След дълго и тежко боледуване българският футболен цирк се спомина. Менталното събитие се случи по време на Евротурнирите. Не помогнаха нито преливането на чуждестранна кръв, нито реаниматорските усилия на треньори и собственици.
Тежък ден за чалготеките...
Не съм специалист, а обикновен фен. Правя тази уговорка, защото няма да коментирам спортно техническата смърт на нашите отбори. Ще споделя чувствата си на фен, който е наблюдавал как се приближава края под звуците на нелепи, но шумни реклами, звучащи като траурен марш.
ЦСКА претърпя най-позорната загуба в своята история. Затова пък словенският „Мура” написа най-славната в своята. Ударът бе фатален. Този ЦСКА умря, а онзи, когото знаем отпреди години, няма да се върне. Тъжната вест трудно проби в съзнанието на Димитър Борисов, който по мистериозно стечение на обстоятелствата е съсобственик на славен клуб. Този човек дължи отговор на поне един въпрос и той е: Защо се е заел с нещо, което не му е по мярка. Въобще, що за скапана българска традиция е, семпли хора, без ясна представа за себе си и за света, да се нагърбват с непосилни неща. Няма да се спирам на клоунадата, демострирана от българи и чужденци в червени (това е някакво ново, но не и цесекарското червено) екипи в последния мач. Бездарна работа. Смешници, а се подвизават като футболисти. Какво търси Стойчо Младенов там – не е ясно...
Същото е положението в „Левски”. Батков бил потресен след от 3:1 в Сараево. Надявам се, от жалкото ниво на собствения си отбор, защото сараевци играха като тигри. Макар, че с мишки, всеки може да е тигър. Сам Хюсеинович струваше повече от половината херои в клоунадата от „Герена”. Винаги съм се чудел, по какъв начин типове като Базил де Карвальо успяват да преметнат наши разбирачи, че имат нещо общо с футбола... Загадка.
„Лудогорец” от Разград си поначеса крастата, след което се прибра от Хърватска под купола на местния цирк. Пълненето на мечти с хелий може и да върви в Делиормана, но не и след Калотина. Гледката как цял отбор е налягал по тревата, съкрушен от загубата, може и да просълзи нечия майка, но за всеки друг картината бе като сюжет от бабиното ковьорче. Три жълти картона за бавене на играта, симулации и демонстративно тръшкане по терена. А можеше да са пет, шест...
Собственикът Кирил Домусчиев вероятно е вложил доста пари и има добри намерения за футбола в този български регион, но това не е достатъчно. Той дори още не е осъзнал толкова очевидно нещо като това, че зеленият цвят на екипа е крайно неподходящ, защото се слива с цвета на тревата. Няма ли кой да му каже? Освен ако идеята не е да са незабелижими на терена. Е, сбъднаха си мечтата. И още нещо: селекцията и кастинга за комедиен сериал са две различни неща...
„Лудогорец”, „Левски” и ЦСКА се споминаха пред очите ни, въпреки уверенията, че са здрави и бодри. Вече и балканските отбори са непреодолима преграда пред нашите „лъвове”.
Но как да е другояче, когато главният лекар в БФС, д-р Боби Михайлов, е зает повече с кючеци (вероятно полезни за вестибуларния му апарат) и визитации на ВИП седянки, отколкото с реанимиране на родния футбол. Футболните ни звезди пък се прочуха най-вече с размяна на говорящи силиконови комплекти за сексуална употреба и рехабилитация в чалго-възстановителните центрове.
Медицински е проблемът и с част от собствениците на клубове. Няма как по друг начин да се обясни разкарването на Димитър Пенев като панаирджийска мечка насам-натам, вместо да мислиш за стратегия и тактика. Това, че му викат „Стратега” не означава... Даже въобще не означава в неговия случай, но не е виновен той. Човекът е дал толкова много на ЦСКА, колкото собствениците сигурно не могат да броят.
Всяко цирково представление си има край. Клоуните, колкото й да са забавни, се прибират в гримьорната, където в огледалото виждат истинското си лице.
Футболът е велик спорт, както циркът е велико изкуство. Смесването на жанровете обаче води до непоправими последици. У на се случиха. Амин...
Никола Хаджиев
