит, и го прилага като свой принос... ще започна отговорът си по-отдалеч: ако имаш талант на художник от гледане на картини можеш да станеш добър рисувач, дори отличен майстор, но ако цял живот си бил воайьор и зяпаш на света само през монитора, ако мислиш не със собствената си главата, а с телевизора върху раменете си, няма как чуждата скръб да те стори по-добър, по-човечен, по-духовен, по-съвършен, и по-подготвен за изненадите, ако щеш... Знам, че народът ни няма нужда от стряскане, а от събуждане, но предишният път така я карахме 500 години, а сега, нито земетресението, нито малките убийства могат да произведат големи промени в личното ни и колективно съзнание. Общественото ни развитие е много изостанало, интелигенцията ни е малобройна и бездумна, самозавряла се е в ъгъла и понеже страда от безпаричие, предпочита да хленчи и да се вайка. Нашите простаци – средни, кръгли и ъгловати – са в пъти повече и са преобладаваща част от публиката.
- Е, то излезе едва ли не, че няма читави хора!
- Има, разбира се, те са скромни, чисти и честни, но са разпръснати из географията ни, те не са активни, нито агресивни, те страдат искрено за жертвите – от Колорадо до Бургас, защото така са ги научили в семейната им среда. Те никога не биха си и помислили: „Хак им е на евреите, така им се пада...” Всеки, който си казва тези думи макар и на ум е вече терорист, потенциален или реален, все едно. Защото безсилието му го тласка към насилие, дори и само като помисъл. Тези нещастници не познават дори народната ни мъдрост, която гласи, че който зло мисли зло го постига. Затова всеки неосъществен човек е нещастник. И на него винаги другите му са криви, защото той няма вътрешен живот, не живее в себе си, не се изправя никога срещу себе си и вътрешното си „аз”, той е човек само по биология, иначе е доведен или се е довел до състояние на социална измет, от която дори и тор не става, защото Духът не се храни с материя... А с енергия. Адекватен отговор на тероризма в този негов най-извратен вид може да даде само социалното благоденствие и спазване на демократичните правила: мнозинството от мюсюлманите и християните, граждани на Израел, които имат работа и човешки права, хич не са склонни да убиват невинни хора, докато жителите на Газа, където всички газят в нищета, която ни е позната от циганските гета, там безсилието пред реалността ражда изродените деца на терора... В Ирландия католици и протестанти се биха и взривяваха сума години – смири ги, може би временно, икономическата адекватност и перспективна бъдност пред ирландците, този толкова горд и дръпнат по своему народ... За какво иде реч? Не всички християнски държави имат християнско поведение, което като последствие предопредели появата и извращенията на ислямистите, които брутално подменят основните постулати на Корана, точна както ние не спазваме правилата на Новия си завет... Но не щем да си го признаем. Добре, че повечето индуисти и будисти живеят в мир със себе си, добре, че светогледът им е устойчив и се придържат към учението за четирите цели в живота на човека. Ако и те се включат във войната между различните степени на цивилизованост, ще последваме примера на китовете самоубийци. Но тази опасност ще ни грози, докато политическият елит като цяло и различните бизнес елити на планетата живеят в атавистичен и атеистичен мрак, докато религията на примера тотално отсъства, докато поведението на финансовите елити продължават да обезсмислят смисълът на живота на обикновените хора, на живеенето чрез труд и почтеност, на планетарното съществование. Днес в глобално отношение липсва по-близка или по-далечна перспектива, липсва каквато и да е перспектива, което убива човешкото у човека и го превръща в гнусен животински вид. Усещал съм го в себе си и по себе си. Като по-млад и мен ме озверяваше несъвършенството на света около мен, без да си давам сметка, че липсата на стремеж към духовно извисяване и у мен е една от причините светът да бъде такъв, какъвто е. И на мен тогава понякога ми е идвало не само да се гръмна, а но, ако мога, да грабна планетата като граната тип „лимонка”, да я шибна в коляното на Бога и да я запратя, да се взриви в устището на тъмната Вселената... Сега живея в хармония единствено със себе си и никой не ми е крив, че имам толкова недостатъци. Но съм щастлив, че не примирението, а смирението ме прави по-малко смъртен...
- Връщам се отново на книгата, с която и заради която започнахме този разговор. Тя се нарича „Аз, българинът от Македония”. Със сигурност ще стигне до мнозина, защото поне една трета от хората в България могат да кажат същото за себе си, имайки предвид собственото си потекло. И ти, и аз в това число. С какво ще ни докосне точно този документален разказ на Здравко? (Питам и защото имаше някои, които съзряха в неговото идване в България пак дългата ръка на УДБА)
- След време за случая „Здравко Здравески” ще се разглежда като исторически. Защото този казус се превръща в отправна точка в нашата национална агония по темата Македония. Първо: стана драстично ясно, че режимът в най-братската за нас страна, е абсолютно тоталитарен спрямо всички, които се чувстват българи. Там можеш да си турчин, влах, черногорец, сърбин, словенец, албанец, но българин – не може. Нито като малцинство, нито като мнозинство. Ето защо Скопие не ще да влезе в ЕС, а само гледа да цоца от предприсъединителните фондове, защото това ще бъде смърт за македонизма, за сърбокомунистите. За това не се прави нито референдум за името на страната, нито се провежда преброяване, защото можеше да се окаже, че там освен македонци и албанци, в графата „и други” да се появят много повече българи от очакваното. В тази държава, ако имаш двойно гражданство, щом ти изтече срока на македонския паспорт, трябва да се върнеш в Скопие, за да ти го подновят. Посолствата няма право да правят това. Ако ти изтече срока на личната карта и се откажеш от македонското гражданство, губиш право на имотно наследство, губиш имотите си, губиш правото да минаваш дори транзитно през страната, ако нямаш пашапорт. Второ: в Македония отдавна няма политически процеси, но за всеки, който не крие, че е българин, е достатъчно трима души да потвърдят, че ги е измамил за нещо и го тикват директно в затвора. Там съдът е подчинен на властта, без значение коя партия е на върха. В момента не управляват социалистите, но днешните ги надминават по жестокост, по сърбокомунизъм. Няма нито една македонска партия, която искрено да желае страната да влезе в ЕС. И всички наши заплаши за вето само им вършат идеална работа: те нямат намерение да търсят компромиси, а търсят конфликтите нарочно.
- Логичният въпрос тогава е, какво ще се случи с Македония?
- Местните албанци няма да остават нещата да продължават така, те искат страната да влезе в Юнията, и, ако македонските партии продължават досегашната си политика, в един исторически момент Западна Македония, Косово и Албания ще се отделят в самостоятелна държана, която ще стане първата мюсюлманска страна в ЕС. Да не забравяме, че албанското лоби в САЩ и едно от най-мощните, че Европа вече преглътна поведението на албанските терористи и ги обяви за борци за граждански права, така че ще й се наложи да стори същото и с целостта на Македония. Трето: Случаят със прикритите в София. Навремето са ги наричали агент-провокатори: уж милеят за българщината отвън границата ни, а обслужват предишните си ангажименти към ДС. Покрай Здравко и неговото бягство у нас изскочи наяве топлата връзка между бившите агенти на ДС и сегашните служби Белград и Скопие, водещи чак до Москва. Тази връзка минава като червена нишка през няколко партии, през един бивш държавен глава и през отделни представители на нашите секретни служби. Имам сигурно информация, че между тях са и хора в ДАНС, къртиците на Трактора, които имат влияние върху това, кой да получи българско гражданство. И кой най-лесно го получава: безработни цигани, албанци под прикритие, чисти сърби, бизнесмени сърбомани, а на онези, които явно демонстрират своя български произход, много често или им се отказва, или по-скоро ги бавят. Четвърто: в Бургас за първи Здравко стана лакмус за нещо друго, неочаквано може би, за нещо зловещо, но реално: съюзниците на македонизма, на сръбските служби и на техните антични съюзници в Македония, живея и работят у нас. Повод за тези твърдения стана земляческа среща на българи от Македония и България, която изключително силно изнерви онези, които 22 години имат монопол върху темата за Македония.
- Впрочем БСП се кани да привлече тези формации като съюзници!
- Когато преди време чух Румен Петков да огласява, че за следващите избори БСП ще потърси съюзник сред някои патриотични организации, доста се озадачих, защото повечето националистически сдружения и партии са или маргинали, или от години си въртят задника ту наляво и ту надясно, или са политически трупове със затихващи функции. Оказа се, че не съм познал: ставало е дума за старите македонските братства, за тези организации, които обединяват наследници на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, чиито деди и бащи са оставили редица имоти и обществени сгради, до които същите дружества вече 22 години нямат достъп, нито юридическо право над тях. Тези дружества са автентичните представители на българщината, те са родово и борчески свързани с миналото на ВМОРО и ВМРО, но досега нито една парламентарна партия не им обърна внимание, за разлика от Тракийските дружества, които се припознават с уважение единствено от червените. Представете си какво ще стане, ако БСП внесе в парламента декларация, с която осъжда политиката на Коминтерна и заклейми като негово изчадие македонизма? Ако БСП реши да настоява, че българите в Македония трябва да получат поне статут на „малцинство”, да имат право на политическа и културна дейност, да им бъдат върнати българските училища, църкви и читалища, съществуващи от времето на Османската империя, а българският литературен език да стане официален наред с македонския му вариант и албанския. Какво ще стане, ако БСП на Станишев с този акт реши сама да скъса опашката си и окончателно „да отреже” главата на бившия си лидер Първанов, за когото тези дни излязоха секретни документи за неофициалните му контакти с представители на сръбските служби, разбирай на сръбското подземие, които са филиал на нашите и на руските престъпни среди? А как „ке оттекне” тази евентуална постъпка на БСП сред тези около милион и половина, а може би и повече, българи, като мен, чиито деди са бежанци, чиито роднини някога не са потърсили убежище в Гърция или в Сърбия, а са дошли в Българияи са се пръснали из цялата страна. Всички ние, внуците и правнуците на българите от Македония, живеем с рани в душите – колкото тъпо и банално да звучи това – мъка ни е, че намъчената Македония и по-специално нейните политици, мразят най-много нас, родните им братя и сестри, при това ни мразят повече от всички, които са им причинили някакви злини. Представете си, ако БСП извърши макар и формално този документален подвиг, закъснял, но неочакван, колко много нашенци тук и отвън океана ще въздъхнат с облекчение и водени от благодарни чувства ще подкрепят негласно столетната партия. Което не е добре за ГЕРБ. От друга страна ще е добре за ПЕС и за социалдемократите като цяло: това ще означава, че бившите български комунисти окончателно късат с интернационализма си и неговите отровни плодове, че се дистанцира от сърбомунизма и сърбоманите в Скопие. И още: това ще бъде страхотен шамар и по днешните управляващи в Македония, както и странен, но помощен ход в полза на основната опозиционна партия, социалистическата, макар че тя също е скрито просръбска, проруска и внучка на московския македонизъм.
Още един особен актуален факт: преди две години декларация с подобно съдържание вече е внесена в това Народното събрание, връчена е на г-жа Цецка Цачева. Вносители са Съюза на македонските дружества и братства в София и Асоциацията „Радко” от Охрид – последната носи нелегалното име на Ванче Михайлов, тя е забранена в Р Македония, макар че спечели заведеното делото в европейския съд. Нищо чудно ГЕРБ на време на се усети и да реши да изпревари БСП, като да извади от прахта този лист хартия и го превърне в национално отговорен документ като го предложи на мнозинството си да го гласува. Което ще принуди не само костовистите, но и всички останали лица и личности да постигнат така нужния ни консенсус. В противен случай ще бъдат припознати като слуги на чуждестранни интереси или казано по-простичко: ще им лъсне задницата на предатели.
- Защо Здравко стана обект на толкова анонимни псувни, лъжи и гадости по форумите и във фейсбук?
- Да, защо вместо да застанем зад българската му кауза, както направихме това при случая със Спаска Митрова, защо никой не я нарече курва или мошеничка, а към Здравко позеленяха от гняв, безпомощност и злоба. Защото конфликтът при Спаска е битово-семеен с национален привкус, а при Здравко е политически случай, той е вкаран в затвора по лъжливи показания за измама, дадени от трима души, заплашени от службите, че ще бъдат уволнени от работа, ако не им съдействат. След време се разкайнат, че Здравко е несправедливо е вкаран в затвора и тримата се отказват пред нотариус от показанията и тези доброволни заявления ги изпращат по пощата на жена му. Случаят Здравко е реална заплаха за македонизма, защото той изобличава и демаскира зверското му лице, най-вече пред заспалата българска и нищо неподозиращата европейска общественост. Одисеята на Здравко слага точна на увъртанията, че Скопие спазва човешките и гражданските права на македонците с българско самосъзнание. А който е по-вироглав като Здравески, бива редовно пребиван в полицията, съден и осъждан, без дори подсъдимият да знае в какво е обвинен, без да е присъствал на съдебните заседания, защото не били могли да го открият, което и лъжа. Докато Здравко излежава незаконната си присъда получава писмо от същия съд, с което е уведомен, че поради печатна грешка ще трябва да лежи още година и половина. Докато ги доизлежава в затвора в Прилеп, където десетки пъти е инквизиран в карцера, получава ново обвинение от прокуратурата, че преди 15 години се е отказал от наследствения си имот, в полза на братята си и по този начин е подвел тогавашния съд. Фарсът обаче този път не се случва, разумът надделява, след две съдебни заседания той е оправдан, но жена му губи 500 евро за адвокатски хонорари. Тя съвсем сама отглежда четирите им деца, уволнявана е няколко пъти от работа, защото мъжът й продължава да проповядва своята българщина, да вади исторически факти и истини, да не прекланя глава пред службите и властите в „братска” Македония.
- Читателите ни вече знаят за книгата, но представи я по-подробно!
- Книгата му е като филм на ужасите, тя е нашият подарен от Бога ни отговор на македонисткия филм „ Трето полувреме”, който цели чрез прочит на събитията от преди 70 години морално да опозори България и българите, за да нямаме никакво моралното право да изискваме от Скопие да не се държи фашистки спрямо собствения си народ. „Аз, българинът от Македония” вече се превежда на английски, има издателски интерес от Хърватска и от Германия, есента ще бъде представена в Брюксел, в европарламента. Зад Здравко вече застанаха евродепутатите Станимир Илчев от НДСВ и Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ, очаква се подобна подкрепа и от останалите български евродепутати. На премиерата в Бургас дойде и Спас Ташев, бивш директор на културния ни център в Скопие, днес съветник в Политическия кабинет на вицепремиера Симеон Дянков, който заяви: "Аз съм единственият човек от България, който се запозна със Здравко Здравески и с неговия случай още в затвора в Прилеп и дори го снимах с мобилния си телефон. Ще предоставя тази снимка за английското издание на книгата на Здравко!"Тук беше и Николай Тошев, внук на войводата Пере Тошев, председател на Съюза на македонските организации в България. Той също с тревога сподели: "Опасявам се, че съдбата на Здравко Здравески в Македония не е единичен инцидент и там и в момента има много други хора, които лежат в затворите заради своето българско самосъзнание, но не са имали късмета да се срещнат с български дипломат, какъвто е бил Спас Ташев."
- И защо точно сега, както казваш, "ревнаха" някои кръгове и единици, близки до Пиротска 5 в София?
- В началото помислих, че ревнуват – Здравко е получил помощ от тях, докато е живеел в Благоевград, където го настигат заплахите на македонските служби и местните им агенти. Тогава той решава да търси ново убежище и го намира в Бургас, където се премества със семейството си и става инициатор на Земляческата среща, посветена на 109 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Срещата беше подкрепена от община Бургас и община Несебър, от Съюза на македонските организации и братства в София, Бургас, Несебър и др. А тези македонски организации от години воюват срещу ВМРО заради имотите, купени с парите и труда на техните бащи и деди, които от времето на главния прокурор Татарчев са под юрисдикцията на Красимир Каракачанов и фондацията, която ръководи. Обяснима ревност, си рекох, някой придърпва чергата по темата Македония към себе си и монопола на ВМРО е застрашен. Дотук добре, както казал онзи, дето падал с главата надолу от десетия етаж, когато стигнал до петия. Но логиката сочи и друго: върху Здравко изглежда скачат с ярост точно онези сили, които се уплашиха, че той и книгата му ще забият нож във все още живото сърце на македонизма, това отвратително отроче на Коминтерна. Макар че нищо съществено не успяха да извадят като обвинение срещу Здравко, тези кръгове и до днес упорито настояват да видят присъдата му, което е безумна провокация – ами там никога няма да пише истинските причини, а само фалшивите мотиви, за да се издаде това съдебно решение. Тъкмо когато всички български евродепутати заедно повдигат въпроса за правата на българите в Македония, точно тогава кръгове около ВМРО скачат с пяна на уста срещу „истинското криминално” минало на поредния българофил... Което ме карат да си мисля, че не миналото на Здравко е нездраво, а има нещо гнило в миналото на ново възкръсналото след 10 ноември 1989 г. днешно ВМРО. Защото и за слепите вече е ясно, че тогава всичко се дирижираше от уж умрялата лисица на ДС. Дано съмненията ми се окажат неверни, дано ревността в случая като човешки фактор е повод и причина за тази анонимна война срещу Здравко. Аз знам: не е важно какво говориш, а какво правиш, а още по-важно е това, което правиш, чии интереси обслужва. В случая ми вони на мърша.
- Е, в такъв случай ще се намерят и „помагачи”...
- Най-страшното е, че просръбските и проруски къртици в ДАНС вече правят и ще донаправят всичко възможно Здравко и семейството му да бъдат върнати в Македония, в ръцете на техните палачи. Семейство Здравески още нямат българско гражданство, макар вече втора година го чакат. Паспортът на едно от децата му изтича, а за да го продължи, трябва да отиде до Скопие. А щом му изтече срокът на македонската лична карта, нашите емиграционни служби ще са принудени да го върнат по етапен ред в Македония, защото без валиден документ ме могат да му дадат ново разрешение за временно пребиваване в България. След появата на тази книга всяко завръщане в Македония е равносилно на самоубийство, Здравко трябва да е луд да пусне детето си в Скопие. Разрешението е само едно: светкавичната намеса на президентската институция и преразглеждане на казуса с гражданството на семейство Здравески. Много се надявам и на личната намеса на Бойко Борисов, защото загубим ли и този казус, губим пред очите на всички, за които спазването на човешките права и на граждански свободи са светая светих на истинската демокрация. Агент Гоце, по внушение на ДАНС, вече отказа да сложи подписа си под новия „акт за раждане” на българина Здравко и неговите деца. Дано подписът на новия държавен глава не закъснее, с което окончателно ще му подпишем смъртната присъда.
